„Омъжи се за мен, мила моя, само гледай жена ми да не разбере!“
Той се ядоса. Защото в действителност не бе го помислил. Поправка — беше го помислил, но както каза тя, беше уверен, че това е невъзможно. Обаче фактът, че тя го разбра, го вбеси. Защо жените винаги толкова силно прозираха в нещата, които мъжете казваха?
— Мога да се разведа — предложи той.
— Ще го направиш ли? — отвърна тя хладно.
— Не знам. — Притегли я към себе си. — Не сме само аз и Линда, и двете деца също трябва да се имат предвид. Но аз наистина те обичам и един ден, когато децата пораснат — е, тогава всичко ще бъде о’ кей. Междувременно мога да се грижа за теб. Не искам да работиш. Стига вече ходене по интервюта. Ще ти давам пари.
Тя вдигна големите си зелени котешки очи и го погледна в лицето:
— Радвам се, че си пресметнал всичко. — Погали го по гърба и той почувства, че желанието у него отново се надига. Трябваше само да го докосне и той я пожелаваше. — Само че има един малък проблем. Аз не искам да се омъжа за теб. Не, дори да беше свободен и да можехме сега да се втурнем и да го направим. — Извъртя се, освободи се от него и стана от леглото. Изправи се, погледна го съвсем гола, и продължи — Искам да правя това, което аз искам да правя, и когато аз поискам. Никакви обвързвания, никакви въжета. Не искам брак, той не означава нищо за мен, така че не ми го предлагай, като че ли е някакъв златен обръч — просто няма да скоча през него. Обичам те днес, но утре, кой знае? Такава съм аз, не се преструвам на друга, така че защо и ти не направиш същото.
Той не можа да овладее задушаващата го възбуда, която усети да се надига у него. Думите й нямаха никакво значение. Завлече я обратно в леглото и освободи яростта и безсилието си. Тя се опита да се съпротивлява, но той я смаза под себе си, докато съпротивата й замря и те се сляха в едно.
За Дейвид това беше опустошително. Когато беше с Клаудия, винаги беше така. Всеки път сексът ставаше все по-силен — емоционално и физически.
— По-добре стани. Отдавна мина вълшебния час и женичката ти ще те чака — протегна се тя вяло.
— Не се дръж като кучка. Въпреки всичко, мисля да остана.
Тя го целуна. После двамата телефонираха на Линда, като Клаудия се престори на телефонистка, така че разговорът да изглежда междуградски.
След това тя каза:
— Никое копеле не може да разговаря с мен по такъв начин и да се отърве безнаказано. Изпитвам съжаление към жена ти.
— Така ли? — попита той лаконично. Дразнеше се, когато тя обсъждаше Линда.
— Да, така, въпреки че тя сама си е виновна.
— Какво искаш да кажеш с това?
— С какво съм по-интересна за теб, отколкото тя? Това, че не съм ти омръзнала, че съм по-млада и по- хубава ли? По-хубава ли съм?
— Да, по-хубава си.
— Но ти не трябваше да се оглеждаш наоколо за друга. Тя трябваше да бъде дяволски сигурна, че винаги ще бъде нова за теб. Повечето жени като че ли се омъжват и след това спират да се опитват да бъдат интересни. Хванали сме рибата и сега давай да захвърлим стръвта и да я слагаме само при специални случаи. Не казвам, че би отишъл да чукаш чуждо от време на време. Повечето мъже го правят, дори най- щастливите от женените. Но това трябва да е всичко, не би трябвало да има любовни връзки като с мен, не би трябвало да има нужда от тях.
— Благодаря ви, брачен консултант Паркър, но имам чувството, че не съветвате когото трябва.
— С жена ти ли трябва да говоря? Какво да й кажа: „Мила, само между нас да си остане, аз чукам твоя съпруг. Това въобще не е необходимо. Но ако ти не беше толкова скучна, той можеше отново да те хареса. Освежи се малко и той ще се върне при теб.“
И двамата започнаха да се смеят.
