54.
Сънди мразеше сцените. Мразеше да уволнява хора, но Катя трябваше да си отиде. На следващата сутрин й плати парите за две седмици и й каза да напусне.
Момичето се нацупи заради това, но нейното заминаване като че ли не обезпокои Жан-Пиер. Той беше толкова радостен, че Сънди се е върнала, че въобще не се отделяше от нея.
Те отидоха на пазар и направиха покупки, тъй като Катя беше оставила хладилника пълен със студен чилийски боб и гранясали хотдогове.
— Какво си ял през това време? — попита Сънди.
Момчето се ухили и седна в количката в супермаркета, като вземаше сладоледи, ябълки, шоколадови бисквити, всичките си любими неща.
Лимбо беше слаб и нервен. Сънди беше вбесена на себе си заради това, че е отишла в Палм Спрингс и ги е оставила. Беше по вина на Клод. Всичко беше по вина на Клод.
Бранч се обади на обед.
— Кога да дойда да те взема? — осведоми се той. — Имам лимузина.
— О! — Тя беше забравила съвсем за премиерата. — Виж, Бранч, не мисля, че ще мога да дойда. Трябваше да уволня прислужницата си и нямам бавачка за Жан-Пиер.
— Трябва да дойдеш. Ти обеща. Аз ще ти намеря бавачка, не се тревожи за това, просто се приготви така, че да изглеждаш много хубава и аз ще дойда да те взема.
Беше притисната. Не искаше да ходи, но как можеше да разочарова Бранч?
За премиерата тя реши да облече лека връхна дреха от шифон и шалвари, пъхнати в сатенени ботуши. Косата й беше разпусната, без да прикрива изцяло златните цигански обеци. Изглеждаше много красива.
Бранч дойде навреме и доведе със себе си Есме Мае, прислужница на Макс от дълго време. Пълна и спокойна жена, която веднага се сприятели с Жан-Пиер и се засуети около Лимбо.
Сънди тръгна, сравнително доволна от уреждането на нещата. Тя даде обяснения къде ще бъде и особено наблегна на това колко е важно да се свържат с нея незабавно, ако е необходимо. В ума й смътно мина мисълта, че Клод би могъл да дойде да си вземе Жан-Пиер.
Бранч беше облечен в бял кожен костюм на ресни и десетметрова каубойска шапка. Той се смееше и беше доволен от себе си.
— Може да имам само малка роля в този филм, но съм дяволски сигурен, че ще ме забележат, щом съм с теб.
Тя реши, че Бранч е типичен красив холивудски идиот. Сладък и готин, но тъп.
Изведнъж тя се улови, че мисли за Чарли Брик и за това колко различен беше той. Колко топъл и забавен и, да, привлекателен, по необикновен начин. Искаше й се да привлича мъже като него, вместо всички тези копелета.
— Как е Макс? — попита тя, за да има за какво да говорят.
— Чудесно — отговори Бранч и фалшив ентусиазъм.
Макс въобще не се чувстваше чудесно. Беше побеснял дяволски след като Бранч му каза, че не може да го вземе на премиерата, а днес въобще не си бяха говорили.
Сънди въздъхна и се отпусна в лимузината. Искаше й се вечерта да беше свършила.
55.
Планирането на операцията не беше лесно и докато Хърбърт не прочете във вестника, че Сънди Симънс ще присъства на премиерата на „Дванадесетте пищова“, не знаеше как може да постигне целта си. Когато прочете, че тя ще е там, всичко си дойде на мястото и той реши, че тази нощ ще е решителната.
Единственият му проблем беше, че тя може да не се върне от Палм Спрингс, но вестниците твърдяха, че ще присъства на премиерата, така че просто трябваше да използва шанса.
Луела ставаше нетърпелива и правеше забележки, но изглежда беше доволна, когато й съобщи датата и й каза да продължава с приготовленията.
Мардж се цупеше. Никой не й казваше какво става. Луела просто спря да общува с нея, а Хърбърт беше груб и раздразнителен. Това, което наистина притесняваше Мардж беше фактът, че Луела и Хърбърт се срещаха. Намираше утеха единствено в местния супермаркет и успешно окачи десет паунда18. За щастие даваха й на кредит.
В деня на премиерата Хърбърт стана рано. Имаше да върши толкова много неща. Предишната вечер беше прекарал в колата, паркирана на брега до дома на Сънди Симънс, и беше възнаграден със завръщането й много късно вечерта.
Беше доволен когато всички от къщата напуснаха малко след това. Мексиканската й прислужничка беше една малка кучка. Той се беше обаждал няколко пъти докато Сънди отсъстваше, и когато й даде възможност да се наслади на мерена реч, тя го заля с поток от обиди на чужд език и затваряше телефона.
Мардж попита:
— Искаш ли закуска?
Той й хвърли един презрителен поглед.
— Не.
Не разбираше ли тлъстата крава, че това е последната сутрин, в която те изобщо са заедно?
Разбира се, че не. В действителност дори Луела не знаеше плановете му за Мардж.
Той взе душ и облече чисти риза и панталон. След това отиде в съседната къща да се види с Луела.
— Всичко готово ли е? — попита той.
— Да. Сигурен ли си, че тя ще го направи?
— Продължавай да ми задаваш все този въпрос — отговори той раздразнено. — Тя каза, че ще го направи. Наше приятелство е много особено. Казах ти, че тя ще стори всичко за мен.
— Защо тогава просто не ти даде парите? Защо трябва да се подлага на всичко това?
— Защото тя иска така — отговори той търпеливо. — Колко души ще има там?
— Четиринадесет души за сто и петдесет долара всеки. Всички са наточени и готови, така че не мисли да ни будалкаш. Те дават много мангизи, така че най-доброто за теб ще е да докараш истинската стока.
— Тя ще бъде тук в девет часа. Ще я доведа. Тя не иска разговори и тям подобни, просто обикновения кръг от приятели, всичко да бъде както винаги. Мъжете ще се редуват точно както при Мардж и след това я закарвам в къщи.
Луела поклати глава.
— Не бих си помислила, че една филмова звезда би искала да прави неща от този сорт.
— О, иска го и още как — той присви студените си подли очички. — Много е добра в тази област.
По-късно той се облече в шофьорската си униформа и отиде с автобуса до гаража, където беше уредил да вземе един черен линкълн континентал. Колата беше идеална за целта му, тъй като принадлежеше на поп звезда и беше със затъмнени стъкла и най-различни приспособления за заключване на вратите и прозорците, които осигуряваха абсолютно уединение. Беше също така много маневрена и можеше да се движи страшно бързо.
Човекът от гаража беше препоръчал колата и беше доволен, когато Хърбърт се появи и му каза, че работи за Чарли Брик. Беше щастлив да даде на Хърбърт колата за една вечер, за да я одобри мистър Брик.
Хърбърт беше убедителен лъжец.
Той взе колата и подкара към плажа. Там на едно усамотено място смени номерата и се занима с тонколоните в колата. След това направи така, че стъклото, което разделя предната и задната седалка, да може да се отваря само от шофьорското място. Нагласи така вътрешните механизми, че всички врати да се заключват автоматично. Всеки който се качеше на задната седалка ставаше затворник, и не можеш да се
