корабчета, вагони и…
— Казах, че ще отидем — Чарли беше вбесен при позоваването на чичо Джим.
Като се върнаха в къщи, не можаха да открият никъде Динди. Изпратиха Джордж да я намери.
Серафина каза:
— Това, което искам, е чаша хубав чай. Няма нищо по-хубаво от чаша хубав чай. Покажи ми къде е кухнята. Донесох шест пакета Lyons Quick Brew.
Тя затършува в чантата си и извади един пакет.
— Няма какво да се мотаеш в кухнята, прислужницата ще го направи.
Кога, по дяволите, майка му ще разбере, че той е голяма звезда и си има хора да му правят всичко?
— Не мога да се доверя на американец да прави моя чай — намуси се Серафина. — Заведи ме в кухнята.
Динди пазаруваше. Досега беше похарчила две хиляди и петстотин долара и все още го даваше здравата. Пробваше оскъдна оранжева жарсена рокля и се перчеше пред огледалото.
— Какво мислите за това? — попита тя продавачката.
Продавачката, облечена в подобна рокля, потисна прозявката си и каза:
— Великолепно.
Беше й писнало да наблюдава как мисис Чарли Брик купува всичко, което й попаднеше в полезрението.
— О’кей. Вземам я. В какви други цветове е модерна?
— Бял, черен и някакъв цвят на слива.
— Вземам я във всичките цветове.
— Динди?
— Да. О, здрасти, Натали.
— Здравей, казаха ми, че това е мястото, откъдето се купуват дрехи. Каква страхотна рокля.
— Да.
На Динди й се щеше да беше останала в пробната, вместо да излиза да се оглежда в главната зала.
— Мислех си, че майката на Чарли и децата пристигат днес.
— Да, предполагам, че е така. Помислих си, че биха искали да са сами.
— О — Усмихна се Натали. — Много мило от твоя страна. Ти все още не си се запознала със Серафина, нали?
— Не — поклати отрицателно глава Динди и се насочи обратно към пробната.
Натали я последва.
— Тя е голям оригинал, обожава Чарли, разбира се, а и той нея също. Надявам се вие двете да се спогодите.
— А защо не? — Динди свали роклята, като разкри червените си бикини и това беше всичко.
Натали почувства, че погледът й се насочва завистливо към младите остри гърди на момичето.
— Наистина няма причина това да не стане, но тя е трудна. Доста е стара и освен това все още иска да има мъже…
Динди се изкикоти:
— Изглежда доста палаво. Мисля, че ще ми се иска да имам мъже, когато поостарея, а на теб?
Натали се изчерви.
— Просто мислех, че трябва да те предупредя за нея.
О, Боже, Чарли се беше оженил за истинска малка кучка. Тя трябва да се намеси, за да го отърве бързо от нея.
— Е, да, благодаря за предупреждението. Ще уредя майката на Чарли с някой палавник! А, между другото, как е Клей?
— Чудесно — отговори кратко Натали. — Дълго ли бяхте заедно в Рим?
Динди намигна.
— Достатъчно дълго.
Тя се изкикоти, когато Натали си отвори устата да отговори.
— Шегувам се. Ревнуваш ли?
— Съвсем не. Всъщност свикнала съм с факта, че Клей ляга с всяка тъпа малка мръсница, която му бута.
Динди присви очи.
— Е, чао, скъпа. Надявам се, че всички ще се съберем скоро.
— Чао, Натали, скъпа — побесняла, Динди си облече дрехите и извика на продавачката: — За бога, побързайте с моите неща, нямам цял ден на разположение.
— Къде беше? — Чарли не беше склонен да играе ролята на ревнивия съпруг, но след като цял ден беше поднасял извинения на Серафина относно отсъствието на Динди, беше почти побеснял.
— Пазарувах. Толкова е досадно да стоя тук.
— Но ти знаеше, че майка ми пристига днес. Знаеше, че само ще отида до летището.
Тя се нацупи.
— Предполагам, че забравих.
— Предполагам, че си го направила.
Той гневно отиде до прозореца и се зазяпа навън. Синди и Шон се плискаха в басейна. Серафина беше горе и подремваше.
— Слушай, ако толкова много искаш ролята, вземи я — изтърси той.
Лицето й грейна.
— Наистина ли, скъпи? Това е чудесно. Ще бъда страшна в нея, няма да съжаляваш — тя се спусна към него и го прегърна отзад, като започна да се потърква в него.
Той се обърна и тя пъхна ръце под рибата му.
— Не исках да се жена за актриса — отбеляза той.
Ръцете й си проправяха път под колана на панталона му и тя го сграбчи. Почувства как той се втвърдява и коленичи пред него.
— Не тук, Динди — измърмори той.
— Защо не? Ние сме женени нали?
— Тайната на вечната любов, мила, е да си заета — обяви Серафина на вечеря. — Аз самата никога не съм стояла без работа.
— Мога да го повярвам — отговори Динди, изтощена само да гледа как Серафина се стрелка до кухнята всеки пет минути.
— Когато бях в театъра, зад кулисите галено ме наричаха мис Жизненост.
— Наистина ли? — Динди изглеждаше заинтересувана.
Откакто Чарли й каза, че има ролята във „Въртележка“, тя започна да очарова Серафина и скапаните му хлапета.
— Да, мис Жизненост. О, Господи, какви времена бяха. Мога да си спомня опашката от приятели джентълмени, които чакаха до вратата на сцената, всички заможни и красиви, след това срещнах бащата на Чарли — Бог да даде мир на душата му — прекрасен човек. Съвместният ни живот беше чудесен.
Чарли гледаше изненадано майка си. Сигурно остарява. Старецът беше истински копелдак и я заряза. Хубав живот наистина.
— Чарли разказа ли ти за детството си?
— Не — Динди поклати глава. — Предполагам, че е решил, че ти ще го сториш.
Тя потисна една прозявка и се усмихна лъчезарно. Как й се искаше да каже:
