големите му устни и беше облечен с познатото зелено копринено смокингово сако.
Тя стана, заемайки бавно и самоуверено поза, така че тънката копринена рокля да й прилепне още по- плътно. Знаеше, че никога не е изглеждала така добре.
— Здрасти. — Усмихна се провокативно.
Той изведнъж загуби ума и дума. Тя успя да разбере, че не я е познал. Той дръпна пурата от устата си и попита смаян:
— Ти ли си жената от „Стар“?
— Приличам ли на дама журналистка?
Пронизващият му поглед се спусна по тялото й.
Паметта му се раздвижи.
— Хей… ти си мацето от партито, което дадох. — Гласът му се промени. — Хей… какво става тук… какво е всичко това?
— Ти си човек, който трудно може да бъде намерен. Оставих много бележки за теб.
— Е, и?
— Помислих си, че е настанало време отново да се съберем заедно. Само не ми казвай, че си забравил всичкото шоу, което си направихме последния път.
В очите му постепенно започна да се надига интерес.
— Слушай какво, имам гости. Стой тука, а аз ще видя какво мога да направя.
Излезе от стаята и тя се усмихна триумфираща. Беше удивително какво можеше да направи едно приказно тяло.
Той се бави дълго време. Прислужникът влезе с пиене и няколко списания. Тя ги прелисти разсеяно, защото мислеше единствено кога той ще се появи и как утре сутринта тя щеше да бъде Филмовата Звезда Клаудия!
14
От деня, когато се нахвърли върху Клаудия, Дейвид се чувстваше потиснат. Не че беше искал да остане, но ситуацията беше невъзможна. Клаудия се беше оказала, че е стопроцентова немарлива и разпусната жена. Все се излежаваше, четеше списания по цял ден и единствено си даваше труд за външния си вид, когато щяха да излизат. Лежеше в леглото до обяд и никога не пипаше нищо из апартамента. Единственото нещо, на което изглежда беше способна, беше непрекъснатия секс и докато преди той беше винаги готов, сега, когато живееше с нея, просто не можеше да спре. Тя беше ненаситна и постоянно искаща, никога задоволена. Дейвид винаги беше възгордявал себе си заради своя сексуален апетит, но сега ставаше нелепо.
Остана доволен, че имаше извинение да се махне. Но последва депресия, защото вместо да изчисти цялата бъркотия и мръсотия от съзнанието си и се прибере у дома при жена си и децата си, той се озова в положението на немил-недраг, който нямаше къде да отиде, освен в студенината на хотелската стая. Никакъв домашен уют, само четири безлични стени, празно легло и табелка „Не ме безпокойте“.
Върна се на работа. Започна да обмисля възможността да се събере пак с Линда. Счете, че тя трябва да го вземе при себе си. В края на краищата, трябваше да мисли за децата си. Те би трябвало да го искат при тях. Всичко би могло да бъде както беше преди, само че този път той нямаше да е такъв глупак да се хваща на въдицата на някаква си курва като Клаудия. Щеше да е по-внимателен, по придирчив — само отделни, случайни любовни връзки, нищо такова, което Линда да открие.
Обади се до бившия си дом и прислужницата го информира, че Линда и децата са в провинцията при нейните родители. Остана зарадван. Нека стои там, помисли си той, така тя щеше да има повече време да преживее всичко. Тя беше чувствителна жена, Щеше да разбере, че е настъпило време да се съберат заедно.
Първата събота, през която беше свободен, отиде с колата да я види.
Тя изглеждаше изненадващо свежа и добре, въпреки че отношението й към него беше хладно.
Държа се очарователно с нейните родители. Разбра, че те пак са на негова страна.
След това се върна в Лондон и се обади на една стара приятелка. Тя постоянно се кикотеше и беше малко тъпичка, но имаше страхотно тяло.
Отидоха на кино и после в нейния дом. В леглото беше съвсем скапана. Нямаше френетичната лудост на Клаудия или спокойствието на Линда. Той си тръгна след час.
Неделя сутринта се събуди рано и нямаше какво да прави. Импулсивно тръгна и отиде в офиса си. Имаше куп писма и друга работа, за които все не намираше време през седмицата. След час разбра, че му е нужна неговата секретарка. Горката, простовата мис Фийлд. Тя винаги беше налице, беше такъв тип човек, който никога не си правеше никакви планове за нищо. Обади й се.
Гласът й, както винаги, беше плах:
— Ало.
— Мис Фийлд, мистър Купър е.
— Ох! — Гласът й стана напрегнато писклив, като че ли я беше уплашил, улавяйки я да върши нещо, което не би направила.
— Мис Фийлд, какво ще кажете да поработите малко днес?
— Ох, мистър Купър… ох, наистина ли?
— Няма да имам нищо против, ако нямате възможност.
— Ох, не… Ох, мистър Купър, разбира се, мога.
— Добре. Елате бързо тук.
Тя пристигна само след половин час, пребледняла и притеснена.
— Изглеждате много хубава днес, мис Фийлд — каза той с вежлив тон.
Тя беше сресала с четка твърдата си кестенява коса право надолу, вместо да я прихване отзад, както щеше да е по-добре за нея, и си беше сложила крещящо аленочервено червило върху тънките си безцветни устни. Неделното й облекло се състоеше от кафява рокля и синя вълнена жилетка. Беше картина на простотата.
Работиха ефективно, нонстоп през целия ден, докато светлината навън започна да изчезва и Дейвид внезапно разбра, че става късно.
— Май е по-добре да си тръгваме — каза той, прозявайки се. — Сигурно си гладна.
— Мистър Купър… — гласът й беше колеблив, напрегнат, — навярно ще искате да дойдете на една малка вечеря при мен. — Ярка червенина се разля по лицето й чак до горния край на челото. — Станало ми е като задължение всяка неделя да приготвям в къщи cordon-bleu37 — едно от моите малки хобита, и ще бъда много зарадвана да го опитате. — След това добави бързо — Boeuf Stroganoff38 вечеря, с прясна зелена салата, последвано от лимонов пай със запечени разбити белтъци със захар.
Звучеше добре. Освен това нямаше къде другаде да отиде. Тя продължи да се изчервява и той изпита съжаление към нея.
— Много добра идея, мис Фийлд. Бих дошъл с удоволствие.
Тя живееше в мъничка гарсониера. Легло и канапе, грижливо украсено, с бродирани възглавнички, очевидно отнели много труд.
Тя извади половин бутилка шери, което се оказа доста сладко. Той седна и се загледа в телевизора, докато тя се суетеше шумно в кухнята.
Накрая тя приготви извънредно вкусна вечеря, с която пиха скъпо испанско вино.
— Донесох си го, когато бях там по време на отпуската ми миналата година. — каза тя гордо.
След вечерята тя очевидно бе леко пийнала.
— Обикновено не пия — каза тя, кикотейки се тихо.
Той също се почувства леко пиян, след като беше изпил половината бутилка вино и повечето от шерито преди вечерята. Вниманието му се прикова отново към телевизионния екран. Даваха рекламата за „Красивата Девойка“ и видя Клаудия във ваната. Почувства рязко, познато надигане в слабините.
