малко по-тъмни от тези на Леонора — после го огледа внимателно от главата до петите. — Не ми приличаш на приятелите на Джино. Още си хлапе.
Коста се изчерви.
— Не съм!
— Мен не можеш да ме излъжеш.
Коста се опита да преодолее смущението, което го сковаваше, и делово попита:
— Тук ли е Джино? Дошъл съм на посещение.
Синди гръмогласно се изсмя.
— На посещение при Джино? Прави посещения на момичетата, глупаче, не на мъже!
Сега вече той съвсем се обърка. Не знаеше какво да мисли. Какво правеше тя в стаята на Джино? Беше свидетел колко тежко понесе той вестта за брака на Леонора. Не можеше всичко това да е било преструвка.
— Кога ще се върне Джино? — все пак успя да попита той.
Тя пак сви безучастно рамене.
— Не знам.
— Мога ли да вляза и да го почакам? — плахо предложи Коста.
— Не можеш — важно отказа тя. — Аз дори не знам кой си.
— Ама нали ти казах, че съм приятел на Джино. Коста Зенокоти. Бяхме се уговорили да дойда по-рано, но ме задържаха…
— Знаеш ли какво — тя свойски му намигна, — говориш много хубаво. Откъде си?
— Сан Фран… — започна той, но прекъсна насред думата, защото чу тежки стъпки, които бързо се изкачваха по стъпалата.
Появи се Джино. Весел. Различен от снощния Джино.
— Коста! Къде се загуби? Мислех, че ще дойдеш в дванайсет.
— Да, така мислех и аз, но…
— Виждам, че си се запознал със Синди — прекъсна обясненията му Джино. После се досети как изглежда цялата работа в очите на Коста и малко неубедително допълни: — Тя е просто една приятелка, на която помагам.
Тримата влязоха в тясната стая. Коста забеляза разхвърляното легло и падналите на пода до него завивки. После погледът му се спря на роклята на Синди.
— Виж, малката — каза Джино на Синди, — нали ще прибереш нещата ми в куфара. Искам да се поразходим с Коста… след това се махаме оттук.
Тя приглади роклята си.
— Добре, но аз трябва да облека нещо. Не мога да изляза на улицата с тази рокля.
— Не се притеснявай. По-късно ще ти вземем нещо — прегърна Коста през рамо и го изведе от стаята.
Щом излязоха на улицата, Джино бързо заговори:
— Ще бъда откровен с теб, малчо. Да, така е. Чукам я. Но снощи ни беше за първи път. И ще ти кажа още нещо. За първи път бях с жена, откакто срещнах Леонора… — засмя се горчиво. — Джино Овена се беше превърнал в Джино Будалата. Не е ли така, хлапе? Сега искам да наваксам. За всичко пропуснато през това време. От Джино Будалата да съм си аз — Джино Овена.
— Разбирам… — започна Коста.
— Разбираш таратанци — възкликна Джино. — Дори аз самият не се разбирам. Знам само едно, че трябва да си затваряш устата. Не искам да се разчуе, че вече не съм сгоден.
— На никого няма да кажа.
— Така ще е най-добре и за теб, малчо. Нали не искаш да ти хвръкне главата?
На Коста му стана болно.
— Можеш да ми вярваш, Джино. Но ти и бездруго го знаеш.
— Даа… така е — съгласи се той, после весело мушна Коста в корема. — Хайде, малчо, днес ще се местим. Трябва да ни помогнеш.
Останалите дни от посещението на Коста в Ню Йорк отлетяха неусетно. Прекарваше всеки ден със Синди и Джино — помагаше им да обзаведат апартамента, ходеха на кино, пазаруваха на Пето авеню и най-вече скитаха безцелно и се веселяха. Понякога Джино ги оставяше, за да отиде на среща в стария квартал, но се връщаше бързо. През тези няколко часа Синди развличаше Коста като разиграваше сцени от филми с кинозвезди. Предпочиташе да се представя за Долорес Костело и изумителната Лилиън Гиш.
Всяка вечер Коста трябваше да се прибере в дома на семейство Ланца до шест часа.
— Ама че тъпа работа! — възнегодува Джино. — Кажи на тая стара чанта, че довечера ще закъснееш.
Но Коста считаше, че не е редно да го прави.
Последната вечер преди заминаването му Джино не прие никакви оправдания.
— Я ги зарежи — каза той. — Какво толкова, по дяволите? Нищо не могат да ти направят. Излизаме и толкова! Никакви обяснения.
Коста се отказа да спори. Затова пък прекара най-хубавите мигове през цялото му гостуване. Венец на престоя му беше преживяването на пода във всекидневната на Джино. Там той извърши това, което беше направил с проститутката в Сан Франциско. Но този път беше с момиче, присъединило се към тях в някакво заведение, в което сервираха нелегално алкохол. Господи, беше страхотно! Прибра се със замаяна глава и олюляваща се походка в къщата на Бийкмън Плейс призори, по време на закуската.
Госпожа Ланца го поздрави в коридора с каменно лице и с куфара му в ръка, приготвен за път.
— Баща ти ще разбере за всичко от мен — заяви тя, подаде му куфара и тръшна вратата под носа му.
Коста отиде право в апартамента на Джино и остана там до часа на влака му. Синди го целуна и топло го прегърна.
— Ще ни липсваш, малчо — каза му тя свойски, както го наричаше Джино.
Щом се качи във влака, Коста се отпусна на седалката и изцяло се отдаде на удоволствието от пътуването. Не се тревожеше за наказанието, с което щеше да го посрещне Франклин. Беше готов да си плати за страхотното прекарване.
Глождеше го само една мисъл. Не беше казал на Джино, че Леонора е бременна. Но това не беше чак толкова важно. Когато тя родеше детето, той нямаше да му каже веднага. Така Джино никога нямаше да узнае истината. За нищо на света не би причинил болка на Джино.
Синди се протегна и се изкикоти.
— Най-после сме сами! Как ще я караме без хлапето? — легна по гръб на голямото легло и изпъна крака си. Сатенената нощница с цвят на шампанско се плъзна надолу и съблазнително оголи краката й.
Джино плъзна ръката си нагоре по бедрото й.
— Ще си намерим някакво занимание.
Синди се изкикоти по-силно и заизвива тялото си. Нощницата се събра около кръста й.
Ръцете му продължиха нагоре и пръстите му заровиха гъстите златисти косъмчета. Тя затаи дъх, а когато той сведе главата си, възбудено изстена.
— Ох! — прошепна тя. — Толкова ми е хубаво, когато правиш така. Мно-о-го ми харесва…
— Наистина ли? — той за миг преустанови ласките си, за да си поеме дъх. — Разкажи ми за това, мила.
Тя тръпнеше от блаженство.
— Харесвам езика ти, устата ти, ръцете ти. Ох!… Джино… — потръпна, изви гърба си като котка и достигна оргазъм.
— Говориш за чудо от една-две секунди! — оплака се той.
Тя се претърколи върху него.
— Не мога иначе. То-олкова е хубаво. Никой и никога досега не ми го е правил така.
Джино беше доволен.
