— Хей, мила, какво искаш да кажеш? Ти си с мен. Ще те държа здраво, няма да ти се случи нищо.
Стю Уотърмен слушаше търпеливо. Той хвана увещаващо Сънди за ръката.
— Мила, помисли си за рекламата, помисли за телевизионните камери, помисли за…
Тя освободи ръката си.
— Мисля, че това е една глупава каскада.
Бранч се закашля притеснен.
— Хей, Стю, може би трябва аз да го направя сам, а Сънди може да излезе отпред и да ме посрещне.
— И това няма да направя — каза тя бързо.
Беше й писнало и беше уморена от това да я въвличат в разни неща.
— Сега слушай, мила — каза Стю Уотърмен — ти успя благодарение на рекламата, и когато си тук, в това положение помага всяка дреболия.
— Сигурна съм, че помага, мистър Уотърмен — на вас — тя се качи обратно в лимузината и каза на Бранч — ще се видим вътре.
Разкъсван между желанието да го видят да пристига със Сънди или на красив бял жребец, Бранч пристъпваше притеснено.
Стю реши проблема му.
— Хайде, момче — каза той — утре ще си във всички вестници — нещо от класата на Уорън Бийти.
Хърбърт, след като приключи работата си на плажа, закара лимузината на няколко преки от Синерама Доум, заключи я и се отправи пеш, за да се присъедини към смазващата тълпа от хора. Проби с лакти път до най-отпред, като не обръщаше внимание на всички обиди, които се сипеха по него, докато се буташе и проправяше пътя си напред.
Отпред беше притиснат между двама застаряващи педерасти и група от тийнейджъри.
Педерастите клатеха тъжно глави и казваха:
— Кой днес може да се сравнява с Джоан Крауфорд?
Тийнейджърите пищяха:
— Ето го Ренди! Това е той! Не изглежда ли фан-тас-тич-но!
Хърбърт плъзна ръката си по задника на едно от подскачащите момичета. Тя като че ли не забеляза. Носеше много плътно прилепнали навити джинси и рехав плетен потник, който стигаше до ребрата й.
Хърбърт размишляваше върху факта, че това, как някои майки пускат дъщерите си да се разхождат, е отвратително. Той стисна задника й много лекичко, тя престана да подскача и се огледа наоколо. Сбута една приятелка, прошепна й нещо и те двете се закикотиха.
Хърбърт гледаше напред, като почти не почувства тръпка при пристигането на Анжела Картър, която на времето беше получателка на неговите писма, но която нямаше късмета да се срещне с него. Това щеше да е привилегия на Сънди Симънс, и то тази нощ.
Чарли видя Сънди да пристига, докато говореше с Джек Джулип.
Тя влезе сама, леко разколебана. Фотографите се впуснаха напред. Джек вече приключваше интервюто с Чарли и кимна към един асистент да доведе Сънди. Той се ръкува с Чарли, едно спокойно, неискрено ръкостискане.
Теймз, която мълчаливо беше избутана встрани, измърмори:
— Това приятелче е негодник, шоуто му е скапано и той е скапан.
С крайчеца на окото си Чарли наблюдаваше как Сънди отказа да дава интервю. Удивлението и шокът, които се изписаха по лицето на Джек Джълип, бяха класически.
В объркването си Джек грабна Теймз и обяви:
— А тази хубава млада дама, която придружава Чарли Брик не е коя да е, а изгряваща звезда…
И той я остави сама да си каже името.
— Теймз Мейсън — изпречи се тя и махна на тълпата — ти си кукличка, Джек. Аз оообичааам твоето шоу!
После започна да досажда с подробности за това как си съблякла дрехите в последния си филм и всичко това в името на изкуството.
Чарли се приближи до Сънди.
— Дължиш ми обяснение; да не говорим че — добави той шеговито — дрехите, които ти купих, струваха стотици долари…
— На кон ли пристигна? — попита тя.
— Не.
— В такъв случай ще ти платя.
И двамата се засмяха.
— С кого си? — попита той.
— С Бранч Стронг. Той ще пристигне на кон всеки момент.
— Ако знаех, можехме да направим замяна. Теймз копнее да седне на кон.
ТЯ се усмихна.
— Съжалявам, че избягах. Трябваше да ти обясня, ти беше много мил и разбиращ.
— Какво ще кажеш за по-късно? Теймз има гола сцена и няма търпение да я изрепетира, а аз нямам настроение за това.
Той съжали веднага след като го каза. Тя моментално замръзна, пусна му една студена усмивка и каза:
— Съжалявам, но съм заета. Ако можеш да ми кажеш колко ти дължа, ще се постарая да получиш чека утре.
— Не искам парите, пошегувах се.
— Но аз ти ги дължа и настоявам.
Един дързък фотограф ги щракаше заедно и веднага след като приключи с интервюто си Теймз се присъедини към тях на бегом.
— Предполагам, че ще трябва да се затътрим вътре — каза тя като хвана собственически ръката на Чарли и се вторачи в Сънди.
— Имаме още много време, скъпа. Двете познавате ли се?
Хърбърт видя с удовлетворение, че Сънди Симънс пристигна. Тя беше сега на сигурно място в киното и всичко вървеше гладко.
Той погледна часовника си и бавно започна да се измъква от тълпата.
57.
Вътре в театъра хората си пробиваха път до местата си. Много вратове се проточваха, докато се проверяваха позициите. Беше важно да седнеш на точното място, не да бъдеш избутан встрани, назад или на по-евтините места.
Чарли беше взел хубави места и Теймз беше доволна. Повечето премиери, на които беше ходила, бяха с актьори джуджета. Обикновено й даваха места, които неизменно бяха лоши. Филмовите компании искаха тя да идва на техните премиери заради рекламата, която може да направи, като позира във фоайето, но не бяха подготвени да й дават хубави места.
— Джек Джълип не е ли страхотен? — каза тя ентусиазирано, като облизваше устни и се усмихваше на мотаещия се фотограф, който беше успял да влезе вътре.
Сънди и Бранч седяха на няколко реда от пътеката.
Бранч беше нервен и му беше писнало до дъното на душата. Два реда пред него седеше Максуел Торп в новото си виолетово вечерно сако, а до него беше Оливие Риц. На вид Оливие беше деликатен и чувствен, със загадъчна красота. Като Бранч той имаше малка роля в „Дванадесетте пищова“, но всички знаеха, че е педи. До онази седмица той съвсем открито живееше с много известна звезда мъж.
Бранч преглътна буца, заседнала на гърлото му. Той много харесваше Сънди, но не толкова, че да
