угасни малки улички с безкрайни редици запуснати къщи.
Два пъти той реши да спре и двата пъти промени мнението си, защото след като беше стигнал до тук, можеше да види къде отива тя. Разбира се, нямаше да й позволи да го види; щеше да бъде твърде неприятно тя да разбере, че я е следил.
Хрумна му, че може би я харесва. Не, беше по-силно от това. В нея имаше нещо… просто в нея имаше нещо.
Есме Май още веднъж се втренчи в Жан-Пиер. Беше заспал дълбоко в леглото си, дългите му черни кичури се извиваха около невинното му лице. Къде беше онова малко куче? Беше го търсила навсякъде. Вечерята му го чакаше, а мис Симънс й беше казала да провери дали кучето си е изяло вечерята.
Е, сигурно е хукнало някъде по брега, защото Есме Май беше прегракнала от викане.
Тя издърпа завивките върху Жан-Пиер и се затътри към кухнята, за да изпие една хубава гореща чаша кафе.
59
Колата спря.
Гласът предупреди:
— Сега просто си спомнете всичко, което казах. Ако правите това, което ви се казва, ще се върнете обратно в тази кола след няколко часа. Ще вземем момчето и ще закарам и двама ви в къщи. Ако не се подчинявате, е, знаете какво можете да очаквате. Животът на момчето е във ваши ръце.
Тя мълчаливо чакаше мъжът да се представи. Нямаше смисъл да пищи или да бяга. Ако той държеше Жан-Пиер, тя просто ще трябва да прави това, което той й казва.
Вратата се отвори и тя видя, че са на тиха улица. Очите на Хърбърт избягваха нейните, когато я хвана за ръка и й помогна да излезе от колата. Тя беше почти сигурна, че никога не го е виждала преди това.
Той я поведе мълчаливо по пътеката към малка занемарена къща и рязко почука на вратата.
Отвори я жена ниска и слаба, в зелена сатенена рокля с цели купища изкуствени бижута.
Те не си казаха нищо, но очите й се стрелнаха към Сънди изпитателно.
Хърбърт я поведе през скърцащото стълбище в спалня и бързо затвори вратата. Беше плувнал в пот. Той копнееше за един душ.
Той се облегна на вратата.
— Съблечи си дрехите — каза той. — И облечи това.
Той кимна към черна роба, просната на леглото.
Тя се вторачи в него.
— Съблечи си дрехите — изръмжа той.
Тя бавно се наведе и първо издърпа ботушите си; после, като се обърна с гръб към него, изхлузи панталоните си и горнището от шифон. Отдолу носеше бикини и сутиен с телесен цвят. Тя нахлузи робата през главата си.
— Съблечи всичко — изкомандва Хърбърт.
Чувстваше неудобна стегнатост в панталоните си.
— Кажете на Клод, че шегата му отиде твърде далеч — каза тя слабо. — Ще завърша проклетия филм, ще го направя.
Тя започна да плаче.
— Това няма нищо общо с Клод, това съм аз, аз. Не знаеш ли кой съм аз?
— Какво искате от мен? Какво съм направила?
— Престани да хленчиш и си свали останалите дрехи. Една курва не би трябвало да се притеснява, когато си сваля дрехите.
Тя бавно издърпа бикините си изпод робата. Той ги взе от нея и ги напъха в джоба си.
Тя се мотаеше със сутиена и той каза:
— Свали робата. Искам да те видя гола.
Тя се чудеше дали ще я убие. Имаше такива празни и зли очички. Тя потрепера неудържимо.
— Кой сте вие? — попита тя. — Защо ми причинявате това?
— Свали си робата — запелтечи той.
Той бе вдървен и възбуден. Една вена пулсираше на шията му. Очите му блестяха.
Тя изхлузи робата през главата и застана лице в лице с него.
Той се вторачи в нея, изпълнен с омраза. Погледът му шареше по голото й тяло.
После, преди да е станало твърде късно, той заповяда:
— Обърни се и не гледай назад. Ако се обърнеш, момчето ще умре!
Тя се обърна с гръб към него и уплашено затвори очи. Сви се в очакване на това, което предстоеше.
Той рязко разкопча панталона си, с вдървени от бързане ръце и с тих мъчителен стон се облекчи в бикините й, които издърпа от джоба си.
Не направи опит да се доближи до нея. Нека я накара да чака, да страда малко в очакване на неговото докосване.
Тя го чу да бърника из дрехите си и после краткия мъчителен стон. Тя затаи дъх от отвращение. Знаеше какво беше направил.
И след това тя разбра кой беше той. Маниакът, който й беше писал всички онези мръсни писма. Той трябваше да е! И гласът — сега тя беше почти сигурна, че това беше същият глас, който й мърмореше мръсотии по телефона.
Хърбърт отново се почувства силен. Той пак владееше положението. Погледна виновно часовника си. Луела вероятно чакаше.
— Облечи си робата и върви след мен — каза той.
Чарли паркира от другата страна на улицата, малко по-надолу от линкълна.
Той наблюдаваше как шофьорът избутваше Сънди към занемарената малка къща.
Всичко беше много странно. Защо тя излезе по средата на премиерата и хукна към това място? Може би тук живееше семейството й. Но той смътно си помни, че Кери му беше казала, че тя е дошла от Южна Америка и родителите й са починали.
Това, разбира се, съвсем не беше негова работа и тя вероятно щеше да се почувства притеснена и разтревожена, ако откриеше, че я беше проследил. И все пак може би трябваше да поостане за пет минути. Нещо не беше съвсем наред.
Той запали цигара се зачуди на внезапния си интерес към Сънди Симънс. Тя беше просто още една актриса. Красива, разбира се, но точно от този тип, от който се беше заклел, че ще стои далеч.
Хммм… определено имаше нещо различно у нея. Той искаше да я види, да я опознае, може би да прекарат известно време заедно.
Разбира се, тя сигурно и не искаше и да знае за него. Вероятно всички мъже в Холивуд тичаха след нея. На Клей буквално му потичаха лигите винаги, когато името й се споменеше.
Той сви рамене и реши да тръгне, но се поколеба, защото докато седеше и мислеше за нея, девет мъже бяха влезли в къщата и сега пристигаше още един.
Какво беше това, парти ли? Ако беше така, къде бяха момичетата?
Той реши да изчака още малко.
Мардж знаеше много добре какво беше това. Това беше вечер на „кръга от приятели“. Тя захапа месестия си пръст и замърмори под носа си. Луела се мислеше за много умна. И Хърбърт, двамата заговорничеха и възнамеряваха да я лишат от правата й.
Е, те не бяха чак толкова умни. Беше нейно право да участва във всички срещи на „кръга от приятели“. Беше си платила, нали? Беше член, нали? Тя ще упражни правата си и ще се присъедини.
Единственият проблем беше, че не се чувстваше добре. Усещаше досадна болка в стомаха, но нямаше да позволи това да я спре. Тя откри бутилка бренди и отпи няколко яки глътки. После напъха още няколко
