Прекараха нощта заедно. Целуваха се, прегръщаха се, тя остана по дантелен корсаж, от който всеки мъж би получил сърдечен удар. Наложи му се да хвърли един пешкир върху тесните си шорти.
Не можеше да повярва какво става. Заспа с разкъсваща болка в слабините и се събуди в седем другата сутрин със същата болка. Чери спеше до него, русата й коса бе разпиляна по възглавницата, краката й бяха леко разтворени, корсажът разкриваше само ръба на дантелените бикини.
Достатъчно. Дино се превъртя върху нея, дръпна бикините й с една ръка, а шортите си с другата. Беше вече вътре в нея, когато тя се събуди.
— Дино, ти обеща! — но не беше толкова вбесена, колкото се очакваше да бъде.
— Това беше за снощи — каза той. — Първата ни среща. Сега е втората и е мой ред да поставям правилата.
Чери не се противи повече. Тя го обгърна с дългите си крака и леко изстена. Нико беше великолепен мъж, но както сам бе изтъкнал, без него щеше да е по-щастлива.
Е, дали с Дино нямаше да е по-различно.
Дотук добре. Всичко вървеше по план.
Бърни постави купчина жетони на червено и видя как излиза черно. Рулетка! Защо изобщо се бе захванал? Погледна часовника си. Беше два през нощта. Нико трябваше вече да е тръгнал. Бърни погледна една от сервитьорките, която през цялата вечер го обсипваше с внимание. Махна й за още един скоч и се зачуди дали да не я свали набързо. Е, не, много щеше да му се събере за една нощ. Прекалено много неща му се бяха струпали, а и сексът изпиваше физическата му енергия.
В този момент извикаха името му и той си каза: „Господи! Успяхме!“, и се втурна към телефона, само че беше Сузана, порядъчно пияна и разлигавена. Само това му липсваше — пияната бивша жена.
— Мислех, че ще се качиш за едно питие или нещо друго…?
— Звънях ти по-рано и предположих, че още не си се върнала — обясни той. Как да излезе от това положение?
— У татко имаше парти — хлъцна тя. — Половината град беше там — проститутки и сутеньори.
В пияно състояние Сузана забравяше да боготвори баща си и го наричаше егоистичен кучи сън, какъвто всъщност си и беше.
— Звучи интересно — Бърни се опитваше да печели време.
— Съвсем не. Беше ужасно — тя спря за миг и след това замърка. — Хайде, Бърни, качи се, заради доброто старо време. Може пък само… да си поприказваме…
По дяволите! Какво пък толкова! Освен това Сузана правеше най-добрите свирки в цял Холивуд. Ако имаше по-добра, просто не я бе срещнал.
Чери и Дино прекараха сутринта в леглото. Говориха си, обсъждаха възможностите за задълбочаване на връзката. Сигурно щяха да останат така целия ден, ако не се беше обадил бащата на Дино, за да го повика.
— От теб искам да отидеш до апартамента на Нико да си събереш нещата и да му кажеш довиждане — каза й Дино.
При споменаването на Нико Чери усети лека вина. Ако останеше с Дино, задълженията й се свързваха с него, естествено. Може би трябваше да му каже, че той е заминал, но беше обещала да му помогне и не искаше той да си има неприятности.
Дино се облече набързо, Чери остана в леглото.
— Дино — плахо започна тя, — бил ли си женен някога?
Той се усмихваше, докато се гледаше в огледалото.
— Аз ли? Не, разбира се.
— Защо разбира се?
— Ами… не знам…
Вярно, защо всъщност не се беше оженил? Не беше срещал жена, която да поиска да направи своя съпруга. Погледна Чери и му се прииска да я нацелува. По-късно щеше да го направи, помисли си и се усмихна още по-широко.
Тя невинно стана от леглото, все едно не знаеше, че той я гледа. На път към банята е извърна и се засмя.
— А не би ли го направил?
Бърни не можа да се отърве от прегръдките на Сузана до шест сутринта. Излезе от стаята изтощен, залитайки и със замъглен поглед. Силните емоции в добавка с необуздан секс съвсем го изсмукаха. Влетя в апартамента, нает от Нико, и се строполи на леглото. Сега вече оставаше само да поддържа заблудата, че Нико още е във Вегас.
Заспа, без да успее да съблече дрехите си.
В мига, когато Бърни заспа, мисис Дийн Костело се събуди. Чувстваше се като ударена с мокър парцал и се изненада, като видя, че е спала облечена. Опита да си припомни предишната вечер, но не успя, съзнанието й беше замъглено. Смътно си спомни елегантен джентълмен… шампанско… а и май спечели доста пари…
Печалбите й! Помъчи се да седне и да запали лампата. Парите си стояха грижливо подредени на нощната масичка. Осемнайсет хиляди долара, ако не я лъжеше паметта. До тях беше оставена бележка: „Мадам, вие сте очарователна жена и съм сигурен, че бихте помогнали на един джентълмен, изпаднал в беда. Заех диамантения ви пръстен, но само за известно време. Уверявам ви, че ще ви бъде изплатен напълно… Ще съм ви благодарен, ако не отидете в полицията…“
Госпожа Дийн Костело се разсмя. Защо точно това наперено копеле? Каква смелост! Какво хладнокръвие!
9
Според Фонтен къщата в Челси изглеждаше леко занемарена. При развода Бенджамин задържа къщата в Белгрейвия, а на нея купи тази невзрачна, по нейна преценка, постройка.
Естествено, къщата съвсем не беше невзрачна с петте си спални, три приемни и обширна градина, но все пак не беше палатът в Белгрейвия — с басейн, сауна, кинозала, вътрешен асансьор и градина на покрива. Беше я мебелирала набързо, преди да замине за Ню Йорк. Бедата беше, че там живееше само мисис Уолтърс, дългогодишна предана икономка. Сега стаите миришеха на влага и застояло, дори се разнасяше, макар и слаба, миризма на котешка урина.
— Господи! — извика Фонтен. — Защо никой не е проветрявал тази къща? Защо няма свежи цветя?
Поли сви рамене. Къщата на Фонтен не влизаше в задълженията й.
— Госпожо Уолтърс! — изкрещя Фонтен.
Възрастната жена тичешком се завтече от кухнята.
— Добре дошли у дома, мисис Халед.
Фонтен я прекъсна с порой оплаквания, Рики влезе, помъкнал част от багажа. Поли му смигна.
— Казах ти, че няма да е лесно — прошепна тя в ухото му, когато мина покрай него.
Нико се регистрира в хотел „Ламонт“ и поиска апартамент. Показаха му един доста малък с прозорци към задния двор. Той подаде на пиколото банкнота от пет лири и каза:
— Почакайте тук за минутка — после вдигна телефона и повика управителя.
Мистър Греъм, управителят, чиято грижа в момента бе да предотврати масовото напускане на кухненския персонал, пристигна след десет минути. По-рано същия ден той уволни един помощник-готвач, когото хвана да краде пържоли — изнасяше ги от заведението по момчето, което хвърляше боклука. При новината за уволнението останалите работещи в кухнята заявиха, че или крадецът остава, или те всички напускат. Господин Греъм все още не бе решил какво да прави.
— Да, сър, какво мога да направя за вас? — попита той рязко и дори остро, имаше си сериозни грижи
