В коридора пред входната й врата веднага изпита съжаление, че е постъпил така. Не можеше да се прибере у дома сега и обмисли възможността да се помири с Клаудия, но това не можеше да стане. Ако сега й отстъпеше, трябваше да се признае за победен, а той не признаваше поражение пред никоя жена. Не, реши той, ще я остави да се пържи в собствен сос и тя скоро ще се върне тичешком при него. Те всички правеха така.
Слезе долу и отиде до колата си, взел решение да прекара нощта в някоя турска баня. Беше озадачен защо Клаудия криеше толкова ревностно източника на своите доходи. Това можеше да означава единствено, че беше въвлечена в нещо, което той нямаше да хареса. И в такъв случай, когато тя му кажеше, щеше да го пресече, каквото и да беше то, и тогава щеше да е зависима от него, което беше точно това, което той искаше.
Отиде с колата до турските бани на „Джърмин Стрийт“ и след като мина през баните с гореща и студена вода и масаж, се почувства достатъчно щастлив, за да може да се отпусне в малката си бяла кабинка, където бързо заспа. Утре щеше да уреди всичко.
Сега Пол изглеждаше по-млад, отколкото си го спомняше Линда. Беше облечен с черен пуловер и тесни черни панталони. Тя беше решила да си облече синя рокля, след като се отказа последователно от няколко други тоалета. Двамата се срещнаха на предварително уговорено място. Пол й помогна да слезе от колата и каза, че той ще кара, тъй като знае пътя.
— Радвам се, че промени решението си. Кое те накара, моят невероятен чар ли? — ухили се той.
— Не знам. — Многото вино, което бе изпила, и суетнята да се подготви, накрая я бяха уморили. — Май не трябваше да идвам. Наистина не знам защо съм тук.
Той я погледна:
— Радвам се, че си тук. Не мисля, че ще съжаляваш, че дойде. Всъщност, обещавам ти го.
Изминаха кратко разстояние по „Хийт“11 и Пол зави и навлезе в паркинга пред една стара, несиметрично построена къща. Прозорците й пламтяха от светлини и пресиления, дрезгав глас на Соломон Бърк12 крещеше от стереото. Някаква двойка спореше за нещо на отворената входна врата, и когато те пристигнаха, се показаха още няколко души, които се бутаха през вратата със смях и глъчка. Пол паркира колата и те влязоха.
Гледката, която посрещна погледите им, беше меко казано дива. Входната врата водеше към малък коридор с големи стаи от двете страни и голямо стълбище по средата. Стълбището беше изпълнено с различни хора — много мъже с бради, момичета, седнали и прави. Всеки от тях къркаше здравата. Стаята отдясно беше изпълнена с двойки, танцуващи или просто седящи или прегръщащи се. Като че ли нямаше никакви мебели, само едно почти разнебитено стерео балансираше рисковано на перваза на прозореца. В стаята отляво основната фигура беше едно слабо момиче с гъста, твърда, червена коса, което събличаше дрехите си под ритъма на бонго13, удряни от някакъв жител на Карибските острови, облечен единствено в къси бели панталони. Никой не им обърна особено внимание. Повечето бяха съсредоточили вниманието си върху едно русо момиче в другия край на стаята, което седеше на стол, чисто голо, и рецитираше някаква нецензурна поема.
Пол стисна Линда за ръката.
— Ела — рече той и я поведе по стълбището, поздравявайки хората по него, докато се изкачваха. — Свали палтото си и после ще пийнем нещо.
На втория етаж имаше още стаи, също така лишени от мебели. Пол я въведе в стая с легло, скърцащо под тежестта на безброй палта. Две момичета в ъгъла се гледаха втренчено в очите, а трето беше или заспало или припаднало в долния край на леглото.
Линда свали палтото си и се почувства прекалено натруфена в елегантната си синя рокля. Пол каза, че изглежда страхотно и двамата слязоха долу в стаята отляво. Червенокосата беше зарязала стриптийза си и беше седнала на пода, покрила се с нечий пуловер. Тя сграбчи крака на Пол, когато той мина покрай нея.
