и скриваха — лицето на жената, трябва да са перука. Тя отиде до един от телефоните във фоайето и обърната с гръб към камерата, навярно отвори плика. После се завъртя и тръгна към казиното. Записът я проследи до асансьора на „Юфрейтиз“.
— Адски е опитна — отбеляза служителят. — Нито веднъж не погледна нагоре. С тая шапка и перуката все едно че се крие под чадър.
Карч се усмихна. Човекът имаше право. Тази жена беше професионалистка. След като знаеше какво е направила на двайсетия етаж, Джак не можеше да не й се възхищава.
В асансьора жената извади от задния си джоб електронна карта и я вкара в отвора на таблото.
— Ето го ключа — рече Грималди.
На Карч му се искаше директорът да млъкне и само да гледа, но не му каза нищо.
— Добре — продължи служителят, докато набираше нова команда на клавиатурата. — Слиза на двайсетия етаж и до четири часа няма нито следа от нея. Междувременно обектът се качва в стаята си да нанка. Но в четири нашето момиче слиза долу и вижте само какво носи.
Картината се промени и тримата видяха жената в асансьора. Раницата висеше през рамото й, но сака вече го нямаше. Вместо него носеше алуминиево куфарче.
— Изглежда ли ви познато? — попита служителят.
Карч се наведе още по напред — всъщност почти легна върху бюрото. Вече не се съмняваше. Човекът бе прав. Тя носеше куфарчето от стаята на Идалго.
— Скапана кучка — спокойно рече Грималди. — Гепила е моите пари.
— Проследи ли я навън? — попита Карч служителя.
Той само посочи към екрана. Очевидно си мислеше, че такъв очевиден въпрос не се нуждае от словесен отговор.
Жената с куфарчето мина през казиното и се запъти към южния изход. Джак знаеше, че той не води към някой от паркингите, а към алеята за Лас Вегас Булевард.
— Не е излязла през главния вход, Винсънт — каза той. Напрегнатият му глас накара Грималди да го погледне. Възрастният мъж вдигна вежди.
— Не е паркирала тук, защото не е искала камерите да заснемат колата й — поясни Карч. — Затова я е оставила някъде другаде и е дошла пеш.
Той посочи екрана, макар че на него вече не се виждаше нищо.
— Южният изход — рече Джак. — Насочила се е към „Фламинго“.
Впечатлен, Грималди кимна.
— Картата на парите. Имаш ли хора там?
— Няма проблем.
— Тогава действай.
— Чакай малко, Винсънт. Ами Мартин? Трябва да започнем с него.
— Аз ще се заема с това. Ти върви след парите, Джак. Парите са най-важни и нямаме никакво време.
Карч кимна. Грималди беше прав. Спомни си за асото купа, което бе намерил в стаята на двайсетия етаж. „Следвай парите. Следвай картата на парите.“
— Е, какво чакаш?
Джак се откъсна от мислите си и вдигна очи към директора.
— Тръгвам.
Той хвърли поглед към вратата на балкона и се насочи към изхода на кабинета. На прага спря и се завъртя.
— Винсънт, няма да е зле да пратиш някого горе, за да провери вентилационните шахти във втората стая.
— Защо?
— Тя се е качила с две чанти, раничка и сак. На излизане носи само раницата и куфарчето. Къде е сакът?
Грималди замълча за миг, после се усмихна, впечатлен, че Джак е забелязал отсъствието на сака.
— Ще наредя да проверят. Дръж ме в течение. И не забравяй, времето изтича.
Карч кимна и излезе от стаята.
22
Напусна „Клеопатра“ по същия път, по който преди няколко минути бе видял да излиза жената на видеоекрана. Докато минаваше между масите и заобикаляше кретените, които лениво му се изпречваха на пътя, мислите му бяха насочени към нея. Беше извършила почти съвършен обир. Един поглед повече към обекта на масата за бакара. Единствената й грешка. Иначе навярно още щяха да се чешат по главите. И все пак нямаше как да не й се възхищава. С нетърпение очакваше да се срещне с нея. И не се съмняваше, че този момент ще настъпи. Жената бе добра, но той беше по-добър.
Джак грубо блъсна настрани някакъв мъж по къси панталони, който разсеяно зяпаше нагоре през стъклените стени на атриума.
— Що не внимаваш бе? — възкликна мъжът.
Карч хвърли поглед назад, без да забавя крачка.
— Мамка ти, говнар скапан. Отивай да си изгубиш парите.
— Кво искаш ти бе? — извика непознатият.
Джак спря и се обърна. Мъжът веднага разбра, че е прекалил, и заотстъпва. Очите им се срещнаха. Карч се усмихна, за да му покаже, че го е накарал да избяга като хлапе.
Излезе през южния изход и скоро вече вървеше по алеята към „Фламинго“. Когато стигна в известното, многократно разширявано и ремонтирано казино, осъзна, че му трябват пари. Ядоса се, че не е поискал от Грималди средства за текущи разходи, и си помисли дали да не се върне, но знаеше, че забавянето ще вбеси директора. Затова се огледа, откри един банкомат и изтегли максималната сума от триста долара, която позволяваше сметката му. Дон Канън обикновено му взимаше петстотин, но и триста щяха да свършат работа. Канън нямаше да му направи проблем. Парите излязоха в стодоларови банкноти, за разлика от всеки друг автомат извън казината. Карч ги сгъна на две, за да може лесно да ги пъхне в ръката на Дон, и ги стисна в дясната си ръка. Това му напомни за ръцете на Микеланджело. Учителят. Представи си свободно отпуснатата дясна ръка на Давид. Или дланта на Нощта в гробницата на Лоренцо де Медичи. Като млад, баща му беше ходил в Италия, за да изучава ръцете на Учителя. Синът нямаше нужда да си прави този труд. В магазина в „Сизърс Палис“ имаше копие на Микеланджеловия Давид.
Той отиде при телефоните, вдигна слушалката на вътрешния и поиска да го свържат с Дон Канън. Отговори му друг човек, който попита кой се обажда. Наложи се да чака повече от минута. Карч се замисли какво да каже. Канън бе началник смяна в залата на охраната. Бяха се запознали преди пет години по време на издирване на изчезнал човек и оттогава Дон с готовност му помагаше. Разбира се, не безплатно. През дванайсетте години, откакто работеше тук, Джак си беше създал връзки като Канън в почти всички казина. За разлика от отношенията му с Грималди, те бяха съвсем законни. Но сега виждаше начин да се изтръгне от примката на Винсънт.
— Джак Карч? — разнесе се в слушалката дрезгав глас.
— Здрасти, Дон. Как я караш?
— Горе-долу. Какво мога да направя за теб?
— Работя по един случай и имам нужда от твоите камери.
— Искаш малко електронна магия, а? Какъв е случаят?
— Нищо особено. Проститутка обрала един тип от „Дезърт Ин“. Той се свърза с мен, защото не иска да се раз-чува, нали разбираш. Никакви ченгета, нищо официално. Но курвата му гепила часовника и пръстена, които имали сантиментална стойност. Нали знаеш, посвещения и прочее глупости. Не може да ги замени бързо, а ако утре се върнел в Мемфис без тях, нямало как да обясни липсата им на жена си.
— Ясно. Какво общо има всичко това с „Фламинго“?
— Мисля, че проститутката е паркирала във вашия гараж — онзи срещу „Ковъл“. Моят човек се срещнал с нея снощи в бара в „Бъгси“, после взели такси до неговия хотел. Обрала го след като заспал. Проследих я
