— Искаш ли едно чудесно прекарване, голямо момче?
Не й обърна внимание. Влезе в помещение, което трябва да беше фоайето. Зад една преграда мъж с остър нос спореше с пияна двойка.
— Десет долара или се разкарайте.
— Е, хайде, хайде — хленчеше жената, — направи ги пет, Пийт, ние няма да се задържим повече от час.
Но остроноското беше непреклонен.
— Сега е Нова година. Таксите са двойни. Щом не ви е по джоба, омитайте се.
Половинката й бръкна в джоба си и подхвърли на рафта две омачкани мърляви петдоларови банкноти. Остроносият ги грабна с една ръка, а с другата се пресегна зад гърба си за ключа. Повече не си казаха нищо. Двойката взе ключа и тръгна към дъсчената стълба.
— Да? — изстреля към Джино Остроносия.
— При вас има ли настанени господин и госпожа Паоло Сантейнджело.
— Кой пита?
Джино изобщо не помисли какво да му отговори. Извади портфейла си и му подаде двайсетачка.
— Ключа — кратко каза той.
Мъжът срещу него не се поколеба. Явно беше изключително сръчен, когато боравеше с пари. Грабна двайсетачката и подаде ключа на Джино — всичко само с едно автоматично движение.
— Втория етаж — измърмори той. — По стълбите. Асансьорът е развален. И не сте вземал никакъв ключ от мен.
Джино кимна утвърдително. Изкачи стълбата. От миризмата наоколо на човек можеше да му прилошее. Не си направи труда да почука на врата, пъхна ключа, завъртя го, натисна дръжката и влезе.
Не беше подготвен за сцената, която се откри пред очите му.
Вера седеше, сгърчена на топка в леглото. Гола. Мътната крушка на тавана осветяваше всяка синина и подутина върху изтерзаното й тяло. По ръцете и гърдите й имаше съвсем пресни, червени следи от удари. Кръв течеше от разбития й нос. В ръцете си стискаше един трийсет и осем калибров пистолет, насочен към Паоло. Тя дишаше насечено и крещеше истерично с обезумял глас:
— Ще те… убия… Този път… ще те… убия…
Паоло стоеше безучастно до леглото само по гащета и мръсна фланелка. В дясната му ръка висеше тежък кожен колан със смъртоносна тока. Мръсната му коса беше разчорлена. Кръвясалите му очи се пулеха ужасени и стъписани.
Нито единият, нито другият забеляза влизането на Джино.
— Копеле! — изкрещя Вера и дръпна спусъка.
Куршумът удари Паоло между очите. Той залитна назад и се строполи. Изненадата застина върху лицето му.
— Копеле! — отново изкрещя Вера, но преди да стреля втори път, Джино скочи към нея и отчаяно се опита да изтръгне пистолета от ръцете й.
— Вера! Вера! Какво правиш? — извика той, притисна я към леглото и измъкна със сила оръжието.
— О, Джино! О! — разрида се тя. — Ох, Господи! Ох, Господи!…
Той се почувства пометен от вихъра на някакъв ужасен кошмар, от който му се искаше да се събуди. И Бий да бъде до него, с нейните големи топли гърди и ласкави бедра.
Но защо Бий я няма? Защо е още в тази неугледна стая с голата, разтърсвана от ридания Вера, която лежи под него? И с баща му, проснат на пода, потънал в кръв, която бликаше от това, което доскоро беше неговото лице.
Само да беше влязъл минутка по-рано.
Само да бе дошъл навреме да я спре.
Защо? Паоло бе мъртъв. Нали точно това беше желал толкова дълго.
Вера стана от леглото без да изпуска пистолета, мяташе се напред-назад и ридаеше.
Джино погледна мрачно към мъртвия мъж, който някога беше негов баща. Опита се да си припомни поне един хубав миг от живота с него. Но не можа. Наведе се над него и стисна с пръсти китката му. Не долови никакъв пулс. Не беше и очаквал.
— Защо го направи? — изпищя Вера, която внезапно се изправи в леглото. — Защо го направи, Джино?
— Успокой се — каза й той нежно, но в същото време умът му трескаво пресмяташе как да я измъкне от тази бъркотия. — Не съм направил нищо.
— Не — прошепна тя, — точно ти го направи. Ти го прогони! Това е само твоя грешка! — отново започна да крещи: — Ти го направи, Джино! Ти!
Строполи се отново в леглото. И диво зави.
Джино втренчи поглед в тавана и се попита каква трябва да бъде следващата му стъпка.
Маргарет О’Шаунси и Майкъл Фланъри се сгодиха в новогодишната нощ. Той й подари евтина имитация на смарагдов пръстен и ключ за стая в хотел.
— Взех стая за нас, точно както ти казах, че ще направя — тържествено и развълнувано рече той.
В приповдигнато настроение от многото бира, която бяха изпили по случай събитието, те хукнаха към хотела.
Маргарет не остана доволна от обстановката, но когато Майкъл започна нежно да съблича дрехите й, започна да се отпуска.
— Имаме пред нас цяла нощ — каза й той. — Ако не ти хареса първия път, можем да го направи отново и отново…
Хареса й още от първия път. Но го направиха отново и отново… Докато накрая се отпуснаха изтощени и започнаха да обсъждат плановете си за бъдещето.
Към три и половина сутринта заспаха.
Петнайсет минути по-късно от съседната стая започна да долита силен шум. Маргарет се събуди веднага. Чу сърдити гласове на мъж и жена. Не можа да долови какво точно говорят, но чуваше отделни думи: кучка… мръсна курва… не мога да те понасям…
Последва кратка тишина.
Маргарет седна напрегната в леглото. Майкъл продължаваше кротко да похърква до нея.
Почуди се дали да го събуди. Шумът оттатък стената се превърна в ужасяваща гюрултия. Жената плачеше и стенеше, нещо плющеше…
Побутна за всеки случай Майкъл. Той не помръдна. Спеше дълбоко. Тя се сгуши под завивката, пъхна ръце под възглавницата и с нея запуши ушите си, за да не чува неприятните звуци. Но чуваше. Виковете на жената ставаха все по-силни, врявата се ожесточи.
Маргарет реши да събуди годеника си. Трудна задача. Докато го разбуди, беше много ядосана.
— Можех да бъда изнасилена и убита в тая стая, Майкъл Фланъри, а ти щеше да проспиш всичко това — укори го тя.
Той глуповато се ухили.
— Какво има, малка моя красавице?
— Шшт… слушай.
Майкъл седна в леглото.
— Какво да слушам?
Наистина, вече не се чуваше нищо.
— О, Майкъл, в съседната стая се биеха и викаха. Никога не съм чувала такива крясъци. Мисля, че някой…
— Ще… те… убия!
Диво изкрещените думи преминаха през тънките стени.
Майкъл скочи от леглото.
— Копелеее!…
Същият истеричен женски глас.
После последва изстрел.
