научи, че бившият му зет е пристигнал във Вегас с деветнайсетгодишна блондинка.
— Това е госпожица Чери Лот — годеница на мистър Константин — уточни бързо той.
Годеница! Каква мила, очарователно старомодна дума! Нико щеше да го убие, ако научи, но пак беше по-добре от гнева на Карлос Брент.
Жената с украшенията взе картите. Ход след ход печелеше, докато картите не свършиха. Подреди купчинките чипове с дебелите си ръце и Нико още веднъж бе зашеметен от размерите на диаманта. Изправи се. Крупието попита:
— Ще останете ли за още една игра, мистър Константин?
Нико направи опит да се усмихне.
— Ще се върна след малко.
Усети слабост в стомаха, но забеляза Бърни да се насочва към него. Това го поободри. Бърни все щеше да намери начин да го откупи. Не беше глупав, пък и след седем месеца безплатен живот при него му дължеше услуга.
На последния етаж на „Форум“ Джоузеф Фоницети наблюдаваше действието. Беше собственик на „Форум“ и с помощта на двамата си синове Дино и Дейвид управляваше огромния кораб. Малко неща ставаха в империята му без негово знание. Една от барманките например снощи бе правила аборт и тази вечер трябваше да е на работа. Две сервитьорки от „стаята на оргиите“ крадяха на дребно. Джоузеф щеше да ги остави на работа — трудно се намираха добри келнерки. Едно от крупиетата имаше намерение да чука жената на управителя на казиното. Това трябваше да се предотврати.
— А Нико Константин? — попита Дейвид.
— Колко ни дължи вече? — на свой ред попита Джоузеф и погледът му се стрелна към мониторите, които показваха какво става на повечето места.
Дейвид вдигна телефона, за да получи последна информация.
— Дал ни е шест хиляди долара и е вътре с петстотин и десет хиляди. Току-що стана от масата за бакара и се срещна с Бърни Даръл.
— Харесвам го, но не му давайте повече от петдесет хиляди кредит и гледайте да си плати, преди да напусне Вегас. Погрижи се за това, Дино — каза Джоузеф.
— Да приемем ли чек? — попита синът му.
Джоузеф затвори очи.
— От Нико? Той безспорно има пари, освен това е достатъчно умен, за да се опитва да ни мами. Наясно е, че резнем ли му ташаците, няма как да се харесва на жените.
4
Фонтен се беше развихрила из нюйоркските магазини. Ставаше ли въпрос за дрехи, нямаше равна в харченето на пари, освен може би Джаки Онасис. Източваше кредитните си карти, необезпокоявана от факта, че адвокатът й в Англия я бе предупредил да не харчи повече, но сега след грабежа имаше право да се постегне за скорошното си завръщане в Лондон. Армани, Черути, Фере бяха част от любимите й дизайнери.
Фонтен обядва с Алън Грант, съпруга на Сара. Той я забавляваше и искаше да я приюти в леглото си за следобеда. Тя отказа. Не че имаше нещо против Алън, беше преспивала с него, но той не беше нейният тип, освен това я чакаха още покупки. На трийсет и шест, Алън беше твърде възрастен за сексуалния й вкус.
Фонтен открай време действаше магнетично на мъжете. Трудно се устояваше на съблазънта на ухаещите й бедра. Освен това притежаваше нещо рядко — старомоден буржоазен блясък — мъжете го харесваха, особено младите.
След обяда тя продължи обиколката на магазините. Покупките се увеличиха с два чифта ботуши за по сто и осемдесет долара единия, семпла черна чанта от крокодилска кожа за четиристотин, огърлица и обици за петстотин и петдесет, грим и парфюм общо за триста долара. Поръча да й доставят всичко в хотела и реши да поспи преди нощните забавления. Взе си вана, сложи си маска от краставици и нареди да не я безпокоят.
Джъмп Дженингс провери още веднъж как изглежда, преди да излезе от невзрачния си апартамент във Вилидж. Изглеждаше добре и го знаеше, въпросът бе колко добре. Довечера щеше да разбере.
Кръщелното му име беше Артър Джордж Дженинг, получи прякора Джъмп в гимназията заради атлетическите си умения и така му остана. Той си го харесваше, не звучеше лошо. Представяше си го наред с това на Редфорд, Сталоун и Де Ниро. Неговият час щеше да настъпи. Отчаяно се надяваше това да стане тази вечер.
Нахлузи черните си кожени панталони и рокерското яке. Хвърли прощален поглед на отражението в огледалото и излезе.
Фонтен се събуди час преди гаджето й да дойде да я вземе. Вечерта щеше да започне с откриване на нова галерия, два коктейла и накрая „Студио 54“ — дискотека, в която всичко можеше да се случи, както и ставаше. Гримира се внимателно и подбра дрехите си: черна сатенена туника по тялото с остро деколте и панталони от крепдешин. Високи лъскави сандали от „Налстън“ допълваха общия вид. Един от помощниците на Лесли дойде да среши косата й и докато приключи с лигавенето и превземките, тя изглеждаше страхотно. Диамантите и изумрудите, разбира се, допринасяха за това.
Джъмп Дженингс се появи навреме. Фонтен потръпна, като го видя. Дали нямаше да й се подиграват?
— Нямаш ли костюм? — попита тя с известна досада.
— Какво им е лошото на кожените дрехи? — остро отвърна той.
— Приличаш на мачо. С костюм би изглеждал по-добре. Нещо италианско, с двуредно закопчаване.
Джъмп присви очи.
— Ей, мадам, ако искаш костюм, да ми беше купила. Аз съм актьор, а не наконтен пикльо.
Излязоха, той недоволен и ядосан, тя — леко притеснена. Няколко чаши шампанско оправиха нещата. Какво от това, че е в кожени дрехи? Добре подчертаваха мускулестата му фигура, беше висок метър и деветдесет и щеше да свърши работа като завършек на вечерта.
Явно видът му не притесняваше и останалите, жените го изпиваха с погледи, но той създаваше впечатление, че е изцяло погълнат от Фонтен.
Бяха се срещнали предишната седмица на някакво парти във Вилидж и тя незабавно го беше отнесла с лимузината си. Шестчасовия сексмаратон, който последва, пресуши дори и неговите сили. Това се казва жена — богата, красива и със стил. Двайсетгодишните глупачки вече му бяха омръзнали, пък и му се искаше тя да го заведе в Лондон.
— Забавляваш ли се? — промъкна се тя зад него.
— Пипни ме отпред и ще разбереш.
— Ау, колко си груб!
— Доколкото си спомням, това ти харесва.
— Понякога да.
— Винаги — каза той и я сграбчи за задника.
— Не тук.
— Леле, какви скрупули. На теб ти харесва навсякъде.
— Знаех, че има нещо у теб, на което не мога да устоя, и това е проницателността и интелектът ти.
Той се притисна до нея и се усмихна.
— Не е това, за члена ми става въпрос.
Любиха се часове наред, струваше им се, че го правят от цяла вечност. Сега Фонтен лежеше в полутъмната хотелска стая и пушеше, полузавита с чаршафа. От улицата долиташе воят на полицейските
