— А, просто нещо, по което работя. Става дума за наблюдение пред строителен обект. „Вънишън“. Бусът се появи на няколко пъти и ми се стори нещо подозрителен. Но Палц е в списъка на доставчиците. Работи в „Хутън Лайтинг & Съплайс“, а те монтират камерите. Така че мога да го задраскам.
— Какво има там, обир ли?
— Да, на строителни материали. Бусът на този Палц не е обозначен, затова реших да го проверя.
— И сега започваш пак отначало, а?
Айвърсън сигурно се подсмихваше от отсрещния край на връзката.
— Да. Но ти благодаря, приятел. Спестяваш ми време.
— До чуване.
Карч затвори и погледна през оградата към синия бус. Опитваше се да обмисли следващия си ход. Следата, водеща към Палц, променяше нещата.
Накрая се свърза със „справки“ и поиска номера на „Хутън Лайтинг & Съплайс“. Набра го и попита за Джърси Палц, който отговори след половин минута.
— Джеръм Палц.
Мълчание.
— Да, кой е…
— Джърси Палц?
— Кой е там?
— Джак Карч.
— Аха. Какво му е на името Джеръм? Никой никога…
— Така се казваш, нали? Джеръм Зандър Палц. Оттам идва „Джърси“.
— Да, така е, но никой никога…
— Искам да излезеш навън. Веднага.
— За какво става дума?
— Веднага излез навън. Чакам те. Мини през служебния паркинг. Колата ми е на тротоара. Точно до твоя бус, само че от отсрещната страна.
— Обясни ми какво става. Не…
— Ще ти обясня, когато дойдеш. Хайде. Навярно все още мога да ти помогна, но трябва да ми съдействаш и да излезеш веднага.
И преди Палц да успее да отговори, Карч затвори телефона. После отиде при автомобила си и седна вътре. Беше черен линкълн стар модел с голям багажник. Харесваше му, но харчеше много и често го взимаха за шофьор на лимузина. Той завъртя огледалото така, че да може да наблюдава изхода на трийсетина метра зад него. Разтвори сакото си и извади от кобура деветмилиметровия „Зиг Зауър“. После бръкна под седалката и заопипва пружините, докато не намери залепения там заглушител. Издърпа го, монтира го на пистолета и го остави между седалката и вратата.
След пет минути видя в огледалото Джърси Палц, който се приближаваше към линкълна. Пушеше току- що запалена цигара и крачеше решително, дори сърдито. Карч се усмихна. Предстоеше му малко забавление.
Палц отвори дясната врата и седна до него. Дъхът му миришеше на лук.
— Най-добре да е нещо сериозно, по дяволите. Нямам никакво време.
— Надявам се — погледна го студено Джак.
После замълча. Палц изчака няколко секунди и избухна:
— Е, какво искаш, мамка му?
— Не зная. Ти какво искаш? Нали ме повика?
— Стига глупости. Току-що ми позвъни и…
Карч се заля в смях, което смути Палц, а в следващия момент завъртя ключа и запали двигателя, бързо превключи на скорост и хвърли поглед през лявото си рамо-канеше се да излезе на улицата. В същото време натисна бутона за автоматично заключване на вратите.
— Чакай бе — викна Джърси. — На работа съм! Никъде няма да ходя…
Опита се да отвори вратата, но не успя. Докато търсеше бутона за отключване, Карч натисна газта и потегли.
— Спокойно. Докато сме в движение, не можеш да отключиш. Предпазна мярка.
— По дяволите! — изруга Палц. — Къде отиваме?
— Имаме проблем, Джеръм — спокойно отвърна Джак. Той зави на юг по „Тропикана“. Планинският хребет се издигаше над небостъргачите пред тях.
— Глупости. Нямаме никакъв проблем. Не сме се чували от година.
— Джеръм Зандър Палц… Джърси. Кое име искаш да ти издялат на камъка?
— Какъв камък? Защо просто не…
— Камъкът, който ще поставят на скапания ти гроб.
Това най-после накара Палц да млъкне. Карч го погледна и кимна.
— Адски е сериозно, тъпако. Видели са буса ти. Снощи. Има го на запис.
Джърси разтърси глава, сякаш се мъчеше да се събуди от някакъв кошмар.
— Нямам представа за какво говориш. Къде отиваме?
— На някое спокойно място. Където ще можем да си поприказваме.
— Че ние не си приказваме, човече. Ти приказваш, а аз нямам представа за какво говориш.
Вече бяха напуснали промишлените райони на града и сградите постепенно оредяваха. Карч погледна Палц и забеляза, че е започнал да осъзнава положението. С всички ставаше така, щом разберяха, че наближават пустинята. Той взе пистолета и го сложи в скута си с дулото към Джърси.
— Мамка му! — възкликна Палц. — Оная гадна кучка!
Карч широко се усмихна.
— Коя е тя?
— Казва се Каси Блак — без колебание отвърна Джърси. — Мамка й, човече. Не съм се опитвал да я пазя.
Джак присви очи и се замисли. Името му звучеше смътно познато, но в момента не можеше да си спомни откъде.
— Преди шест години тя беше с Макс Фрилинг.
Карч го погледна невярващо.
— Няма лъжа, човече. Спомняш ли си я?
— Но нали я пратиха в „Хай Дезърт“?
— Да, само че са я пуснали. Каза, че живеела в Калифорния. В Лос Анджелис.
Джак си погледна часовника. От срещата му с Грималди в стая 2014 бяха минали три часа, а вече разполагаше с име и версия. Той раздвижи рамене и се наслади на възбудата, която се надигаше в гърдите му. После се върна към непосредствения проблем.
— Нали разбираш, Джеръм, мислех си, че имаме уговорка. Мислех си, че ще ме предупреждаваш всеки път, щом научиш нещо, свързано с „Клеопатра“. Известно ти е, че когато съм в офиса, проверявам телефонния секретар по два-три пъти на ден. Странно, не си спомням да съм получавал съобщения от теб.
— Виж, не знаех, че ще е в „Клеопатра“, пък и да знаех, нямаше как да ти се обадя. Мамка му, бях завързан, човече!
— Завързан ли?
— Да, отзад в буса.
През следващите десетина минути Палц му разказа своята версия за предишната нощ. Карч мълчаливо го слушаше и мислено си отбелязваше всички противоречия.
— Така че нали разбираш, не можех да те предупредя — обясни Джърси. — Щях да го направя, но тя ме остави отзад цяла нощ. Виж това, човече.
Той се завъртя и се наведе напред. Карч насочи пистолета към него и Палц вдигна ръце с длани напред. После посочи към ъгълчетата на устата си, по които имаше синини.
— Това е от скапаната лепенка. Казвам ти истината, човече.
— Седни си на мястото.
