Светът е пълен с женени мъже

— Не — очите й блестяха. Беше много пияна. — Бруно ще ме учи на нов танц.

— Бруно може да си намери друго момиче. Аз ще те науча на всичко, което искаш да знаеш. — Предупреди с поглед Бруно да не се приближава повече, отведе я в другата стая, където танците бяха започнали, и я прегърна много силно. — Искам да спя с теб — прошепна той.

— И аз искам да спя с теб — отвърна тя. — Искам да кажа, че не искам, но ще бъде хубаво, но аз… Ох, Господи, мисля, че ще е по-добре да си поема малко въздух.

Той я целуна отново. Този път и тя го целуна и устните им се сляха взаимно. Бяха застанали сред танцуващите, захвърлени сред своя собствен малък свят. Езикът му обходи устата й — тя изпита внезапно силно желание към него. Той я притисна още по-силно и после я освободи.

— Почакай тук — рече той. — Ще ти донеса палтото.

Тя изчака спокойно, главата й бе силно замаяна от алкохола, който беше изпила. Въобще не можеше да разсъждава, чувстваше се не на себе си и просто искаше пак да е в сигурните ръце на Пол.

От коридора се чу някаква врява и тя отиде там.

Двама мъже се биеха. Единият беше дебелият, а другият — жителят на Карибските острови, който беше на бонгото преди това. Двамата крещяха оскърбителни, неприлични думи и се търкаляха по пода. Никой не се опитваше да ги спре.

— Защо се бият? — попита тя едно момиче, което стоеше до нея.

— О, мила, Бруно винаги трябва да се сбие с някого — каза момичето. — Няма да е Бруно, ако не го направи.

Носът на жителя на Карибските острови започна да кърви обилно. На Линда изведнъж й прилоша. Излезе през входната врата. Студеният въздух й подейства леко и отрезвяващо. Отиде до колата и седна вътре.

Накрая Пол пристигна.

— Притесних се за теб, помислих си, че си тръгнала демонстративно заради мен. — Седна до нея и я прегърна. Тя се отдръпна. — Какво има? — попита той.

— Чувствам се ужасно. Мисля, че ще припадна.

— Тогава да се връщаме вътре и ще те заведа горе в банята.

— Не, не искам да се връщам там.

— След минута ще се почувстваш по-добре. — Отново я прегърна и този път тя не се отдръпна. Целуна я, а ръцете му опипаха тялото й.

Тя се почувства отмаляла, със замаяна глава, и когато затвори очи, всичко се завъртя край нея. Усещаше как Пол я докосва, как устните му са върху нейните, но всичко изглеждаше като че ли ставаше някъде другаде.

Изведнъж той я остави и запали двигателя. Стори й се, че пътуват безкрайно дълго, но всъщност беше съвсем кратко. После той й помогна да слезе от колата. Двамата изкачиха безброй стъпала и се озоваха в стая, където той я бутна на някакво легло.

Тя не оказа съпротива, когато той свали ципа на роклята й и я съблече, защото за нея това не беше реалност.

Целуна я бавно. Леглото беше меко и тя се чувстваше много удобно. Ръцете му бяха силни и топли, дланите и пръстите му създаваха фантастична възбуда. Обърна я по корем и тя почувства как той разкопчава сутиена й.

— Не съм тук — прошепна тя. — Намирам се на друга планета. Много съм пияна, не трябваше да се възползваш от неизгодното ми положение. Аз всъщност съм в изгодно положение… — започна да се кикоти.

Той започна да я целува по гърба и тя изведнъж се отдаде на буйната страст, която сякаш я завладяваше завинаги.

— Обичам те — каза единият от тях.

— Обичам те — каза другият.

И да бяха го искали, нямаше да бъде толкова хубаво.

Линда се събуди в пет часа сутринта. Усети изсушаваща жажда и тежест в очите, а лицето й беше като изстъргано с шкурка. Огледа се наоколо и не повярва на очите си. Откри, че се намира в малка, разхвърляна стая, а Пол се беше проснал на другия край на леглото и спеше.

