сирени и останалите характерни за Ню Йорк шумове.
Джъмп се беше свил като бебе в другия край на леглото и спеше дълбоко, похъркваше леко, а тялото му потрепваше от време на време в нервен спазъм.
На Фонтен й се искаше да се бе прибрал у дома си. Не беше сигурна, че иска да прекарат нощта заедно. Защо просто не се облече и не си отиде? Единственият мъж, с който й бе харесвало да прекарва цялата нощ, беше бившият й съпруг. В секса нямаше с какво толкова да се похвали, обикновено не задържаше ерекцията си повече от две минути, затова тя търсеше секс другаде. Иначе Бенджамин беше приятна компания за през нощта, въпреки че телефонът непрекъснато звънеше от всякакви точки на света.
Дали мускулестият жребец, който сега хъркаше блажено, го бе грижа за нея? Разбира се, че не. Беше сигурна в това. Вероятно я харесваше или се страхуваше от нея, смяташе, че може да му е полезна с нещо. Повечето полови атлети бяха използвачи. Търгуваха с телата си. Нямаше как да не го знае, самата тя го бе правила.
Фонтен въздъхна, стана и отиде в банята. Погледна се в огледалото. Косата й бе в безпорядък, гримът — размазан. Сигурно Джъмп — какво смешно име! — нямаше да я погледне, преди да си тръгне. „Остарявам — каза си тя и се усмихна кисело, — щом мисля единствено как да се отърва от него.“ Пусна душа и застана под ледените бодлички.
Джъмп се размърда и се събуди, протегна ръка и разбра, че я няма. Ядоса се, че е заспал. След секса трябваше да поговори с нея. Беше готов да се върне в апартамента си само да си събере багажа и да отлети с нея в Лондон. Какво щеше да й струва един билет в повече? В крайна сметка той щеше да си го заслужи.
Чу шума от банята и се запъти натам. Тялото й се очертаваше през завесата. Желанието му видимо спадна, като осъзна, че водата е леденостудена, Фонтен избухна в смях и го перна с хавлията.
— Трябва да се приготвям.
Той се вкопчи в последния си шанс.
— Защо не ме вземеш с теб? — предложи той, уж небрежно. — Добре ще си прекараме.
Фонтен саркастично си представи как се връща в Лондон с двайсет и две годишен, треторазреден актьор, облечен в кожи. Подобна представа определено не й хареса.
— Джъмп, едно от първите неща, които един актьор трябва да знае, е как се слиза от сцената. Ти чудесно се справи с ролята си, само че нюйоркският спектакъл привърши, а лондонската публика като че ли не те очаква.
Джъмп се намръщи. Не му беше съвсем ясно какво казва тя, но усещаше, че му е била шута.
5
— Чери ли? — очите на Нико блеснаха. — Защо, за бога, си я довел тук?
Седяха на бара във фоайето на хотела. Бърни никога не беше виждал приятеля си толкова ядосан.
— Нямах друг избор — оправда се той. — Беше при мен, когато ти се обади, и тя така настоя.
— В живота винаги има избор — каза Нико хладно и отпи от водката си.
Бърни се покашля притеснено.
— И така? — престраши се той. — Какво става? Забавляваме ли се?
— Забавляваме се друг път. Колко пари носиш?
Бърни доволно потупа джоба на сакото си.
— Шест хиляди в брой. Ще ги разиграем ли?
Нико се засмя горчиво.
— Вече ги разиграх, моето момче. Дълговете ми към това почтено заведение възлизат на петстотин и петдесет хиляди долара, без да споменаваме собствените ми шест хиляди, които изгоряха.
Бърни потрепери.
— Какво… шегуваш ли се?
— Никаква шега — отсече Нико. — Самата истина. Чувствай се свободен да ме наречеш както искаш.
Няколко минути седяха в неловко мълчание, после Бърни каза:
— Слушай, Нико, как успя да се забъркаш в такава каша? Виждал съм те да играеш много пъти, но никога не си залагал големи суми.
Нико кимна.
— Какво да ти кажа. Станах алчен и късметът ме изостави. Нали знаеш как става.
Бърни се съгласи с кимване. Беше виждал как става. Обхване ли те хазартната треска, нищо не може да ти помогне. Повлича те като тъмен въртоп. Печелиш или губиш, но не спираш.
— Какво смяташ да правиш?
— Не знам. Вече не мога да играя.
— Фоницети никога нямаше да ти дадат такъв кредит, ако знаеха, че не можеш да го върнеш.
— Сега вече и аз го знам — каза Нико. Но когато си върнах способността да разсъждавам, вече беше късно. Сигурно са мислели, че щом губя шест бона, нямам проблем с наличността. Шестте хиляди бяха от продажбата на къщата ми, последното залагане. Разорен съм, момко, пълен банкрут.
Едва сега Бърни осъзна истинските размери на катастрофата. Да загубиш беше доста лошо, но да не можеш да платиш… Самоубийство… Единственият изход… Бърни лично бе познавал един от Ел Ей, който дължеше на букмейкъри седем хиляди долара. Нищо и никакви седем хиляди долара. Една сутрин го намериха изхвърлен от вълните на Малибу Бийч. Още същата седмица доста народ си изплати непокритите дългове.
— Загазил си я — каза Бърни.
— И още как.
— Ще измислим нещо — опита се да го успокои Бърни.
Чери разглеждаше апартамента на Нико с детинско възхищение. Дори подскочи върху огромното легло и се изчерви, като си представи как можеха да се забавляват върху него.
Чери живееше в Лос Анджелис малко повече от година и вече бе решила, че работата на актриса не е за нея. Беше постигнала някакъв успех като модел в Тексас, когато едно обаждане я доведе в Холивуд, в скромен апартамент на „Фаунтън авеню“. За двайсет и пет прослушвания беше получила две дребни роли и дребно участие в телевизионна реклама. Когато срещна Нико, любовта за пръв път се появи в живота й. Сексът вече присъстваше в него. За пръв път го направи в гимназията с професионален футболист, после с един производител на джинси, последван от холивудски агент, който обещаваше големи неща и донякъде изпълни обещанието си, макар и в различна от професионалната сфера.
Нико беше напълно различен. Всичко, което един мъж трябва да бъде — Рет Бътлър в „Отнесени от вихъра“, Гетсби от „Великият Гетсби“ — Чери възприемаше живота чрез филмите — така й изглеждаше по- реален.
Нико я очароваше от момента, в който се срещнаха на едно парти, до мига на прощалната реч. Първо плака, осъзнавайки колко прав е той. След това си помисли: „Защо пък да е прав? Защо да съм по-щастлива без него?“
После я осени мисълта, че без него е нещастна, което на свой ред означаваше, че трябва да са заедно. Веднага се отправи към дома му, за да му съобщи радостната вест, но него го нямаше, а Бърни бе така добър да я покани в Лас Вегас и ето я тук в хотелския апартамент на принца.
Изми се, среса дългата си руса коса и седна да чака търпеливо. След два часа се запита не е ли по- добре да отиде да потърси и двамата. Погледна се в огледалото, което я окуражи, и тръгна към асансьора.
На Дино Фоницети често му казваха, че прилича на младия Тони Къртис, което не бе лишено от истина. Той беше първокласен самец и имаше голям успех сред жените. Брат му Дейвид, макар че бе изтеглил кофти късмет да прилича на тежковоз, не отстъпваше и бележеше бройки с монотонна последователност.
Дино се качи в асансьора, който спря няколко етажа по-долу и в кабината влезе най-прекрасната жена
