— Как смееш! Как смееш!
Тая очевидно беше луда! Взе да се облича бързо, хвърляше му свирепи погледи като дива котка, крещеше.
— Виж, ако мислех, че си проститутка, щях да ти платя по тарифа. А тези пари са подарък.
— Върви по дяволите! — изкрещя тя. — Ако бях проститутка, щях да ти струвам цяло състояние! — тя хвърли парите в лицето му и излетя като ураган от апартамента.
Той изумен поклати глава.
Жени.
Никога нямаше да ги разбере.
Кери, 1938
Кери профуча покрай колата и шофьора на Джино пред входа и тръгна по Парк авеню. С всяка крачка изтрезняваше.
Скапана чернилка.
Проститутка.
Думите се блъскаха в главата й. А толкова всеотдайно се бе опитвала да запази благоприличие. И сега, за една нощ, се върна там, откъдето беше започнала. Защо Голди не й попречи? Защо бе излязла с нея? Със скапаните й приятелчета?
Извървя седем пресечки, преди да хване такси. Шофьорът подозрително я изгледа и я предупреди:
— Не отивам в Харлем, миличка.
В отговор тя ледено го изгледа.
— Нито пък аз, миличък.
Изобщо не я хареса. Затова си затвори устата и не проговори през целия път до Вилидж.
Тя му плати и изкачи трите етажа до апартамента. Щом влезе вътре, първото нещо, което видя, бе Фреди в леглото. В нейното легло. На можа да повярва на очите си.
Нахвърли се върху него и гневно го разтърси:
— Разкарай се оттук! — яростно изсъска тя.
— Е, хайде, котенце — изфъфли той, още не беше изтрезнял и погледът му беше мътен. Нямаше никакво намерение да ходи където и да било.
— Ще се разкараш ли от леглото ми? — този път изфуча тя.
— А защо ти не дойдеш да си легнеш при мен? Чакам те цяла нощ — оплака се с пиянски глас той.
— Да пукнеш дано!
Тогава той я сграбчи за ръката.
— Хайде, захарче. Бъди добра с малкия Фреди.
— Махай се от мен!
Но той се оказа изненадващо силен. Без никакви усилия я повали на леглото до него.
— Ако не спреш, ще пищя така, че ще събера квартала — тя беше изпаднала в истинска ярост.
— Не го прави, захарче — той затисна с тежката си длан устата й, за да не може да вика, и едновременно я натисна под себе си. С другата си ръка вдигна полата и разкъса гащичките й.
Тя онемя. Силата му сякаш я скова.
Той изтълкува притихването й като мълчаливо съгласие, извади пениса си и започна да й го вкарва.
Тя започна да се задушава. В гърлото й бълбукаха сподавени звуци. Дланта му преграждаше горчивите й ридания.
— Хлъзгава си повече от вана с олио — с възторг отбеляза той. — Басирам се, че се чукаш всяка минута. Така ли е, котенце?
Тя се постара да изхвърли всичко от съзнанието си. И когато той освободи устата й, Кери не извика. Изчака го да свърши и после му каза с равен, спокоен глас.
— Ще ви струва трийсет долара, сър. Трийсет зелени.
— Какво? — избухна той.
— Щом чукаш проститутка, си плащаш — със същия равен и спокоен глас каза тя. — Особено когато чукаш скапана чернилка.
— Но…
— Плащай! Или ще крещя, че ме изнасилваш…
Той плати.
Кери не дочака Голди. Изнесе се още на следващата сутрин, след като се обади в театъра и каза на управителя, че повече няма да работи при тях.
Тръгна из града с единствения си куфар в ръка, за да търси единична стая под наем. Нямаше късмет. Разбра го, след като пред очите й затръшваха безброй врати. Взе автобус и отиде в жилищните квартали, които добре познаваше.
Харлем изглеждаше по-мрачен от всякога. Но тя принадлежеше на тоя квартал. Намери си стая, в която имаше намерение да прекара зимата. Беше спестила достатъчно пари, за да не работи няколко месеца, преди да вземе решение какво да прави.
Шест седмици по-късно разбра потресена, че е бременна. Беше като гръм от ясно небе. Винаги беше мислила, че не може да забременее.
— Ти си ялова — беше я уверявал толкова пъти Уайтджак.
Да, ама не беше. Беше бременна и нямаше представа кой е бащата на бебето.
Джино Сантейнджело? Фреди Лестър? Можеше да бъде всеки един от двамата.
Не знаеше какво да прави. Не знаеше към кого да се обърне за помощ.
Джино, 1939
Бий бълнуваше. В съня си се обърна към Джино. Беше гола. Той харесваше в леглото му жените да са с голи задници.
Тя продължаваше да живее в своя апартамент в Гринуич Вилидж, но междувременно се бяха случили някои неща. Джино бе купил сградата. Бе наредил да разширят апартамента, така че да има отделна стая за Марко и удобна просторна кухня, където тя можеше да приготвя любимите му манджи. Въпреки тези нововъведения обстановката си остана кажи-речи същата. Джино харесваше апартамента такъв — приятен и уютен. Създаваше му усещането, че се намира в истински дом…
Той обаче имаше отделно собствено жилище. Огромен модерен апартамент на върха на един небостъргач, почти същият като този, в който живееше със Синди. С интериора му се беше занимавал дизайнер и беше суперлуксозен. Но Джино прекарваше малко време там.
В съдружие с Осуалд Дюк купиха сграда близо до Уолстрийт. Навлизаше в законния бизнес на широк фронт, но едновременно продължаваше активно да се занимава с недотам законна дейност.
Притежаваше компания за производство на алкохол, две големи перални, транспортираше стоки с големи товарни камиони, имаше автомобилни салони. До едно печеливши предприятия. Не беше никак зле за момче, което беше започнало от нищо. Е, не съвсем. Тогава получи начален тласък. Ритник в задника.
Всеки ден отиваше в офиса си, четеше от край до край „Уолстрийт Джърнъл“, диктуваше по няколко писма и бързаше да пристигне в малкия си кабинет в „Клеми“, където се чувстваше по-удобно.
За удоволствие притежаваше три коли. Шейсет апартамента. И библиотека с книги, в която непрекъснато се ровеше. Но любимата му книга си оставаше Великият Гетсби.
В касата си държеше писмата на Осуалд Дюк, които непрекъснато му напомняха, че сенаторът му е в ръцете и никога повече Джино няма да му прави услуги.
Осуалд от своя страна му беше благодарен. За разлика от Клемънтайн. Тя отказваше да приеме факта, че техният роман отдавна е прочетен. Постоянно му досаждаше, забравила своето хладнокръвие, пренебрегваща всякакви правила и възпитание. Положението очевидно коренно се бе променило. Двамата си бяха разменили местата. Когато той срещна за първи път Клемънтайн, тя беше в най-силната си възраст, а Джино беше зелено хлапе, което лапаше всяко нещо, което тя му подадеше. Сега той беше силният. Нима не беше почтен? Нима не й стигаха десет години сексуално обслужване в отплата? Защо тя просто не
