Светът е пълен с женени мъже

— Изглеждаш страхотно — каза той.

Наистина изглеждаше. Кожата й беше добила приятен тен от разходките на открито, а косата лъщеше на слънцето — беше несресана и хваната небрежно отзад с панделка. Беше елегантна в леките летни панталони и небрежната си риза.

Тя посочи навън и каза:

— Децата са в градината. Ще ги извикам тук.

Той сложи ръка на рамото й и каза:

— Казах, че напуснах Клаудия.

Тя отхвърли ръката му неспокойно.

— Чух те още първия път, като го каза, Дейвид. Ще доведа децата. — Бързо излезе от стаята.

Той остана целия следобед, бъбрейки си приятелски с родителите й, развличайки децата с всякакви игри.

Дейвид пак се прави на очарователен, помисли си Линда потиснато. Иска ми се да си отива.

Накрая той си тръгна в шест часа. Майка й поиска да го покани да остане за вечеря, но Линда й изсъска:

— Да не си посмяла. — „Очарованието“ му й беше въздействало.

— Той наистина те иска пак — каза майка й, след като той си тръгна.

Всъщност тя казваше — защо ти не се върнеш обратно при него. Линда разбираше.

Баща й беше по-малко прям:

— Това момче се нуждае от баща — рече той, когато Стивън си играеше с него преди да си легне.

Майка й каза по-късно:

— Горкият Дейвид, изглежда толкова нещастен. На Линда вече й дойде много. Те просто не разбираха. Мислеха й доброто, но тя се беше наситила достатъчно.

На другата сутрин — понеделник — им каза, че се връща в Лондон. Опакова багажа си и с децата се качи на влака, докато майка й плачеше, а баща й нареждаше грубовати мъдри съвети.

Беше радостна, че се върна отново в къщата си. Децата също бяха радостни, че отново са със своите книги и играчки и отново викове като „супер“ или „това си е мое“ звънтяха из цялата къща.

Ана й даде списък с бележки, оставени от телефонни обаждания, между които имаше две обаждания на Джей Гросман. Беше си оставил номера. Тя не му се обади. Поразмисли, но реши, че ако той наистина иска да я види, ще звънне отново.

Беше се обаждала и Моника. Не бяха разговаряли от развода, защото тя и мъжът й бяха приятели на Дейвид. Обади й се.

Моника остана много зарадвана:

— Мила — възкликна тя, — давам малко вечерно парти и бих изпитала най-голямо удоволствие, ако дойдеш.

Линда се поколеба:

— Кога?

— Утре вечер. Трябва да те видя, мина толкова много време. Ще дойдеш ли?

Тя се поколеба отново:

— Не знам. Поканила ли си Дейвид?

— За каква ме взимаш? Разбира се, че не. Сега вече не искам други извинения. Ще се видим утре, в осем часа. Не закъснявай.

Линда реши, че може да бъде весело. Моника винаги канеше интересни хора. Щеше да отиде на фризьор и после да си купи нова рокля. Наставаше време да започне да излиза отново.

Клаудия влезе в задната част на студиото на Джайлз и се изтегна небрежно на едно канапе: Той усърдно фотографираше някаква безлична брюнетка, облечена единствено в дълги сребристи чорапи.

Клаудия се прозя:

— Защо, по дяволите, не вдигаш слушалката на проклетия си телефон? Можеше да ми спестиш идването дотук.

Джайлз не отклони поглед — беше се концентрирал изцяло върху модела. След няколко минути спря, каза на момичето да си почине и отиде при Клаудия. Запали цигара и я пъхна в устата й.

Тя дръпна дълго, задави се и се закашля.

— Исусе Христе! Да пушиш марихуана по това време на деня! Прекаляваш!

Той се засмя, взе цигарата обратно и каза:

— Какво искаш ти?

— Дойдох да те видя — отговори тя свенливо. — Щото те обичам.

— Зарежи тия дрънканици. Зает съм. Какво искаш?

— Всъщност… — протегна се тя, — трябва ми номера на Конрад Лий… и си помислих, че ти можеш да ми го намериш.

— Нещата трябва да са сериозни, щом го преследваш отново.

— Нещата не са сериозни — каза раздразнено тя; понякога не можеше да търпи Джайлз, — аз не преследвам никого.

Той се засмя:

— Не забравяй, че разговаряш с мен, мила.

— Как въобще мога да забравя?

Размениха си втренчени погледи.

— Добре — каза той, — спокойно, ще ти го намеря. — Обади се по телефона на няколко души и го откри.

Тя си го записа и се усмихна.

— Благодаря ти, мили — измърка тя.

— Няма защо, любима моя… Сега се пръждосвай оттук по дяволите. Имам страшно много работа.

Клаудия излезе и отиде да пазарува. Купи си рокля от бяло-златисто копринено жарсе и златисти обувки с остри токчета, модерни и секси. Отиде на фризьор и грижливо си направи прическа с косата отгоре. Върна се в къщи, взе си вана, като изля половин шише мускусно масло във водата. Отдели два притеснителни часа за гримирането си и накрая гримът се получи превъзходен.

Докато се облече стана седем часа. Набра номера, който Джайлз й беше дал. Отговори глас с познат акцент, който несъмнено беше този на Конрад. Тя се усмихна. Всичко тръгваше чудесно. Заговори хладно и делово:

— Мистър Лий?

— Да — отговори той с груб глас.

— Обаждам се от списание „Стар“. Вероятно знаете, че тази седмица ще публикуваме ваша фотография на корицата и се попитах дали можете да отговорите на няколко кратки въпроса за вас.

Той продължи с приятелски тон:

— Моя снимка, а? Добре, ще отговоря на няколко въпроса.

Измамено прасе! — помисли си тя

— Благодаря ви много, мистър Лий, просто ми дайте вашия адрес и аз веднага ще дойда при вас. Ще ви отнема съвсем малко време.

Той остана изненадан:

— Не мога ли да отговоря по телефона?

— Не, мистър Лий, важно е да чуя вашите коментари лично. Толкова съм запалена по вас!

— Добре, добре. — Даде й адреса си.

Сдържайки смеха си, тя затвори. Отново се възхити на отражението си в огледалото и звънна но домофона на портиера да извика такси.

Конрад живееше във внушителна къща в Белгрейвия36. Вратата беше отворена от прислужник с бяло сако, който я въведе в библиотеката. Тя изчака търпеливо петнайсет минути, докато накрая Конрад влезе с тромава походка. Не беше се променил. Дебела пура стърчеше между