— Я па тоя! Няма жива душа и е гореща и влажна…
Мудно и без желание Теди смъкна панталона си. Не беше още съвсем надървен, но се постара приятелят му да не го забележи. Коленичи разкрачен над момичето и се престори, че го прави.
— Свърши ли? — след минута попита Джейкъб.
— Още мъничко — отговори Тери, разигра, че се изпразва и скочи на крака.
Двете момчета се изправиха над Кери и в недоумение я загледаха. Тя блажено се усмихваше в мрака.
— Тая е луда — заключи Джейкъб. — Давай да изчезваме.
Сякаш вихрушка ги помете от уличката. Старият пияница се беше надигнал и с неуверена крачка се дотътри да види какъв е този шум. Кери лежеше от другата страна на кофата за боклук и го видя да приближава.
— Здрасти — приветства го тя и протегна ръце нагоре, сякаш искаше да го прегърне. — Искаш ли… Кери да… ти направи нещо… мно-о-го хубаво…
Пияндурата не можеше да повярва на късмета си. Остави внимателно бутилката си на земята и с усилие се заизмъква от мръсните си панталони.
Когато се наведе над нея, Кери го посрещна с още по-възторжено възклицание:
— Здрасти, голямо момче… спомням си… май ти казах… че си ху-у-бав…
Шумът първо изгърмя в главата на Кери. Обичайната гълчава сутрин: детски викове, дрънкането на бутилките с мляко, лаят на кучета.
После усети твърдата земя под себе си, краката й трепереха и цялото й тяло се тресеше.
Отвори очи и дълго време остана така — мислеше, че сънува. После започна полека-лека да осъзнава, че не е сън. Лежеше на някаква улица… чисто гола… през деня… Надигна се и седна. Беше объркана. Страхуваше се. Къде е Уайтджак? Доли? Люсил? Как беше попаднала тук? Какво се беше случило?
Силно притисна колене към гърдите си, за да прикрие малко голотата си, опря гръб в стената зад нея. Главата я цепеше. Гърлото й дращеше. Очите й се напълниха със сълзи.
Какво правеше тук? Стисна клепачи, за да задържи сълзите си. Мисли, Кери… Мисли!
Смътно си спомни някакво парти. В съзнанието й се мяркаха размазани образи… После Уайтджак й сложи някаква вълшебна инжекция… после тя се натъпка с нейните наркотици.
Отвори широко очи. В първия момент гледаше като обезумяла, не виждаше нищо. Отчаяно се изправи, като се подпираше на стената зад нея. Едва сега осъзна, че се намира в задната уличка, под прозореца на нейната стая.
Някъде отблизо до нея достигна различен шум. Шум от човешко същество. Стегна се и се помъчи да го открие. До близката кофа безметежно се бе излегнал някакъв стар пияница и сумтеше в алкохолното си опиянение. Представляваше жалка гледка. Тя потръпна.
Той високо изхърка и се обърна в съня си. Бутилката, която притискаше до гърдите си, се изплъзна от ръцете му, изтърколи се и се счупи.
Тя подскочи. Когато нарязаният й крак пое тежестта на тялото, Кери усети болката, която я преряза. Значи не сънуваше. Вече осъзнаваше. Сграбчи пожарната стълба и започна бързо да се изкачва. Прозорецът на стаята й все още зееше отворен. Какъв късмет!
Прехвърли се в стаята и едва тогава се отпусна, останала без сили от преживяното. Беше уплашена до смърт. Да стигне до състояние, че да не знае какво прави! Това тя ли беше? Наркотиците постепенно унищожаваха разума й. И я убиваха. Нея, Кери.
Нещо страшно избухна в главата й. Без да се замисли, че е гола, тя се влетя в стаята на Доли.
Двамата спяха — дебелата бяла жена и високият черен мъж. Нейният мъж. Който сега прекарваше нощите в леглото на Доли.
— Хей вие, двамата, събудете се! — изкрещя тя. — Чувате ли? Събудете се!
— Май-йната ти, жено — избоботи Уайтджак, докато бавно отваряше очи. — Май-йната ти!
— Какво, по дяволите, става тук? — промърмори сънено Доли и се обърна като останал на сухо кит в леглото.