— Ти наистина си една мръсница. Дали заради това те обичам?
— Не — изкикоти се тя. — Добре знаеш защо ме обичаш.
Станаха и тя отиде в кухнята да приготви сандвичи, а Дейвид започна да се разхожда из апартамента, мислейки отново как да повдигне въпроса за нейните финанси. Беше го раздразнила с критичната си реч за нежеланието си да се омъжва. Но в действителност не беше чак толкова раздразнен, защото, замисляйки се отново, реши, че тя го беше казала само за да се защити. Тя знаеше, че не могат да се оженят, така че за да запази самоуважението си вероятно беше убедила себе си, че въобще не иска никакъв брак. Премисляйки отново всичко, дори и последствията, той остана почти зарадван, тъй като това щеше да го постави в завидното положение също да може да има пай от тортата на удоволствията и да го изяжда. Наистина не искаше да напуска Линда. Обичаше я по свой собствен начин, въпреки и че тя беше престанала да го привлича сексуално скоро след като се бяха оженили. Компенсираше това с множество различни извънбрачни връзки през годините и за Линда той беше материално повече от щедър. Тя беше съвършеният образ на съпруга. Прекрасна домакиня и майка.
Не, определено не желаеше да напусне Линда. Не се чувстваше особено виновен, че не й е верен. А дали тя винаги му е била вярна… Но не, това беше немислимо. Самата мисъл Линда да му изневерява беше нелепа.
В кухнята Клаудия облизваше пръстите си. Беше облякла розово кимоно и беше закрепила косата си отзад.
— Изглеждаш на около петнайсет — каза той.
— А ти на около петдесет. Какво ти се върти из главата? Да не би да си изпаднал в мрачни размишления, защото отхвърлих галантното ти предложение?
— Искам да говоря с теб сериозно. Донеси сандвичите, ела и седни.
Тя го последва във всекидневната и седна на пода до краката му, дъвчейки сандвич.
— Какво те безпокои, Дейвид?
— Виж какво, мила, много размишлявах за теб.
Тя се засмя:
— Бих се радвала да е така.
— Говоря сериозно — продължи той. — Притеснявам се за теб как успяваш да се оправиш финансово. Този апартамент не може да е евтин и аз искам да ти окажа помощ. Искам да кажа, честно, откъде вземаш парите си?
Тя притихна безмълвно. Очите й засвяткаха заплашително. Въпреки това обаче успя да запази приятния си тон.
— Миличък — каза тя с мил глас, — какво те кара да искаш да знаеш?
Той не забеляза заплашителните сигнали:
— Естествено, искам да знам. Да не би баща ти да ти отпуска редовни суми, или нещо подобно?
— Хайде пък ти, не съм виждала семейството си от пет години и не ми пука дали въобще ще го видя пак. Моят старец не иска да ми даде и пени да отида на баня. — Продължи да седи неподвижно и Дейвид разбра, че няма никакво намерение да му отговори.
— Клаудия, искам да знам — каза рязко той.
Тогава тя стана и започна гневно:
— Не искам да ме разпитват, не те моля за нищо. Не искам нищо от теб. — Започна да крещи — Остави ме на мира с въпросите си. Какво си мислиш? Откъде мислиш вземам парите си? Да не мислиш, че съм проститутка? Добре, ако бях, нямаше ли да ти искам пари? — Разплака се и той остана потресен, че е предизвикал такъв гняв. — Моя работа си е откъде вземам парите си и ако така не ти харесва, просто го забрави — извика тя.
Той се ядоса от гневното й настроение и каза студено:
— Добре, ще го забравим — отиде с енергична крачка в спалнята и се облече. Тя не го последва.
Когато излезе, тя седеше на дивана, четеше някакво списание и не повдигна поглед.
Той застана до нея, колебаейки се дали да си тръгне или не.
— Ще ми кажеш ли? — попита настойчиво той. Тя продължи да чете и не му отговори.
— Довиждане — каза той и излезе.
