чух да ми казваш?
Дино неловко пристъпваше от крак на крак. Как ставаше така, че всички го почитаха като крал, а пред баща си беше кръгла нула, същото калпаво хлапе отпреди години…
— Ами аз таковата… ще се женя.
Джоузеф го наниза на погледа си.
— Просто така, изневиделица намираш момиче, достойно да ти стане съпруга. Успял си да намериш в Лас Вегас жена, която да носи името Фоницети? Коя е тази красавица? Вариететна актриса? Сервитьорка? Проститутка? — Джоузеф се изплю с отвращение в най-близкия пепелник.
— Тя е прекрасно момиче — опита да се защити Дино. — Не е от Лас Вегас.
— Те всичките не са оттук. Само идват да си тренират оная работа и да си оправят банковите сметки.
— Тя е добро момиче — опита пак Дино. — Ще я харесаш.
Джоузеф затвори очи и се опита да преглътне факта, че синът му е хубаво момче, но опре ли до жени, напълно оглупява. Дейвид, по-големият му син, беше умен. Имаше си жена, обикновено италианско момиче, което никога не му създаваше неприятности. Той се чукаше наляво и надясно с курвите от Лас Вегас, но за собствена сметка.
— Кога я срещна? — попита Джоузеф. — Преди месец? Два? Как не съм чул нищо?
— Ами тя… Чери… пристигна миналата седмица. Знаеш как става. Тя е момичето, за което искам да се оженя. Стана просто ей така.
Да, Джоузеф беше наясно как е станало. Някоя интелигентна курва се е увъртяла около него и е решила, че късметът й е проработил. Е, да, ама не. Дино щеше да ожени, когато той, Джоузеф, преценеше, тогава лично щеше да уреди нещата. Ще поръча пратка италиански девственици и Дино ще си избере. Така беше постъпил за Дейвид.
— Така, Чери значи. С кого е дошла тук?
Дино понечи да излъже, но се отказа. Баща му рано или късно щеше да узнае истината.
— С Бърни Даръл. Приятели са.
— Несъмнено. Бърни Даръл домъква в Лас Вегас някаква мацка само защото са приятели. Вярвам го. Кой не би го повярвал.
— Дошла, за да види Нико Константин, после срещна мен. Никой от нас не го е очаквал… просто се случи.
— И какво направи Нико? Целуна ви и ви пожела безмерно щастие?
— Тя и Нико… Всичко между тях бе приключило.
Джоузеф кимна.
— Да, разбира се. Фактът, че Нико губи като побъркан на игралните маси, няма никакво отношение. Между другото, уреди си плащането с него?
— Ще го уредя.
— Оставил си го, улисан в подготовки по сватбата. Така де, кой го е грижа за петстотин и петдесет хиляди долара.
— Нико ще плати.
— Няма да е зле.
— Днес ще уредя нещата — Дино се изкашля нервно. — Сега за Чери. Кога да я доведа да я видиш?
Джоузеф кимна замислено. Хрумна му нещо.
— Довечера — каза той. — Ще вечеряме заедно. Цялото семейство. Ще обсъдим плановете ти за женитба.
Дино се успокои. Изглежда, баща му прие нещата без много съпротива. Трябва да му е било ясно, че ще е безполезно да се противи. Дино не беше като Дейвид, когото ожениха насила за една смирена италианска дебелана.
Дино се усмихна. Всички ще харесат Чери. От момента, в който баща му я видеше, всичко щеше да е наред.
— Имаме покана — заяви Сузана, като седна на масата на Бърни.
— Така ли? — в гърлото му заседна сливата, която преглъщаше заради стомашните си проблеми.
— Да — Сузана хвана менюто. — Татко иска да вечеряме с него и Фоницети тази вечер. Приех от името на двама ни.
— Наистина ли? — Бърни се зачуди откога тя отново започна да приема покани от името на двама им. Две нощи бурен секс бяха достатъчни, за да остане разводът им смътен спомен от миналото.
— Поканил е и Нико Константин. Ще му предадеш ли, ако обичаш? Не мога да го намеря в апартамента му.
Бърни отново щеше да се задави със сливата.
— Защо Нико?
— Защо не, тате го харесва.
„И мрази мен“, допълни наум изречението той. Последният път, когато се видяха, бе преди развода. Карлос Брент го беше срещнал на игрище за поло.
— Гадно копеле, само една дума от Сузана и стикът ми ще играе по топките ти. Имаш късмет, че не е отмъстителна.
Колко мило! Оттогава не си бяха говорили.
— Не знам дали Нико ще се съгласи — отвърна Бърни. — Намерил си е някакво момиче тук.
— Кое е то? — подозрително попита Сузана.
— Не знам, нямам представа дори как се казва.
— Може да доведе и нея.
— Ще се опитам да се свържа с него.
Сузана се прозя, после се протегна.
— Да не повярваш, миличък, какво се случи между нас! Какво ще кажеш? Психоаналитикът ми ще получи удар.
На Бърни наистина му беше трудно да повярва. В един миг със Сузана се мразеха искрено и всеотдайно, в следващия се любеха като зажаднели войници в градска отпуска. В леглото нямаше равна, уви, през останалото време беше абсолютна досадница. Карлос я бе разглезил, това бе причината за всичко.
Пълничка сервитьорка се втурна към тях.
— Мис Брент, какво да ви предложа днес?
Мис Брент. Тя винаги е била мис Брент, никога мисис Даръл.
— Не знам, Маги — познаваше повечето сервитьорки по име, защото от малка идваше в този хотел.
— Може би датско сирене и черно кафе.
— Разбира се.
— Мисля си — тя се обърна към Бърни, — защо ти и Нико не се върнете с мен в Лос Анджелис? Мога да взема самолета на татко, когато си поискам. Утре например… можеш да дойдеш вкъщи, Стар ще се зарадва.
Стар беше четиригодишната им дъщеря, а освен това единствената внучка на Карлос Брент и беше разглезена точно толкова, колкото и майка си.
— Не знам — отвърна Бърни. — Обещах на Нико да остана с него.
Сузана го стрелна с презрителен поглед.
— Чия ръка би предпочел да държиш, моята или на Нико?
— Твоята, разбира се.
— Както и да е, новата му приятелка, изглежда, и бездруго здраво е хванала неговата. Още не съм успяла да го видя.
— Знаеш как става.
— Разбира се, че знам — тя махна тъмните си очила. — Сигурно сме били луди да се развеждаме. Защо го направихме?
