Той й каза инициалите на хората, които бяха важни за нейното бъдеще. За договори, съвети от по-стар мъж, когото трябва да слуша. После спря. Не можеш да продължи. Имаше нещо странно, нещо, което не можеш да проумее — не смърт, просто нещо…
Той се изправи.
— Сънди, ти си момиче с много късмет. Твоята слава няма да бъде посредствена. Грижи се за себе си и винаги се дръж предпазливо. НО, повярвай ми, трябва да забравиш миналото.
Той говореше повече от час.
— Благодаря ви, мистър Торп. Наистина оценявам вашето пророчество.
Тя се чувстваше замаяна и облекчена. Беше прав за всичко останало, така че сигурно беше прав и за това, че цялата история с Паоло не е била нейна грешка. Тя започна да рови в бялата си чанта.
— Имам парите в брой.
Той вдигна ръка.
— Не. Промених си мнението. Не искам пари от теб. Заповядай винаги, когато искаш да ме видиш. Ще бъдем приятели.
Беше решил, че вземането на парите е жест на дребнавост, а може би това щеше да притесни Бранч. В края на краищата, той със сигурност не се нуждаеше от тях и някак си хареса момичето, те щяха да бъдат приятели. И ако беше прав за нейното бъдеще, тя щеше да бъде приятел, когото си струваше да има.
Сънди излетя за Акапулко, като се чувстваше много по-добре. Сеансът с Макс Торп я беше поободрил доста. Фактът, че й беше казал, че трябва да забрави миналото, като че ли променяше нещата. Тя щеше да забрави. Тя щеш да забрави за Рим и Паоло и да започне отново. Тя щеше да излиза, да се събира с хора, да се среща и да прави всички неща, които Кери я навиваше да прави. Акапулко и новият филм щяха да бъдат отправната точка, а после предстоеше къщата на брега, която трябваше да огледа при завръщането си.
Кери беше радостна от промяната в нея.
— Това момче, Макси, май трябва да е експерт — каза тя. — Може би и аз трябва да се видя с него.
Тя беше объркана от партито и предложението на Маршъл. Никога не си беше мислила за Маршъл като за възможен приятел, камо ли любовник. Животът й беше много добре организиран — няколко приятели едновременно, с един от които спеше. После, дори след като се очертаеше нещо сериозно, при следващия. Беше работила твърде дълго и здравата, за да постави работата си пред всичко и всеки.
И все пак Маршъл беше различен. Винаги беше гледала на него с уважение, възхищаваше му се, подражаваше му, дори мъничко благоговееше пред него. Неговото предложение й дойде като шок.
Тя реши да отлети за Акапулко със Сънди и да остане няколко дни, да обмисли нещата. Те се настаниха в черния кадилак, изпратен да ги вземе на летището, чиято климатична инсталация работеше с пълна сила, а стъклената преграда ги отделяше от младия мексикански шофьор.
— Какво ще правя? — попита Кери за петнадесети път.
— Лесно е — отговори Сънди търпеливо — ако го обичаш, омъжи се за него, ако не го обичаш, недей.
— О, сладур, какво общо, по дяволите, има любовта с това? Много по-сложно е. Бих могла да го ненавиждам в леглото, той също би могъл да ме ненавижда. Ами ако имаме черни деца? Ами ако…
— Това е един добър знак, поне мислиш за деца.
— Аз обичам децата — очите на Кери се замъглиха. — Само че те могат да бъдат малки черни инвалиди. А това ще бъде ужасно.
— Кери, млъкни. Това твой проблем ли е? Притеснява ли те кракът му? Или това, че си чернокожа?
— Всъщност не. Не знам. Боя се. Никога не съм си имала работа с мъж като него преди.
— Спи с него. Може би това ще ти помогне да решиш как се чувстваш.
— Не мога да повярвам на ушите си — Мис Анти-Секс!
Сънди се засмя.
— Никога не съм казвала, че съм анти-секс, просто съм анти на всичко.
— Хм, би било интересно да те видя в новата светлина със Стив Магнъм. Той ще те изпапка на закуска при сегашното ти психическо състояние.
— Няма да скоча в леглото на Стив. Може да съм се променила, но не чак дотам.
Кери се ухили.
— Казват, че е върхът.
Шофьорът натисна бутона и преградата беше отстранена.
— Вашият хотел, мис Симънс. Много е хубав, нали?
— Да.
Той й напомняше за Рио. Бледорозови бунгала, кацнали на хълма, всяко от които със собствен басейн.
— Тук ще ми хареса — каза тя на Кери.
Кери кимна.
— На кого не би му харесало?
22.
Съвсем скапана работа. Никакво готино чукане, което да гледаш. Никакво действие. А Мардж се тътреше наоколо из къщи, като натякваше и зорко наблюдаваше.
Хърбърт се чувстваше провален. Дори не можа да продължи след първото си славно писмо до Сънди Симънс. Дали тя се чудеше какво става с него?
Беше си свършил работата за вечерта, като закара някогашна звезда от филмите на ужасите за лично участие в откриването са супермаркет. Никой не се беше появил, затова Хърбърт свърши три часа по-рано, отколкото очакваше. Той реше да използва тези три часа в своя полза — Сюприйм Шофър Къмпани никога нямаше да разбере.
Беше девет часа, когато напусна Бевърли Хилс. Той караше бавно по улицата, големият черен кадилака с лекота се подчиняваше на всяко негово докосване.
Хипитата се бяха събрали пред обикновените си свърталища, седяха свити на тротоара или безцелно се мотаеха насам-натам.
Хърбърт се изплю през прозореца. Трябва да се стегнат тези малки дългокоси кретенчета. Момичетата всички бяха курви, четиринадесет и петнадесетгодишни проститутки с раздърпани коси и парцаливи дрехи.
Една от тях се приближи до колата, докато той чакаше на един светофар.
— Чукам се за десет долара — промърмори тя.
Хърбърт я огледа отгоре до долу. Беше на около осемнадесет години, мършава, с остро грозно лице и раздърпана коса. Носеше торбеста многоцветна рокля и много нанизи с черни мъниста.
Той започна да се поти. Беше минало много време.
— Качвай се — каза той остро.
Момичето изтича да заобиколи колата и скочи вътре. Започна да си гризе ноктите и да проучва Хърбърт с празни червени очи.
— Не отивай много далеч — каза тя. — Просто подкарай нагоре по хълма на няколко преки. За обикновено чукане таксата е петнадесет, всичко специално е нагоре.
Той не каза нищо, просто изви големия кадилака нагоре по Милър Драйв и продължи да кара.
— Не много далеч — каза момичето остро.
Той отново не каза нищо.
— Господи! Да не би да си глухоням?
Той откри подходящ страничен завой и дръпна спирачките на колата. Беше тъмно и всичко, което можеше да се чуе, беше пеенето на щурците.
Момичето започна да си сваля роклята.
Той я наблюдаваше. Беше плоскогърда като момче.
