гардероба, и пъхна шпаклата в пролуката. Като следваше същите действия като по-рано, тя отвори вратата, без да позволи да се включи автоматичната лампа. Вътре внимателно и безшумно премести дрехите на Ернандес настрани, качи се върху сейфа, протегна ръка към електрическата крушка, отвъртя я и я остави на лавицата.
Приклекна на пода и с помощта на отвертка свали фалшивия контакт с втората камера. После отлепи и лепенката. Накрая идваше ред на предавателя. Тя бръкна зад сейфа, хвана го за антената, извади го, преряза проводниците и го прибра в калъфката.
Сега сейфът. Каси дълбоко си пое дъх и бавно набра комбинацията 4-3-5-1-2. Вратичката се отвори с тих звук като капак на кутия с нови топки за тенис. Тя замръзна и зачака, долепила лявото си ухо до вратата на гардероба. Ернандес продължаваше да хърка.
Каси отвори вратичката докрай и прехвърли тежестта си върху другия си крак. Извади от чантичката малкото фенерче, бръкна в сейфа и го включи.
Лъчът освети дебелата пачка, която беше видяла Ернандес да оставя вътре. До парите лежеше връзка с пет ключа. И нищо повече.
Тя угаси фенерчето и се замисли. Къде бе съдържанието на куфарчето? Къде бяха онези петстотин хиляди долара в брой, които обещаваха хората на Лио?
Извади парите от сейфа и ги остави в скута си. После за миг включи фенерчето и видя, че банкнотите са от по сто долара. Според грубата й преценка тук имаше близо сто бона. Това бяха много пари, разбира се, но не чак толкова много, колкото се очакваше. Имаше нещо гнило. Къде беше куфарчето?
Не го бе забелязала нито в спалнята, нито в дневната. Трябваше да се върне и да го открие. Помисли си, че Ернандес може да го е домързяло и да е решил да не прехвърля парите в сейфа. Навярно смяташе, че пистолетът и аларменото устройство на вратата са достатъчна гаранция за безопасността му.
Каси пъхна пачката в калъфката, затвори сейфа и се изправи. В момента, в който излизаше от гардероба, телефонът върху нощното шкафче иззвъня.
Тя се шмугна обратно в гардероба и безшумно затвори вратата.
Разнесе се повторно иззвъняване. Ернандес се размърда. Каси разбра, че е допуснала грешка. Вместо да се връща в гардероба, трябваше да се измъкне и да се скрие в собствената си стая.
Сега се намираше в капан. Навярно го търсеха от охраната — бяха я разкрили!
Пружините на леглото запъшкаха. Лампата в спалнята светна. Ернандес отговори на четвъртото иззвъняване.
— Ало? — дрезгаво каза той.
Каси затвори очи и се заслуша. Беше отчаяна.
— Мамка му! — ядосано рече Ернандес. — Колко е часът?
Тя отвори очи. Спомни си за пистолета и портфейла. Той сигурно щеше да забележи отсъствието им и да отвори гардероба, за да провери сейфа.
— С три часа разлика, идиот такъв!
Каси бръкна в чантичката и стисна електрическия зашеметител. Включи го, после предпазливо и тихо го извади. Червената лампичка не светеше. Електрическият удар при докосването на Джърси Палц до него бе изчерпал батерията му.
Отново погледна през пролуката на вратата. Ернандес седеше на леглото. Каси остави калъфката на пода и пъхна ръка вътре.
— Да, добре, позвъни ми тогава. Не ми пука, че бил нервен, какво мога да направя в три и петнайсет през нощта?
Тя извади пистолета.
— Да, добре, по-късно. Дочуване.
Слушалката се затръшна.
— Мамка му! — извика Ернандес.
Лампата угасна, последвана от синьото сияние на телевизора. В гардероба стана съвсем тъмно. Каси чу скърцането на пружините, докато Ернандес се наместваше и се опитваше да заспи. Тя внимателно включи очилата за нощно виждане и тъкмо си ги слагаше, когато мъжът в спалнята отново изруга:
— Мамка му!
Лампата светна. Леглото изскърца, после по килима се разнесоха тежки стъпки. Приближаваше се към гардероба. Каси бавно отстъпи колкото може по-навътре и вдигна пистолета с две ръце. Каза си, че няма да стреля, че само ще го задържи, докато избяга.
Широката сянка на Ернандес скри светлината, която се процеждаше през пролуките. Каси се приготви.
Но сянката внезапно изчезна и вратата на гардероба не се отвори. След секунди тоалетната дъска изтрака и се чу шуртене. Каси отпусна пистолета и сподави желанието си да грабне калъфката и да се втурне навън. Можеше да стигне до стълбището преди той да осъзнае какво става. И щеше да вземе оръжието му. Ернандес не можеше да направи нищо друго, освен да повика охраната. По това време на нощта дежурните не бяха много. Щеше да напусне хотела преди някой да успее да реагира.
Но остана в гардероба и зачака. Знаеше, че най-доброто бягство е незабелязаното. Но причината беше друга. Куфарчето. Искаше го. Трябваше й.
Откъм тоалетната се чу шум от течащата от казанчето вода. Мина дълго време преди Ернандес най- после да пресече нишата и да се върне в леглото. Лампата отново угасна и той изобщо не забеляза, че портфейлът и пистолетът му не са върху нощното шкафче.
Каси бавно приклекна на пода и седна с притиснати към брадичката си колене. Погледна си часовника. 03:20. Изпълваше я изгарящо усещане за загуба. Тя сведе глава. Знаеше, че няма да напусне гардероба преди началото на странстващата луна. Не можеше да рискува.
Замисли се за Лио. Дали беше буден? Дали се страхуваше от странстващата луна? Бе й казал, че този период носи лош късмет. Но късметът й беше изневерил още преди това с телефонния разговор на Ернандес. Трябваше да го каже на Лио. Да му обясни. Сигурно щеше да разбере. Щеше да го накара да разбере.
18
В 03:46 Каси Блак отвори очи в гардероба на мъжа, когото се опитваше да ограби. Той най-после отново беше захъркал и тя знаеше, че е време да направи последния си ход. Бавно се изправи и отвори вратата, сложи си очилата и погледна към леглото. Ернандес лежеше под завивките, отпуснал глава върху две възглавници. Дълбокото му дишане и гърленото му хъркане показваха, че спи дълбоко. Каси не се интересуваше дали ще се събуди. Не можеше да чака повече. Трябваше да намери куфарчето и да напусне апартамента му. И Лас Вегас.
Тя се наведе и разтри десния си прасец, схванат от неудобната поза. После уви калъфката около дланта си и бавно отвори вратата докрай.
За миг застана неподвижна в спалнята, вперила поглед в неподвижното тяло на Ернандес. После плъзна очи наоколо. Куфарчето го нямаше.
Върна се в нишата и провери в банята. Нищо. Отново влезе в стаята, легна на пода и насочи лъча на фенерчето под леглото. Видя само валма прах и меню за румсървиз.
Изправи се, отиде в дневната и претърси всеки сантиметър от помещението, но не откри нищо. Започна да изпада в паника и си помисли за решението си да слезе в бара и отново да изживее спомените за последните си мигове с Макс. Дали през това време Ернандес не беше излязъл от апартамента си, за да скрие някъде куфарчето? Струваше й се абсурдно, но то все пак липсваше.
Изведнъж й хрумна нещо. Защо ключовете бяха в сейфа? Каси бързо откри отговора. С тях се отключваха белезниците и куфарчето. Фактът, че ги е прибрал там вместо съдържанието на куфарчето, означаваше, че вече се е погрижил за това по друг начин. Ако не бе напускал стаята си, къде другаде можеше да е скрил куфарчето?
Имаше само една възможност. Тя се върна в спалнята и внимателно разгледа леглото. Представи си онова, което беше видяла през шпионката, докато Ернандес отключваше вратата. Тогава куфарчето бе заключено на дясната му китка. Каси заобиколи от дясната страна и лекичко заопипва завивките.
