Светът е пълен с женени мъже

— Ох, мистър Купър, нашата реклама. — Мис Фийлд седна бързо до него на канапето.

Той почувства близостта на крака й до неговия и отпусна ръка върху бедрото й. Тя изпищя и преди той да се осъзнае ръцете й бяха около врата му и започна да го притегля към нейните тънки червисани устни. Целунаха се, но щом Клаудия изчезна от екрана, желанието му изчезна с нея. Но вече беше твърде късно. Мис Фийлд вече беше преминала към действие.

Само за няколко секунди тя скочи, изгаси лампата, съблече и захвърли жилетката си и отново се озова до него.

— Най-мили мой, твоя съм — каза тя. — Чакала съм този миг толкова дълго.

Той не можа да повярва на очите и ушите си. Всичко изглеждаше толкова смешно.

Тя легна по гръб, тръпнеща от очакване.

Какво можеше да направи той? Беше добра секретарка и не искаше да я губи. Не искаше да наранява чувствата й.

Тя ставаше нетърпелива.

— Дейвид, най-мили мой, ела при мен. Не се страхувам.

Той пое дълбоко дъх и прокара неуверено ръце по гърдите й. Нямаше никакви гърди! Тя каза свенливо:

— Знам, че не съм много надарена, но чувствам огън в слабините си.

Ох, мили Боже! — помисли си той. В какво се забърках?

Уморена от очакване тя сключи ръце зад главата му и я придърпа да го целуне по устните.

Проклет кошмар, помисли си той. Но когато езикът й заработи в устата му, тялото му започна да реагира и скоро той беше готов.

Тя беше ръбеста и костелива и изненадващо силна. Успя да събуе панталоните и гащетата му, след което устата й започна да пътува надолу по тялото му. Започна да целува малкия Дейвид и той внезапно свърши с мощен, разтърсващ пристъп на страст. Той изкрещя, но тя не спря докато не го подлуди. Накрая и тя се разтърси от страст и после всичко утихна.

Останаха легнали в тишината. Тялото й беше разперено върху неговото под нрав ъгъл. Той едва можеше да повярва какво се бе случило. Кротката, плаха мис Фийлд Стеснителната определено знаеше какво прави.

След няколко секунди той стана и се заключи в банята. Тялото му беше покрито с червени белези, където пръстите й се бяха впивали в него. Ама че палава кучка се оказа!

Когато се върна в стаята, тя беше облякла жилетката си и пъргаво миеше съдовете в кухнята. Не обърна поглед към него, когато той обу гащетата и панталоните си.

— Ще пиете ли едно кафе преди да си тръгнете, мистър Купър? — попита тя. Гласът й беше спокоен; само по страните й се забелязваше лека руменина, показваща какво току-що се е случило.

— Ъ, не благодаря ви, мис Фийлд. — Разбра намека й и каза — Наистина трябва да си тръгвам.

— Надявам се, че ще го направим пак — каза тя с равен глас.

— Да — колебливо каза той. — Е, довиждане. До утре в офиса.

— Довиждане, мистър Купър, до утре.

На улицата той повдигна рамене, пое дълбоко дъх и изпусна силна въздишка. Трябваше да се отърве от нея. Да бъде всеки ден в офиса му, да работи с него, щеше да бъде ужасяващо напомняне за случилото се. Щеше да си вземе хубава секретарка — просто с надеждата, че някога може пак да изпадне в ситуация на преживяване, като това.

Помисли си за Линда с горчива тъга. Беше готов да се прибере. Ох, Господи, как беше готов.

— Линда, мила! Изглеждаш положително зашеметяваща! Толкова елегантна, толкова млада! Този развод ти се отразява много добре. — Моника въведе Линда във всекидневната. — Тази вечер имаме интересна компания — няма женени двойки. Джак и аз решихме, че така ще е по-забавно. А сега, нека те представя.

Имаше около дванайсет души, седнали и прави. Линда позна брата на Моника, дизайнер на облекло. Той беше с някаква ниска, тумбеста жена, облечена със съвсем неподходящ копринен костюм тип пижама.

— Тази с Родни е принцеса Лоренц Алваро — прошепна Моника. — Вълнуващо, нали?

Линда никога не беше чувала за принцеса Алваро и не видя какво вълнуващо има в това, тъй като Родни беше педи.

Скоро започна да си бъбри тихо с един лекар. Той беше висок и приятен мъж. Преди да са изпили чашите си с мартини той я покани на вечеря на следващата вечер и тя си помисли — защо не? Така че прие. Той беше открито привлекателен и изглежда тя му беше много симпатична. Определено хубав мъж, въобще не типа на Дейвид.

Дойдоха още хора и Линда се намери притисната в ъгъл, а лекарят й разказваше дълга увлекателна история за един свой пациент с жълтеница. Историята й беше отегчителна. Тя се усмихваше вежливо и си мислеше, че не трябваше да приема поканата му за вечеря. Лекар или не, той имаше извънредно неприятен дъх.

Огледа се разсеяно из стаята. Изведнъж забеляза Джей Гросман и стана. Приглади роклята си и докосна косата си. Той не беше я видял. Разговаряше с Родни и принцеса Алваро и към тях се присъедини русото момиче, което беше във фоайето на „Дорчестър“ в деня, когато бяха обядвали. Блондинката сега изглеждаше още по-хубава в белия си костюм и прическа кок с бяла панделка. Джей я прегърна и тя му се усмихна.

Линда извърна поглед. Лекарят продължаваше скучната си история с монотонен глас.

Моника обяви, че в другата стая студеният бюфет е готов.

— Гладна съм — каза Линда многозначително.

— Мили Боже — каза лекарят. — Трябва да съм те отегчил доста. Да отидем да похапнем. — Хвана я покровителствено за лакътя и я поведе в другата стая, където тя налетя право на Джей.

Той балансираше две чинии с храна, които едва не паднаха.

— Линда! — Изглеждаше зарадван.

— Джей — каза тя, отвръщайки със същия тон.

— Къде се губиш?

— В провинцията с децата.

— Изглеждаш страхотно.

А преди да не изглеждах ужасно? — попита се тя.

— Благодаря ти. — Не можа да не се усмихне глупаво.

Останаха прави един до друг, усмихнати, и тогава ръката на лекаря я стисна по-силно и той каза:

— По-добре да отидем да си вземем храната.

— О, да. — Сърцето на Линда биеше бързо.

— Ще се видим след минутка — каза Джей. — Намигна й и имитира английския акцент на лекаря — По- добре си вземете храната!

Когато Джей беше достатъчно далеч, за да не ги чуе, лекарят каза:

— Тези американски филмови типове са все едни и същи.

— Нима?

— Знаеш ги какви са — нахални, вулгарни, мислят само за себе си.

— Познавате ли Джей Гросман? — попита Линда сърдито.

— Да кажем, че имаме общ приятел.

— Кой? — попита тя веднага с грубоват тон.

— Ни чул, ни видял съм.

— Какво? — Внезапно намрази лекаря.

Той се усмихна тайнствено:

— Всъщност, познавам една от бившите му жени.

— А. — Опита се да изглежда безразлична.

— Прекрасна жена — продължи лекарят. — Вярвам, че е живяла ужасно с него. Просто се омъжи за друг.