— Някой някога казвал ли ти е, че си една стара досадница?
Телефонът иззвъня и Чарли отиде до масичката. Когато затвори каза:
— Клей и Натали ще наминат за кафе.
— Това е хубаво — каза Серафина. — Някой друг?
Чарли знаеше, че тя се чуди дали е открил „приятели“ за нея. Когато за първи път я помоли да дойде в Холивуд с децата, тя искаше да доведе Арчи, настоящия си любовник. Но Чарли не можеше да понася Арчи, затова й обеща, че ще срещне много интересни мъже, ако дойде сама. Беше проблем човек да уреди майка си. Тя не харесваше млади мъже, предпочиташе те да са по-възрастни от нея, но да се намери в Холивуд стар мъж, готов да се среща с почти седемдесетгодишна жена беше проблем. Холивуд беше пълен с млади достъпни жени. Това беше един проблем, който Чарли беше решил да игнорира, и когато Серафина стане съвсем неспокойна, да повика Арчи.
— Ъ, не мисля така. Между другото, мислех си, че другия уикенд можем да отлетим до Лас Вегас. Как ти се струва?
Серафина кимна. Не мислеше да прекара ваканцията си затворена в къщата на Чарли. Все още беше привлекателна жена, трябва да излиза и да я видят. Просто Чарли я ревнуваше и не я запознаваше с мъже. Всъщност, човек можеше да го разбере.
— Аз съм шестдесет и три годишна — обяви тя на Динди, като предвидливо извади шест години. — И се чувствам като момиче.
— Изглеждаш чудесно — измърмори Динди, като си мислеше, че ще изглежда по-добре ако почисти всичкия този театрален грим. И изкуствени мигли на нейните години! Наистина!
— Да, хората просто не могат да повярват, но това е истината. А, ти, мила, на колко години си? — Серафина я загледа с пронизващ поглед, като че ли за да не смее да я излъже.
— Двадесет — отговори Динди, като се усмихваше сладко. Скри три години.
Щом старата кучка можеше да си крие годините си, тя също можеше.
— О, двадесет — развълнува се Серафина. Двадесет. По мое време момичетата на двадесет години…
— Показвах ли ти снимките, които имам от Серафина, когато тя е била на двадесет? — прекъсна ги Чарли.
— Не — отговори Динди, като си мислеше: значи така човек си прекарва вечерите, когато е женен за филмова звезда.
— Ще трябва да ти ги покажа. Била е страхотна, нали, мила? — той обгърна с ръка майка си.
Тя се усмихна и Чарли си помисли — трябва да я заведа на добър зъболекар, докато е тук.
— Спомняш ли си старите времена, Чарли, синко?
Да, спомняше си ги. Посърналите театри, прокисналата миризма и приятелите на Серафина.
— Е, че времена бяха — очите й се насълзиха. — Страхотни времена бяха. Само баща ти, ти и аз.
Какви страхотни времена? — помисли си Чарли. Сгушен пред някоя кръчма в някой шибан град с пакет пържени картофи и лимонада, докато Серафина и последния й „красавец“ отживяваха горе. Е, и какво от това. Не е хубаво да се обръщаш назад. Той обичаше Серафина. Тя му беше майка. Тя се беше грижила за него докато беше момче, това беше най-важното.
— Винаги съм знаела, че Чарли ще стане звезда — каза Серафина остро. — Окуражавах до във всичко, което искаше да прави. Той е наследил моята жизненост и сила. Самата аз можех да стана звезда, но се отказах от всичко за да мога да го гледам.
Динди се прозя открито. Миналото на хората беше такава досада. Това, което я касаеше беше, че Чарли е голяма филмова звезда, а какво е било преди тя не искаше да знае.
— Уморена ли си? — попита Серафина.
— Да — отговори Динди. — Следобед трябваше да свърша една работа, която ме изцеди.
Тя пусна една скрита усмивка на Чарли.
Той й се усмихна в отговор. Тя изглеждаше толкова красива и невинна. Той почни не можеше да повярва, че тя е същото момиче, с което бяха правили любов преди малко.
— Ако желаеш скачай в кревата, мила — каза той. — Серафина няма да има нищо против, а аз ще обясня на семейство Алън.
— Сигурен ли си, скъпи? Бих желала.
Тя искаше да се качи горе, да пробва новите дрехи и да чете сценария на „Въртележка“ след като вече имаше ролята.
— Тръгвай, мила, ще се видим по-късно.
Тя каза лека нощ на Серафина, след това го клъвна по бузата. Имаше стегнато секси тяло. Ставаше му хубаво само като си помислеше, че беше изцяло негова. Може би това, че я взе във филма, все пак не беше чак толкова лоша идея. Другите мъже можеха да гледат, но не и да пипат. Нека целият свят види какво има Чарли Брик.
24.
В Акапулко беше горещо. След първия ден снимки в планината Сънди беше като развалина, жегата беше непоносима. Тя беше работила здравата, заобиколена предимно от мексикански екип и трима американци — режисьорът Уди, операторът Майк и момичето, което се грижеше за грима, Мариса.
Уди и Мариса имаха връзка. Той беше приятен, на около тридесет години, Стив Магнъм лично го беше избрал. Не беше режисирал филм преди това, беше се занимавал само с телевизия. Мариса беше на двадесет и четири години. Беше красива.
Сънди ги хареса и двамата. Като режисьор Уди беше тих, внимателен и страшно ги окуражаваше. Имаше огромна разлика между него и Еб Стейн. Еб представляваше стария стил в Холивуд. Уди — новият.
Като пристигна, тя получи огромна кошница с цветя от Стив с една бележка, гласяща „Добре дошла“. Като се изключи това, не беше чула и дума от него.
— Ти имаше шанс, но го пропиля — каза Кери — вероятно се е залостил в имението с някоя красива мексиканска девственица.
— Надявам се, че е така — отговори Сънди.
Тя тайно беше доволна. Сега, след като вече беше стигнала до етапа да може да решава дали да се хваща с някой, нямаше нужда да го прави.
Една седмица тя и Кери не правиха никой, само се шляеха насам-натам, припичаха се на слънце и плуваха.
В деня преди Сънди да започне работа, Кери си тръгна, като каза:
— Е, предполагам, че вече е време за вземане на решения.
Тя откри, че е самотна, след като Кери си отиде. Хотел Лас Бризас Хилтън беше много хубав, но Сънди чувстваше някак си, че беше от този тип места, където трябва да си с мъж.
Тя изкара сама една спокойна вечер, като изпрати за храна и се хвана за учи сценария. На следващия ден Стив щеше да се появи на сцената в планината, където трябваше да я спасява. По сценарий тя се беше измъкнала, след като я бяха отвлекли.
Това беше любовна сцена и тя я очакваше с една смесица от нетърпение и несигурност.
— Ха! — възкликна Мариса. — Какво ще кажеш за тази дългокоска?
Тя сръга Сънди, която седеше в брезентовия стол до нея и четеше книга.
Стив Магнъм се приближаваше, придружен от младо закръглено мексиканско момиче с дълга черна коса, която се спускаше до кръста й, и гладни зелени очи.
— Здравейте, дами — Стив махна отдалеч приятелски и като потупа момичето по задника, го насочи към тях.
— Наглеждай Енчилада заради мен, Мариса, сладурче.
След това се отправи към една групичка, където беше и Уди.
— Този мъж — каза Мариса, като поклати глава и се засмя. — Страхотен е!
Момичето, наречено Енчилада, се приближи с копринени подозрителни очи.
— Здрасти — каза Мариса — вземай един стол и се чувствай като у дома си, ще бъде тежък ден. Аз съм
