— Не искам дежурни фрази.
— Но така беше…
— Да.
Засмяха се безгрижно.
— Трябва да се оправя — каза Фонтен и се запъти към тоалетната.
Едва когато тя стана, Нико си спомни основната причина за запознанството им. В момента това не бе най-важното, но пръстенът все пак пареше в джоба му. Не беше сигурен, че ако я помоли, тя ще го пренесе през границата. Но защо изобщо да я намесва? Най-добре беше да му услужи, без да знае какво прави.
Фонтен взе тоалетната си чантичка, оставяйки дамската на седалката. Това го улесни. Той хвърли един поглед на пътеката. Изрусената блондинка с кожено палто на ивици беше погълната от разговор с пиян писател, който отиваше в Лондон да се ожени за пети път. Нико отвори чантата и пусна пръстена в отделението с цип. Всичко стана много лесно.
Фонтен се върна. Беше сресала косата си леко назад, умело сложеният грим подчертаваше съвършените й скули. Тя се усмихна.
— Дали имаме време за една цигара, преди да кацнем?
Рики караше големия сребрист ролс-ройс прекалено бързо. Поли пушеше сутрешната си цигара марихуана и му даваше напътствия.
— Госпожа Халед определя скоростта, когато я возиш, не забравяй това.
— Какво представлява? — попита Рики за шести път.
— Или ще я харесаш, или ще я намразиш. Има труден характер, няма средно положение. Истински представител на зодията си, Близнаци. Прави само каквото иска, чува само каквото й изнася.
— Има ли пари?
Поли сви рамене.
— Кой знае. „Хобо“ вече не носи големи печалби, но бившият й мъж е бъкан с мангизи… Рики, внимавай — за малко да блъснеш онази кола. От теб се иска да си шофьор, а не състезател. И не забравяй — пред нея ще ме наричаш госпожица Бранд. Няма да е гот да разбере, че се чукам с работната й ръка.
— Госпожо Халед, добре дошли отново в Лондон — служителят, който я поздрави, получаваше немалки пари, за да разчиства пътя за важните особи. Той пое чантичката й за тоалетни принадлежности. — Оттук, мисис Халед, погрижили сме се за всичко. Само паспорта, ако обичате.
Тя се огледа за Нико, който стоеше последен на дългата опашка за чужденци. Тя му махна, изпрати въздушна целувка и бързо премина паспортната проверка.
Нико беше силно впечатлен. Независимо дали беше женена или не за арабина милиардер, тя умееше да прави нещата със стил.
Идеята да пусне диаманта в нейната чанта бе направо гениална. Митничарите никога не биха се осмелили да я спрат. Замисли се къде да я заведе на вечеря. Отдавна не бе идвал в Лондон, но „Анабел“ при всички положения щеше да е подходящо, а след това малко хазарт в „Клермонт“. Предусещаше прекрасната вечер, която ги очакваше.
Фонтен се престори на изненадана, когато видя Поли.
— О, скъпа, толкова рано? Не биваше да се притесняваш!
Поли знаеше, че ако не се бе притеснила толкова рано, щеше да се притеснява по-късно. Двете се целунаха — обичайното фалшиво докосване по бузите.
— Изглеждаш великолепно! Добре ли прекара?
— Ужасно! Не чу ли за обира на апартамента ми?
Тръгнаха към колата, Рики почтително държеше вратата на ролса отворена.
— Не! Какъв ужас! Как стана?
— Ограбиха ме. Взеха абсолютно всичко.
— А бижутата?
— Не, тях не, слава богу, бяха в банката.
Рики затвори вратата след тях. Значи това беше прочутата мисис Халед. Е, да, наистина си я биваше. Поли бледнееше пред нея.
Нико търпеливо чака реда си двайсет и пет минути. Беше неприятно, но нямаше как. На митницата естествено го спряха.
„Имаш вид на богат мошеник — му беше казала Лиз Мария веднъж. — Не се променяй, харесваш ми така!“
Митничарят беше вежлив, но настоятелен. Отвори и претърси един по един всичките му куфари „Вюитон“. В един момент Нико си помисли, че ще претърсят и него, но късметът бе на негова страна и той избегна това унижение.
Най-сетне митническата проверка приключи. Надяваше се Фонтен да го чака. Беше споменала, че ще я посрещне шофьор с кола, но не я видя никъде. Явно отдавна беше заминала. Трябваше да предположи, че не е от жените, които чакат. По дяволите. Искаше да вземе пръстена колкото се може по-скоро. Какво щеше да стане, ако тя го откриеше? Щеше да се наложи да й каже истината — не за кражбата, естествено, а просто че е трябвало да му помогне да го пренесе през митницата, което не бе никак малко, предвид, че го спряха. Може би на нея това щеше да й се стори забавно. Все пак най-добре беше да си вземе пръстена възможно най-скоро, което означаваше, че трябва да я открие веднага.
Махна на едно такси и каза на шофьора да кара към хотел „Ламонт“. Бяха го предупредили, че откакто богати араби са купили „Дорчестър“, известните личности са спрели да го посещават. „Ламонт“ бе тихо и спокойно, съвсем английско място, с превъзходен ресторант, сравним с „Конот“.
— Сигурен ли си, че имаш достатъчно куфари, а, приятел? — изхили се фамилиарно шофьорът на таксито.
8
Първата нощ премина като по програма. Дино я заведе в апартамента си на последния етаж на „Форум“, показа й гледката, тя се възхити, наля й екзотичен ликьор и пусна прочувствените балади на Бари Уайт. След прелюдията се насочи към същността.
— Не лягам още на първата среща — каза хрисимо Чери, запърха с дългите си мигли и ококори невинни очи.
— Какво? — на свой ред се ококори Дино. Беше така възбуден, че ципът на панталона му щеше да се пръсне.
— Много те харесвам — зачурулика Чери със сладкия си момински глас, — възхищавам ти се дори, но не мога току-така да легна с теб. Противоречи на принципите ми.
— Принципи ли? — възкликна Дино. — Зарежи проклетите принципи.
— Не ми се сърди — твърдо каза тя. — Нямаш право да очакваш от мен да направя нещо, което не искам.
Измери я с поглед, огледа всеки сантиметър от прекрасното й тяло. За първи път му отказваха. Нямаше как да й предложи роля в шоуто, тя не искаше да става сервитьорка, ако й предложеше пари, сигурно щеше да ги хвърли в лицето му. Баща му го беше учил, че всяка жена си има цена, а умният мъж просто трябва да я научи.
— Какво искаш? — грубовато я попита той.
Чери тръсна русите си къдрици.
— Нищо. Но ми харесва да съм с теб. Ако искаш, можем да прекараме нощта заедно, но без да правим нищо. Трябва да ми обещаеш, че няма да ме насилваш.
При целия му богат опит с жените такова нещо му се случваше за пръв път. Дино беше притеснен, но и приятно изненадан, нещо повече — беше влюбен.
