— Тази вечер късметът е с вас, мадам — отбеляза Нико.
Кучият син, явно се беше лепнал за нея.
— Да, така е — засмя се тя и разбърка жетоните.
Огромният й диамант привличаше светлината и проблясваше подканящо. Цената му сигурно щеше да го извади от неудобното положение. Колко ли тежеше дамата — деветдесет, сто и трийсет или някъде по средата? Беше трудно да се каже, също както и възрастта й.
— Вие сте красива жена — прошепна той в ухото й. — А красивите жени не би трябвало да губят вечер като тази край игралните маси.
— Чужденец ли сте? — попита тя, изчервена от комплимента, но не и изненадана. Госпожа Дийн Костело наистина беше хубавица, може би с някой и друг килограм в повече за нечий превзет вкус, но този мъж не беше вчерашен и явно разпознаваше хубавата, зряла, сексапилна жена. Така че тя побърза да осребри жетоните си, вечерта наистина не бе за изпускане.
Половин час по-късно бяха в стаята й, Нико умееше да цени времето.
— Обикновено не каня непознати мъже в стаята си — заяви мисис Костело.
— Аз не съм непознат — отвърна Нико, отвори шампанското и сръчно пусна две дози сънотворно в чашата й. — Какво странно има в това да усещаш близост с красива жена?
Госпожа Костело заквича от удоволствие. Явно й предстоеше най-приятното нещо след двайсет и една годишния негър сервитьор в Детройт.
Сузана не беше предвидена, но какво можеше да направи? Тя го обсеби с неподражаемия си властен маниер и сега с все по-раздразнен тон му се оплакваше от адвоката си. Бърни кимаше, без да може да обели и дума. Наблюдаваше Дино и Чери, които бяха на съседната маса и, изглежда, добре се разбираха. Сузана го плесна по ръката.
— Попитах те какво правиш тук. Слушаш ли ме изобщо?
— Да, да — бързо отвърна той и я погледна.
— Е?
— Не мисля, че ми трябва твоето разрешение.
Сузана се ухили язвително.
— Все същите умни отговори — единственото, което можеш да правиш.
Бърни стана. Нямаше намерение да слуша глупостите й.
— Извинявай, Сузана. Имам важна среща. Картите ме зоват, затова съм тук.
— Ще играеш комар! — гневно извика тя. — А аз трябва да се боря с теб за всеки шибан цент от издръжката.
Бърни я дари със смразяващ поглед. Плащаше й петнайсет хиляди долара месечно, а тя пак беше недоволна. Беше нелепо. Карлос Брент имаше милиони, а Сузана беше единственото му дете. С крайчеца на окото си видя Дино и Чери да стават от масата.
— Трябва да вървя — бързо каза той.
— Бърни — спря го Сузана. — Защо по-късно не пийнем по едно? Омръзнаха ми тези караници.
О, боже! Допълнителни усложнения. В очите й ясно бе изписано „Чукай ме“. Бърни се насили да я дари с окуражаващ поглед.
— Не е зле. Къде ще бъдеш?
— След шоуто ще прекарам малко време с татко, после ще съм си в стаята.
— Добре. Ще се видим по-късно.
Той се измъкна тъкмо когато Дино и Чери се качваха в асансьора. Мацето се справяше чудесно — една дума от Нико и тя бе готова на всичко, за да помогне. Бърни забърза навън. Той също имаше роля.
Всички искаха да помогнат на Нико.
6
Летище „Кенеди“, Ню Йорк, бе натоварено както винаги. Времето беше лошо, хората нервничеха и се оплакваха, докато чакаха обявяването на полетите.
Вярна на себе си, Фонтен Халед влетя като фурия, с двама носачи по петите, униформен служител веднага се втурна да я посрещне. Джъмп се тътреше след нея, питайки се кога ли и с него ще се отнасят така.
— Госпожо Халед, толкова се радваме да ви видим отново.
— Ще ме обслужите ли?
— Разбира се, разбира се. Бихте ли почакали в салона?
— Да няма закъснение?
— Само малко.
Фонтен изпъшка.
— Придружете мисис Халед в салона — нареди служителят на наземната стюардеса.
— Хайде — Фонтен подвикна на Джъмп.
Самолетът от Лос Анджелис кацна преди час. Нико не беше очарован от закъснението на полета за Лондон. Седеше във ВИП салона, пиеше водка и размишляваше над събитията, довели го дотук. Чувстваше се приповдигнат, вместо уплашен до смърт. Вероятно спокойният живот в последните години го бе разглезил. Отдавна нищо не бе повдигало адреналина му така. Бърни много помогна, негово беше предложението Нико да изчезне, ако не може да плати залаганията си.
— Махни се оттук, намери пари и гледай да не те открият преди това.
Хубава идея, но Нико нямаше представа откъде да ги вземе. Тогава изведнъж му просветна. Идеята изглеждаше странна и все пак напълно осъществима. Просто трябваше да открадне пръстена на дебеланата, който сигурно щеше да покрие дълга му към казиното. Отначало Бърни мислеше, че се шегува, после, когато се убеди, че Нико говори сериозно, започна да мисли и така сглобиха плана: Нико да открадне пръстена и да се измъкне от Лас Вегас, без Фоницети да го усетят, да го продаде и после да мисли как да се отплати на женището — Нико много държеше на това. Планът беше необичаен, но не разполагаха с друг. Захласването на Дино по Чери гарантираше успеха на авантюрата. Бърни нае кола, веднага след като взе пръстена, Нико се върна в Лос Анджелис, стегна един куфар и се отправи към летището.
Бърни имаше приятел в Лондон, казваше се Хал, който имаше необходимите връзки, за да продаде пръстена. Лондон беше далеч и Нико щеше да има време за действие. Докато Фоницети се усетят, че е духнал от Вегас, той щеше да им е върнал парите. Планът, разбира се, имаше и слаби места. Дебеланата щеше да се разпищи веднага след като се събуди от дълбокия си сън. Нико обаче не й беше казал истинското си име и направи всичко възможно да не ги виждат заедно. А Бърни и Чери щяха да останат в Лас Вегас, за да поддържат заблудата, че Нико още е там.
Сега Нико чакаше да обявят полета му и небрежно подмяташе пръстена в джоба си. Притесняваха го митничарите. Какво щеше да стане, ако намереха пръстена?
В салона влетя ядосана жена. Беше изискана, уверена в себе си и красива. Малко под четиридесет, скъпо облечена, със силно присъствие. Самият той в женски образ. Мисълта го накара да се усмихне. Придружаваше я мускулест младеж, който я зяпаше в устата. Тя говореше пронизително високо, без да я интересува, че всички я чуват.
— Господи, колко отегчително! Защо тъпият самолет не излети когато трябва? — Хвърли се в креслото с драматичен жест, кръстосвайки крака.
— Поръчай шампанско, скъпи — нареди на придружителя си.
— Коя е тази? — попита Нико момичето, което сервираше.
— Госпожа Халед. Съпруга на някакъв арабски милионер. Наредено ни е да й угаждаме. Минавала е оттук и преди и е голяма кучка.
Фонтен искаше Джъмп да си върви, беше започнал да я дразни. Намеренията му бяха толкова прозрачни, че направо беше смешен. Всички приказки за мечтата му да посети Европа, колко много ще му липсва тя, а и той на нея и как нощите им били най-чувственото изживяване в бурния му живот.