— Ало, секси, искаш ли да го направим? — Говореше завалено. — Имам страхотно тяло. К’во ще кажеш за себе си?
Линда се почувства отделена от Пол, така че се отправи към една маса, откъдето изглежда идваше пиенето.
Някакъв дебел мъж й връхлетя неочаквано отзад:
— Изглеждаш много хубава — каза той. — Коя си ти? — По лицето му имаше безброй капчици пот, а в дъха му се усещаше комбинация от лук и прокиснала бира. — Какво ще кажеш за едно пиене?
— Да, моля — отговори тя, опитвайки се да се отдръпне от наситените пориви на неговия дъх.
Той й наля много голям скоч в пукната чаша. Тя отпи припряно голяма глътка.
— Хайде да отидем да танцуваме — рече той и я подхвана с ръка през кръста. Тя можа да почувства как силната топлина на ръката му прониква през роклята до нейната кожа.
— Не точно сега — каза тя, опитвайки се да се освободи.
Той облиза дебелите си устни и тогава се появи Пол.
— Здрасти, Бруно. Виждам, че си се запознал с Линда.
Дебелият мъж отдръпна ръката си.
— О, тя била твоя, така ли? — рече примирено той. — Не знам какво намират в теб. — Обърса устата си със закръглената си розова длан и се отдалечи с бавна походка.
Пол се засмя.
— Не му обръщай никакво внимание — каза той и после изведнъж стана сериозен. — Страхотна си, знаеш ли? — Хвана я за ръка.
— Благодаря — каза тя. Никога не можеше да приема комплиментите лесно. Бързо пресуши чашата си. — Бих искала още една чаша.
Той й наля голямо уиски, което тя изпи бързо, усещайки изгарящия му ефект почти мигновено.
— Мисля, че трябва да се прибирам в къщи — каза тя със слаб глас, — както виждаш, почти съм пияна.
— Виждам. — Бутна я до стената, където тя опря гърба си, наведе се към нея и започна да я целува.
Тя затвори очи, когато почувства интимността на неговия език, който проникваше в устата й. Устните му бяха настойчиви и жадни. Почувства, че трябва да го отблъсне от себе си, но нямаше сили и в крайна сметка не искаше да го стори. Беше изминало много време, откакто не бе целувана по този начин. Дейвид вече не я целуваше и бе забравила колко вълнуващо можеше да бъде това.
— А, значи тука сме — хленчещият глас звучеше познато със специфичната нотка на гняв, която не можеше да бъде сгрешена. Пол се изправи. До тях беше застанала Мелъни, жълтата й коса се спускаше права, от двете страни на слабото й, зачервено лице. — Мислех, че ще се върнеш за мен. — Хвърли свиреп поглед към Линда. — Или май си бил толкова зает, че не си могъл да ме намериш.
— Съжалявам, Мел, но май ти казах, че ще се видим тук.
— О, не си го казал. — Гласът й стана писклив. — И как е мисис Купър? Оправила се е, както виждам.
— Зарежи тия приказки — каза рязко Пол, отвеждайки я по-далеч от Линда в коридора. — Виж какво, съжалявам, но така се получи.
— Така се получи ли? — Унилите й очи се изпълниха със сълзи.
— Беше страхотно с теб, но двамата с теб отдавна сме тръгнали към раздяла и е най-добре да забравиш всичко. Все още те харесвам и тъй нататък, но, е… знаеш как е…
— Не, не знам. А между другото, какво виждаш в тая дърта крава там? — Започна да плаче. — Мразя те, Пол.
— Виж какво, малката, ти си на седемнайсет, ще имаш още безброй мъже. Скоро ще ме забравиш. Ние не сме…
— Не сме какво? — прекъсна го гневно тя. — Господи, колко те мразя!
Той сви рамене и отново се върна в стаята. Линда пак беше започнала задълбочен разговор с дебелия мъж.
— Искаш ли да си тръгваш? — попита Пол.
