— Да — изгърмя Бърт. — Само да не са чак толкова хубави — избухна в смях.
След няколко минути две момичета пристигнаха на масата им. Едната беше висока, приятно закръглена, с червена коса. Имаше рокля от зелено кадифе без презрамки. Беше на около трийсет години. Другото момиче беше по-ниско и изглеждаше плахо — въпреки роклята й с много дълбоко деколте, което разкриваше почти целите й слабички гърди. Беше много млада. И двете се опитваха да се закачат за Дейвид, но той се извини и стана от масата, сещайки се, че не беше се обадил на Клаудия.
На обаждането му отговори мъж със загадъчен глас, който му каза да почака малко, докато намери Клаудия.
— Майната му! — избоботи Дейвид. В слушалката се чуваше силна музика и глъчка. Какво ставаше?
Изчака с мрачно настроение и почувства как сякаш изпития алкохол започва да пулсира и избликва от него, предизвиквайки внезапни вълни на безумен гняв. Докато Клаудия заговори, се почувства почти трезвен.
— Здрасти, миличък! — изкука тя. — Къде си? Аз си прекарвам изумително. Тук се обърна на парти.
— Кой вдигна слушалката? Кой е там?
— Не знам, маса народ. Бързай към дома, мили. — И затвори.
Той остана в кабинката няколко минути, после, решен да се отърве от Бърт Тейлър, тръгна с припряна крачка към масата.
Бърт, естествено, беше поръчал шампанско, тъй като Дейвид щеше да плаща сметката. Двете компаньонки седяха от двете му страни и той изглеждаше блажено щастлив.
Дейвид си помисли, че най-доброто нещо, което може да направи, беше да се захване с едрата червенокоска и да й предложи да изведе мистър Бърт Тейлър някъде другаде. Той очевидно я предпочиташе пред по-младата.
В клуба свиреше сълзливо-сантиментален латиноамерикански състав.
— Какво ще кажеш за един танц? — попита той червенокосата.
Тя се съгласи и двамата станаха. Миришеше силно на евтин парфюм. На дансинга притисна силно слабините си о неговите.
— Харесваш ми — изфьфли тя.
Той успя да я отдалечи малко от себе си и каза:
— Хей, слушай, искаш ли да изкараш малко пари?
Тя гледаше заинтригувано, докато той обясни предложението си. Пазариха се известно време, след което се договориха и седнаха като Дейвид предварително и незабелязано й мушна парите в ръка.
Бърт Тейлър изглеждаше раздразнен и обезпокоен. Той дръпна Дейвид настрани:
— Аз я хванах първи, момченце. Не искам хич оная кльощавата.
Дейвид се усмихна — явно щеше да е лесно.
— Всичко ще е о’ кей. Тя не може да спре да говори за теб, грабнал си й ума.
— Щом е така… — погледна дяволито Бърт, — няма за какво да си губим времето тука.
Дейвид пресметна, че след около половин час ще си е в къщи. Потупа Бърт по рамото и каза:
— Аз ще платя сметката.
Отвън до сградата на съда имаше фотографи, които чакаха Линда. Фактът, че Клаудия Паркър беше спомената като другата жена, правеше делото да си заслужава да бъде отразено като новина.
— Насам — извика един от тях.
Линда се втурна напред да бяга. Адвокатът й я сграбчи за ръката. Щракнаха фотоапарати.
— Какво искат? — попита тя. — Не могат ли да оставят хората на мира? Не съм никоя.
Адвокатът й спря такси, набута я вътре и й каза:
— Най-добре за вас е да се махнете оттук. Отново приемете моите поздравления. Ще държим връзка с вас.
— Няма ли да се качите? — попита тя, опитвайки се да не бъде оставена сама.
— Не. Офисът ми е ей тук, зад ъгъла. Благодаря ви все пак, мисис Купър.
Той се отдалечи и таксито тръгна по улицата.
— Къде, мадам? — попита шофьорът. Тя се чувстваше замаяна. Всичко беше станало толкова бързо, като сън.
— Къде, мадам? — повтори с неспокоен тон шофьорът на таксито.
Не й се искаше веднага да отива право на гарата. Искаше половин час да се поотпусне някъде, да пийне нещо и изпуши цигара.
— Към „Дорчестър“ — рече тя. Това беше първото заведение, което й дойде наум.
Барът на „Дорчестър Хотел“ беше здравата претъпкан, най-вече с бизнесмени, но успя да намери уединена маса, поръча си шери и се отпусна в стола да го изпие с удоволствие. Реши, че ще обядва тук. Беше добре да бъде самостоятелна. Щеше да си поръча пушена сьомга, пресни ягоди със сметана и дори шампанско.
— Линда Купър е, нали?
Тя вдигна поглед колебливо.
— Джей, Джей Гросман, едва те познах — каза след малко тя. Какъв чудесен тен имаш.
Той седна до нея на масата, усмихнат:
— Току-що се върнах от Израел. Как си? Изминаха толкова много месеци.
— Добре съм. — И тя му отвърна с усмивка.
— А Дейвид?
— Дейвид ли? Не знам всъщност. Току-що, преди час, се разведох с него.
Джей погледна изненадан.
— Значи, наистина го направи. Заради онази вечер ли беше?
Тя кимна в знак на съгласие:
— Да, заради онази вечер. Сега той живее с нея.
— Нима? Вярно ли е това, което казваш?
— Как е Лори? — отклони отговора тя.
— Лори е много щастлива. Омъжи се за един тексаски петролен магнат, който й купува по две палта от норка на седмица, така че е много щастлива.
— Искаш да кажеш, че и ти си се развел?
— Да, отново съм разведен. Ние в Щатите правим тия неща бързо. Тя отиде един ден в Невада34 и след шест седмици ме заряза. „Крайно психически жесток“ — мисля че ми каза. После, през същия ден, се ожени за оня човек. Единственото добро нещо беше, че не ме накара да плащам някаква издръжка или да й приписвам някакви имоти, така че имах късмет. Да осигуря предишните си две жени ми струваше доста. — Засмя се. — Да нямаш среща с някого?
Тя поклати глава отрицателно.
— Какво ще кажеш да обядваш с мен? — попита той.
Тя се усмихна. Харесваше Джей:
— С най-голямо удоволствие.
— Добре. — Той стана. — Имам само да уредя някои неща. Ще се върна веднага.
След като той се отдалечи, Линда бързо извади своята пудриера с огледало. Огледа внимателно лицето си и добави червило. Искаше да изглежда поне малко по-очарователна, но вече се беше облякла скромно за пред съда. Джей беше много привлекателен мъж. Откакто се раздели с Дейвид беше излизала само веднъж с мъж, отчасти защото адвокатът й я беше предупредил да не ходи с мъже и отчасти защото нямаше никакво желание да го прави. Епизодът с Пол беше оставил своята следа и тя предпочиташе да си стои у дома или да посещава семейни приятели. Вечерта, когато беше излязла с друг, се превърна в истинско отегчение. И по закона на максималната гадост партньорът й беше очаквал тя да легне в леглото с него.
Разведените, разбра тя от него, обикновено включвали секса сред вечерните мероприятия.
Джей, се върна и седна на масата.
— Всичко е наред. Къде би искала да хапнем?
Решиха да останат там, където са. Преместиха се в ресторанта, където Джей я развличаше със забавни
