Светът е пълен с женени мъже

— Лори? — попита Линда хладно. Лекарят остана изненадан.

— Да. Лори е в Лондон с новия си съпруг. Той е извънредно богат.

— Колко интересно — каза тя със саркастичен тон и бързо хапна от храната, след което отиде в другата стая. Лекарят я последва отблизо.

Нямаше къде да седнат.

Джей беше седнал с блондинката на дивана.

— Линда — извика той, — седни тук.

— Извинете ме — каза тя на лекаря.

Джей стана и тя седна. Блондинката й хвърли бърз, раздразнен поглед.

— Сюзън — каза Джей, искам да се запознаеш с една моя много добра приятелка, Линда Купър.

— Здравейте — усмивката на Сюзън беше едва забележима.

Лекарят клекна пред тях, хапвайки усърдно от препълнената си чиния. Джей се отдалечи бавно и се спря в другата страна на стаята.

Изведнъж Сюзън стана и каза на Линда:

— Навярно твоят приятел би искал да седне. — И тя прекоси стаята и отиде при Джей. Лекарят седна бързо до Линда. Тя беше здравата вързана, тъй като той очевидно нямаше никакво намерение да се отдалечи от нея.

— Мога ли да те откарам у вас след това? — попита той.

— Съжалявам, с моята кола съм.

— Жалко. — Поклати глава разочарован. — Навярно ще мога да те последвам, просто да съм сигурен, че ще се прибереш в къщи невредима — изхихика със затворена уста.

Искаше й се да изкрещи — той се оказа ужасна досада! Не се потруди да му отговори. Стана бързо. И той стана.

— Извини ме — каза тя с решителен тон. — Трябва да отида до тоалетната.

Качи се горе. В спалнята на Моника беше тихо. Тя седна до тоалетката и прибра няколко паднали косъма от косата си. Дали Моника щеше да си помисли, че е много грубо от нейна страна, ако напуснеше сега? Въобще не й пукаше. Огледа се за сакото си сред палтата на леглото. Какво прахосничество беше, че си купи нова черна шифонова рокля, която беше облякла.

Намери сакото си, слезе долу и се измъкна тихо. Щеше да се обади на Моника утре и да й обясни, че е имала главоболие и е решила да не досажда на останалите с много сбогувания. Моника вероятно щеше да се обиди и да не я кани повече, но какво от това? Беше по-приятно да си седи в къщи с децата.

Прибра се в къщи, съблече се бавно, чудейки се на себе си защо преди три часа така старателно си беше слагала грим и очаквала с нетърпение гадното събиране на Моника. Какво бе очаквала? Навярно Вълшебния Принц. Но не и досаден лекар с лош дъх.

Почувства се потисната. Момичета като Сюзън сега задаваха темпото със своите малки тела. Приеми истината с открито лице, Линда, помисли си тя, ти имаше вече своите най-добри години, даде ги на Дейвид. Имаш две деца. Разведена си. Трябва да се подготвиш да намериш втори най-добър след Дейвид.

Дълго време през нощта не заспа. Чувстваше се самотна. В един момент през съзнанието й премина мисълта да се обади на Пол, но здравият разум надделя. Май сгреши, че се разведе с Дейвид. Май трябваше да му даде шанс. Но не, беше права — така беше по-добре, отколкото да живее в лъжа с Дейвид.

Накрая заспа в мъчителен сън.

Час по-късно телефонът я събуди.

— Ало — обади се тя със сънлив глас.

— Да не се опитваш да ме избегнеш?

— Какво? — Умът й все още бе полусънен.

— Оставих бележка за теб и не ми отговаряш на обажданията. Тази вечер ме отбягна и после просто избяга. Искам да вечерям утре с теб и не приемам никакви извинения.

— Добре, Джей. — Гласът й беше слаб.

— Ще мина да те взема в осем и дотогава не ми се обаждай, че не можеш да дойдеш. Търсих те три пъти.

Тя не знаеше какво да каже.

— Значи, разбрахме се, утре в осем — каза той след кратка пауза — и си облечи онази черна рокля, която беше сложила тази вечер — изглежда страхотна.

Внезапно всичко отново й просветна. Джей Гросман не беше определено втори най-добър.

Накрая Конрад се върна. Беше отсъствал час и половина и Клаудия, отегчена от списанията и от факта, че беше заставена да чака, се чувстваше малко сприхаво. Прикри раздразнението си с усмивка.

Беше пиян. Сграбчи я. Дебелите му ръце опипаха тялото й през тънката рокля.

Тя си изви и отскубна. Не беше планирала да бъде така.

— Няма ли да се качим горе? — попита той. Дъхът му — смесица от силен чесън и скоч — я обгърна. Той продължи:

— Добре де… добре. Просто искам малко предварителна подготовка. — Напъха грубите си ръце в деколтето й и сграбчи гърдите й.

— Причиняваш ми болка — оплака се тя. — Хей, късаш роклята ми. — Отблъсна се от него ядосана, че скъса роклята й, но продължи да се усмихва провокиращо. — Да отидем горе, любими — изгука тя. Да си направим една чудесна сцена горе.

— Първо съблечи дрехите си. Искам да огледам стоката, която взимам — каза той с настойчив тон.

Беше очевидно, че няма никакъв смисъл да спори. Щеше да се разбере с него, когато легнеха в леглото.

Бавно съблече бялото жарсе на сексапилни гънки. Отдолу имаше само жартиерен колан и бели чорапи. Дългите й крака бяха подчертани от обувките с много високи токчета.

Той скочи към нея, падна на колене и я прегърна през кръста. Захапа я по корема и заби силно зъби.

Тя изпищя от болка и го ритна.

— Ах ти, кучи син!

Той се засмя със силен гърлен тътнещ смях.

Тя потри корема си. Очите й блестяха заплашително, устата беше стисната в стегната усмивка. Значи той искал да си поиграе с нея, а? Е, и тя знаеше някои игрички.

— Хайде, ела — каза той и тръгна с тромава походка към вратата. Тя го последва. Той я избута нагоре по стълбите пред себе си, галейки краката й и опитвайки се да я опипва между тях.

Влязоха в спалнята. Беше много тъмна, вътре едва се виждаше.

— Качи се на леглото — изкомандва той.

Тя се качи на голямото кръгло легло, замислена мрачно колко различни ще бъдат нещата утре, когато този грамаден простак изтрезнее.

Той включи светлините — ярки, силно светещи лампи, които бяха насочени към леглото под различни ъгли. Тя забеляза голямо огледало на тавана над леглото.

Той се качи върху нея, без дори да се опита да се съблече, а само разхлаби панталоните си.

— Разкрачи се, бейби — каза той, — да си направим малко секс.

Той действаше с нея брутално — набута й го безцеремонно и започна да се друса грубо. След това поиска тя да му застава под всякакви възможни ъгли.

Тя действаше усърдно. Трябваше да го прави така, че той да запомни добре. Щеше да бъде забавно наистина — когато станеше знаменита, всеки щеше да казва, че е била открита само за една нощ. Колко прави щяха да бъдат хората!

Накрая той свърши. Тялото й я болеше от тежестта му. Беше цялата в синини и се чувстваше изтощена. Легна, разперила ръце и крака, немощна да направи каквото и да е движение.

Той беше изненадващо изпълнен с живот.

— Имам малка изненада за теб — рече той. — Просто стой, където си.

Стана от леглото и натисна бутон до вратата. Огледалото над леглото се раздели на две части, които