на света — милата Чери, невинна като гимназистка.
— Здравейте — каза възхитеният Дино.
Чери стеснително сведе поглед към пода. Дино, който никога не бе имал проблем да завърже разговор, напрегна ума си да измисли нещо.
— В хотела ли сте отседнали? — беше не особено блестящият резултат от тази дейност.
Чери вдигна големите си сини очи.
— Само за малко — отвърна.
Всички идваха в Лас Вегас за малко. Асансьорът спря и двамата излязоха, тя като че се колебаеше.
— Какво ще правите? — запита Дино.
— Имам среща с приятел.
Дино реши, че не може да остави сияйното същество да изчезне току-така от живота му, протегна ръка и каза:
— Аз съм Дино Фоницети. Семейството ми е собственик на този хотел и ако мога да направя нещо за вас… само кажете…
Ръката й беше малка и нежна. Той се влюби! Ей така!
— Опитвам се да открия мистър Нико Константин. Познавате ли го? — Гласът й беше галещ като ръката.
Дали познава Нико? Той самият го търсеше. Тя също. По дяволите!
Нико и Бърни все още обсъждаха различните възможности, когато Бърни каза:
— Не мога да повярвам на очите си. Дино Фоницети иде насам с Чери за ръка.
Когато приближиха масата, Нико стана. Дино наистина я водеше за ръка, тя смирено го следваше, а хората се обръщаха подире й. Тя пък гледаше Нико и преливаше от радост.
— Трябваше да дойда — едва промълви тя.
Нико премести поглед от нея към Дино.
— Срещнахме се с мистър Фоницети в асансьора и той бе така любезен да ми помогне да те открия — бързо обясни Чери, трепкайки с мигли.
— Нико! — сърдечно възкликна Дино.
— Дино! — не му остана длъжен той.
— И Бърни — добави Дино. — Защо не ме предупреди, че идвате?
Бърни се усмихна.
— А, съвсем импулсивно го реших.
— Как сте? — попита Дино. — Добре ли се чувствате?
Нико се усмихна широко.
— Чудесно.
— Кажете ми, ако имате нужда от нещо — продължи да любезничи Дино. — Колко време ще останете впрочем?
Въпросът беше съвсем обикновен, но Нико имаше чувството, че знае защо му го задават.
— Достатъчно дълго, за да възстановя някои суми — пошегува се той.
— Разбира се — и Дино им отправи една от най-подбраните си усмивки. — Искаме всички да си тръгват оттук спечелили. Тази вечер, ако не възразявате, сте мои гости на вечеря — той погледна Чери. — Ще успеем за последното шоу на Карлос Брент. Сигурен съм, че ще ти хареса.
Тя погледна Нико, който кимна одобрително. Преди да си тръгне, Дино се обърна към Бърни.
— Сузана е тук. Изглежда много добре.
— На кого му пука? — промърмори Бърни, когато той се отдалечи.
— Коя е Сузана? — попита Чери.
— Бившата ми жена, нищо сериозно.
Нико броеше някакви пари, после подаде на Чери двеста долара.
— Бъди добро момиче и иди да си играеш. С Бърни обсъждаме важни неща.
— Но, Нико, аз трябва да говоря с теб. Имам да ти казвам нещо важно. Дойдох тук само да…
— Не съм те молил да идваш — сряза я той.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Мислех си, че ще зарадваш.
— Много се радвам, но сега съм зает.
Чери се нацупи.
— Аз не мога да играя на рулетка.
Нико посочи към Дино, който бе спрял да приказва с някакви крупиета.
— Господин Фоницети ще те научи, при това имам чувството, че ще го направи с удоволствие.
Чери се фръцна, а двамата с Бърни се спогледаха.
— Тя може да работи в наша полза — рече Бърни. — Не съм виждал Дино толкова развълнуван, откак за две вечери преспа в всички гърли на „Форум“ една след друга.
— Прав си — съгласи се Нико. — Нека сега обсъдим още веднъж плана.
Дино предложи на Чери още вино. Тя отказа, слагайки нежната си ръка върху чашата.
— Никога не пия повече от една чаша — сериозно заяви тя.
— Никога?
— Никога. Освен ако не съм на сватба или друго голямо събитие.
— Това не е ли голямо събитие? — настоя той, отмести ръката й и напълни чашата догоре. Чувстваше се в приповдигнато настроение от развоя на събитията. Нико му я поднесе на тепсия. Вечеряха заедно четиримата, после Нико го отведе настрана, каза му че има важна работа и че пристигането на Чери е било досадно недоразумение. Дино го увери, че не бива да се тревожи и че той лично ще е щастлив да се погрижи за нея.
— Тя е прекрасно момиче — ентусиазирано каза Нико, — но я чувствам по-скоро като сестра, все пак не искам да засягам чувствата й. Вероятно ще прекарам нощта с приятелката й…
— Бъди сигурен, че тя няма да разбере — каза Дино, добавяйки наум, че няма как да разбере, понеже те от своя страна ще прекарат нощта заедно.
И така след вечеря Нико се извини и излезе. Бърни, когото бяха сложили до бившата му съпруга, си тръгна с нея под ръка, така че Дино остана сам с Чери. Тя се чувстваше неудобно, но беше решила да помогне на Нико. Той я помоли да забавлява Дино. „Прави каквото искаш, но гледай да остане погълнат от теб поне до утре сутрин.“ После нежно я целуна и добави. „Важно е за мен, някой ден ще ти обясня всичко.“
Чери бавно пиеше виното си.
— Дино, ти в хотела ли живееш, или имаш къща?
— Тук живея, кукло — гордо отвърна той. — Имам пет апартамента на последния етаж — от тях се открива най-красивата гледка. Искаш ли да ти я покажа?
— О, да, с удоволствие. Може ли?
Можело ли? Нещата се развиваха по-бързо, отколкото се бе надявал. Чери изцяло го бе омагьосала и той забрави всичко останало. Единствената му грижа беше как да вкара в леглото си тази невероятна кукличка. Съвсем му излезе от главата, че трябва да разпита Нико за дълга му и да получи чек, който да ги покрие. Петстотин хиляди бяха много пари по всички стандарти. Обаче… близостта на Чери бе достатъчна, за да забрави всичко, а и Нико, изглежда, не бързаше да заминава. Утре щеше непременно да говори с него.
Веднага щом напусна масата, Нико се запъти право към казиното. Черните му очи търсеха дамата, с която заедно бяха играли бакара.
Госпожа Дийн Костело прибра още един куп стодоларови жетони. Каква срамота, че мистър Дийн Костело не се спомина няколко години по-рано. Беше толкова стиснат! Така и не разбра милият, че парите са, за да се забавляваш.
Излезе ново число, трийсет и пет.