— Какво ли? — истерично изпищя Кери. — Спах на улицата! На шибаната улица!
— Какви ги дрънкаш, жено? — не й повярва Уайтджак. — Ти сигурно си превъртяла!
— Разкарай я оттук! — нареди Доли.
— Какво става тук! — Люсил се втурна в стаята.
— Знам ли? — изръмжа Уайтджак. — Тая май е превъртяла.
— Иска ти се, ама не съм! — нахвърли се върху него Кери. — Тъпчеш ме непрекъснато с наркотици… От тях губя разсъдъка си… Бях навън, на улицата. Гола! Чуваш ли? Гола, гола… гола… — отначало припяваше, после гласът й укрепна и се превърна в протяжен, ужасяващ писък.
Уайтджак скочи от леглото и я прегърна. Притисна я силно към себе си.
— Сънувала си — спокойно каза той. — Няма нищо страшно. Само един сън, това е.
— Така ли? — тя сякаш се топеше в ръцете му, толкова беше объркана.
— Ама разбира се — продължи да я утешава той. — Хайде, ела със своя мъж, захарче, и той ще ти даде нещо, което ще прогони всичките лоши сънища далече-далече…
Така я изведе от стаята.
Доли още един път се преобърна тежко в леглото и веднага заспа.
Люсил поклати глава. Не беше за първи път. Лошите дни се редуваха и сега тя знаеше, че Кери навлиза в поредния дълъг лош ден.
И на този свят никой, каквото и да направеше, не можеше да го спре.
Джино, 1928
Синди първа се събуди. Подпря се на лакът и се загледа в спящия Джино. Той лежеше по корем, с обърната към нея глава. В съня си изглеждаше невероятно млад. Той беше още млад, разбира се, но когато беше буден, черните непроницаеми очи гледаха така, че той не изглеждаше млад. Синди отдавна за себе си беше решила, че един ден ще си легне с него. И този ден настъпи.
Тя потръпна от вълнение. Какъв любовник се оказа той! Не че след Пинки Банана всеки не би изглеждал очарователен. Но опитът й с мъжете не се свеждаше само до Пинки. Преди него беше имала трима, но те бяха същите като него. С Джино беше коренно различно. Той не любеше тялото й. Любеше нея. Сякаш двамата бяха едно цяло. Сякаш се бяха слели. Защото всяка ласка на ръцете му, на езика му, на пениса му бяха насочени точно там, където доставяха неизпитвано досега удоволствие.
Отново потръпна. Сърце не й даваше да го събуди. Изглеждаше толкова спокоен, толкова… Наистина щеше да бъде ужасна егоистка, ако го събуди.
Не беше очаквала да я допусне в леглото си толкова лесно. Всеки знаеше, че той се е свързал с някакво момиче в Сан Франциско и ще се ожени за него. Всеки знаеше, че беше превърнал въздържанието си в нейно име в религия. Е, явно нещо се беше случило…
Без да откъсва очи от спящото лице на Джино, тя се запита как ще постъпи с нея, когато се събуди. Дали щеше да й даде пари да се качи във влака за Калифорния? Дълбоко в душата си плахо се надяваше, че няма да го направи. Не й се искаше да заминава. Но можеше ли да я остави при себе си?
Нежно започна да гали прекрасните си малки гърди. Пръстите й се заиграха със зърното на едната, докато то набъбна като разцъфнала цветна пъпка. После събуди и другото зърно.
Беше вече възбудена, топла и влажна, готова за него. Тихо се наведе и отърка гърдите си в голия му гръб. Той прошава в съня си, но не се събуди.
Продължи да се отърква в гърба му. Джино се обърна. Беше възбуден и готов, въпреки че очите му останаха затворени.
Тя го възседна, пое го в себе си и започна да го люби, изцяло отдадена, докато страните й започнаха да горят, а дишането й се превърна в накъсани хрипове. След това се понесе на гребена на издигащата я във висините вълна от удоволствие.
Той все още не отваряше очи, но и възбудата му не отминаваше.
Тя се отпусна върху него и започна да се смее.
— Джино? Не е възможно да си спал, докато го правехме.