Тя седна в леглото и потърси нещо да се покрие. Главата й сякаш щеше да се пръсне, ако се задвижеше много бързо. Предпазливо придърпа покривката на леглото, уви я около себе си и стана.

Пол не помръдна, докато тя пипнешком търсеше пътя към вратата. Озова се в тесен коридор, в който бяха нахвърляни безразборно безброй вещи. Проправи си път до банята, която също беше малка, занемарена и студена. Включи лампата — тя беше гола крушка, а когато пусна студената вода, през мивката пренебрежително претича голям черен паяк. Почти изпищя.

Изпи бързо четири пълни канчета с вода. Канчето миришеше леко на паста за зъби, но се почувства малко по-добре.

Взря се с печален поглед в отражението си в огледалото, закачено над мивката. Гримът й беше размазан по цялото лице. Косата й беше разрошена и сплъстена. Изглеждам, като че ли тук ми е мястото, помисли си тя, изпълнена с безсилие. Върна се с леки тихи стъпки в спалнята и потърси дрехите си. Когато ги намери, се облече бързо. Погледна към Пол, който продължаваше да спи дълбоко. Втренчи продължително поглед в него и след това, откривайки палтото си, излезе.

На улицата беше студено и тихо. Колата й започна да кашля и да се запъва и тя си помисли, че никога няма да я запали. Накрая успя и потегли към къщи по пустите улици.

Влезе тихо в къщата и отиде право в банята. Всичко изглеждаше чисто и ново. Взе си гореща вана и се строполи на леглото, където остана да лежи и мисли. Господи, чувстваше се виновна и ядосана на себе си, че позволи всичко това да се случи. Да, беше пияна, но беше ли това някакво правдиво извинение? Никога не се беше представяла в ролята на невярна съпруга и това не беше нещо, което можеше да приеме лесно.

Какво ли щеше да каже Дейвид?

Защо първата й мисъл беше винаги за Дейвид?

Най-после заспа, знаейки, че сутринта трябваше да го погледне в лицето, което нямаше да бъде лесно.

Мяташе се и се въртеше в съня си. Нощта беше дълга и неспокойна.

4

Дейвид излезе от турската баня в осем сутринта, чувствайки се освежен и ободрен. Помисли да се обади по телефона на Клаудия, но после реши да изчака един ден и да види дали тя ще му се обади.

Паркира колата си, купи си сутрешните вестници и след това се отправи по „Парк Лейн“ към „Гросвънър Хауз Хотел“, където възнамеряваше да закуси преди да се прибере у дома.

Поръча си бекон, яйца, препечени филии хляб и кафе и седна да прегледа вестниците. Погледът му веднага се прикова върху снимка, която заемаше половината от първата страница на „Дейли Мирър“. Беше озаглавена ОЩЕ ПОЧТИ-БУНТОВЕ НА ТРАФАЛГАРСКИЯ ПЛОЩАД и на нея имаше разгневена тълпа хора, обградили двама полицаи, които тъкмо изнасяха някаква жена вън от пътя. Полата на жената се беше заметнала над коленете й толкова високо, че можеше да се видят бикините й. Косата й беше паднала върху лицето, а едната обувка се канеше да падне от ритащия й крак. Снимката наистина беше ефектна.

Сервитьорката дойде с поръчаната от него закуска. Беше закръглена коренячка лондончанка. Надникна над рамото му във вестника.

— Я па тая, на каква се мисли, че прилича — изломоти тя със столичния си акцент. — Добре, че сичките тия боклуци ги спряха. Сбирщина палячовци, това са те. Трябва да ги натикат и заключат където им е мястото! — Отдалечи се с блуждаеща походка, продължавайки да кудкудяка безсмислени реплики. Дейвид втренчи поглед и остана като ужилен. Жената без съмнение беше Линда. Неговата Линда! Тръсна ръка, отказвайки да повярва на очите си. Какво правеше тя? Какви ги мислеше?

Отпи голяма глътка кафе и опари езика си, изруга, почувства, че няма да може да яде нищо и извика за сметката.