В момента, в който Чарли реши да отиде и да каже нещо смислено на Сънди, Хърбърт я хвана. Той я улови грубо за ръката и изкомандва:
— Мърдай! — и я буташе към вратата, към Чарли.
По дяволите, помисли си Чарли, щом е отишъл толкова далеч, защо да не отиде докрай? Той пристъпи напред, като блокира пътя й.
Преди да успее да каже каквото и да е, Хърбърт го ритна бързо в слабините и измъкна Сънди от къщата.
За един кратък миг тя го видя, погледът й се фокусира, позна го, реалността я порази и тя запищя.
Чарли беше превит от болка. Не можеше да помръдне, болеше го невероятно. Сега Сънди пищеше неуправляемо.
Луела чу писъците. Тя беше хванала един стар халат и сега ще щураше из стаята, като се опитваше да възстанови някакъв порядък. Изтича към прозореца. Нещо съвсем не беше наред. Мардж беше твърде неподвижна на пода. Ако Сънди Симънс беше дошла тук съвсем доброволно, защо пищеше?
Тя си спомни как се стигна до цялата тази вечер. Беше защото Хърбърт беше убил момиче.
Чарли се опитваше да стане.
— По-добре се опитайте да го спрете — Луела пищеше на няколкото останали мъже, които се бореха с панталони и сака. — Той е луд, той ще я убие!
Чарли единствен се помръдна. Той се отправи към предната врата точно навреме, за да види как Хърбърт натиква Сънди отзад в линкълна. Той стигна до колата в момента, в който тя потегли.
Болката намаляваше. Той изтича през улицата до ферарито си и скочи вътре. Сега всичко беше съвсем ясно. Мъжът беше Хърбърт Линкълн Джеферсън, шофьорът, към когато Филипа беше отправила такива невероятни обвинения. А той се беше изсмял, беше й казал да не става глупава.
А сега този мъж държеше в ръцете си Сънди.
Имаше аплодисменти след края на филма. Бранч беше доволен, горд, че е част от това. Той се огледа, за да получи поздравления от Сънди и разбра, че тя си е тръгнала.
Къде беше отишла? Той смътно си спомняше, че някой дойде и я взе по средата на филма. Той си помисли, че тя ще телефонира, за да провери дали всичко е наред, но точно тогава Максуел Торп мина покрай него с новия си млад актьор и Бранч подскочи и се изправи.
— Ще я изпратя вкъщи — прошепна той — искам да заведа теб на партито.
Максуел се усмихна.
— Малко си закъснял, мили, но можеш да дойдеш с нас, ако желаеш.
— Добре, Макс, ще дойда — каза Бранч с готовност. — Хареса ли ти филма? Харесах ли ти аз?
Той беше напълно забравил за Сънди.
— Знам кой си — каза Сънди.
Тя се опитваше гласът й да звучи спокойно и убедително, въпреки, че в действителност беше ужасена, когато се сви, все още гола, отзад в колата. Не беше сигурна дали говорителите са включени. Не беше сигурна дали той може да я чуе, но беше решена да изглежда като че ли се владее. Беше важно, чувстваше тя, с този луд човек да не се пречупи.
— Чуваш ли ме? — попита тя. — Студено ми е. Дай ми нещо да облека.
Последва мълчание.
— Ти ми пишеше писмата, нали? — продължи тя. — Отговори ми. Ти ги написа, нали?
Не последва отговор.
Тя прехапа силно устни. Къде отиваха? Какво щеше да последва сега? Дали Жан-Пиер беше добре? И въпросът на въпросите — откъде се появи Чарли Брик?
Хърбърт караше лудо. Трябваше да я заведе някъде на спокойно място.
Беше тринадесетгодишен и си правеше чекии, когато леля му влезе в стаята. Тя беше много по-млада от майка му, слаба, с щръкнали цици, които тя никога не си даваше зор да прикрива. Тя стоеше и го гледаше, ръцете й бяха върху слабите бедра. Започна да се смее. Тя продължаваше да се смее докато шеговито посочи към пениса му и каза:
— Няма да си го ползваш само ти това, синко.
Тя се измъкна от оскъдния си пеньоар иго накара да легне. След това го възседна и започна да се движи нагоре-надолу, като се смееше през цялото време. След това той беше стоял с часове под душа, като се търкаше и търкаше, но минаха дни преди да успее да се отърве от миризмата на евтин парфюм.
Той напусна дома, порасна, след това дойдоха проститутките, много на брой, но нито една не можа да помогне. Единственият начин беше да си го направи сам.
След това срещна Мардж с големите полюшващи се гърди. Тя му сервира риба тон с ръжен хляб и бира и всичко това свърши със сватбата им.
Тя у напомняше на една снимка, която той извикваше във въображението си. Снимката беше на голо момиче във високи до бедрата черни ботуши, което се качваше на кон, единият й крак беше на стремето. Когато той успееше да си представи, че момичето от снимката и Мардж са едно и също, можеше да го върши, така добре и често, че скоро тя забременя. Тя загуби първото бебе, а след това и второто. След това той просто не можеше да го направи.
Щеше му се да има бебе, едно малко момиченце, с което да си играе и да го извежда на разходка, но това не стана. Той се върна отново към снимките, последваха писмата и телефонните обаждания. Той ги намираше за достатъчно задоволяващи, но понякога му се искаше да опита отново и преди хипито от Сънсет имаше няколко проститутки, всичките бяха пребити в пристъп на отчаяние и омраза.
Сега той имаше Сънди Симънс, върха на неговите желания. Ако не можеше да го свърши с нея, нямаше никаква надежда и никой друг нямаше да я има.
Ако отидеше достатъчно далеч сред хълмовете, щеше да паркира колата, а тя беше отзад, гола и готова. Ако това свършеше работа, те щяха да продължат заедно.
Ако не свършеше работа, е, тогава какво, по дяволите, имаше да губи? Една жена никога нямаше да е доволна, ако не си го получаваше. Тя никога нямаше да остане с него.
Той знаеше едно местенце, високо над Холивуд, където можеше да закара колата. И тях двамата.
Това беше единственият начин.
61.
Чарли имаше чувството за нереалност. Неща като тези се случваха само по филмите. Но той беше чул писъците й. Той беше видял да я набутват гола в колата.
Той се чувстваше развеселен, като че ли беше приятно надрусан. Залепи се за линкълна и остана зад него. Те се насочваха обратно към Холивуд и през ума му мина да се обади на полицията. Той имаше телефон в колата, разположен удобно до дясната му ръка. Но какво можеше да каже. Как щеше да прозвучи всичко това?
— Здравейте, обажда се Чарли Брик. Преследвам един луд, който кара Сънди Симънс гола на задната седалка на колата си.
— О, така ли? — Можеше да чуе отговора. — А аз съм Мики Маус.
Но какво щеше да стане, ако той не се обади в полицията? Вероятно линкълна ще спре, откачалката ще излезе и тогава какво? Чарли не беше прочут със силата си, а ако Хърбърт имаше пистолет?
При първа възможност той се обади в централата. Беше трудно да вдигне ръка от кормилото дори за миг, защото линкълнът не спазваше никакви светофари, стопове, нищо. Те се носеха по Ла Синега и се отправяха към Стрип.
— Искам да съобщя за отвличане — каза той, когато го свързаха. — Става въпрос за Сънди Симънс.
