— к’во ще кажеш за петдесет долара, Кери?
— А ти к’во искаш да кажеш, голямо момче?
— Обзалагам се на петдесет долара, че не можеш да го направиш с великия господин Сантейнджело.
— Считай, че доларите са мои! — очите й светнаха.
И преди някой да успее да я задържи, тя стана и тръгна през претъпкания клуб, като полюшваше задника си.
Голди зяпна от удивление.
— О, мили Боже, Мел? Какво направи? Та тя не е на себе си.
Той злобничко се засмя.
— Не се притеснявай, кукло, тя няма да го направи, ако не го е правила вече стотици пъти през живота си.
— Не, не — Голди се опита да възрази, но алкохолът замъгляваше съзнанието й. Успя само да изфъфли: — Тя не е такова момиче…
Мел й затвори устата с дълга целувка, после започна да нашепва на ухото й какви неща щеше да направи с нея по-късно.
Мисълта за Кери се изпари от главата на Голди.
Фреди изрази пиянски недоволството си.
— Добре се грижиш за мен, приятелче — оплака се той. Но погледът му вече беше привлечен от една висока тъмнокоса жена, седнала през две маси от тяхната.
Докато Кери прекосяваше залата, тя все още беше с ума си.
Джино, 1938
Джино седеше на обичайната си маса. Пред погледите на всички. Покрай него се нижеше върволица от клиенти, дошли да изразят почитанията си.
Беше облечен в обичайния си костюм от три части, бяла копринена риза и подбрана в тон вратовръзка. Черната му коса беше пригладена. Огромният розов диамант на пръстена му улавяше от време на време светлината и я пречупваше в отблясъци. Само белегът на лицето му придаваше малко зловещ вид. Погледът му както винаги беше тежък, а очите му приличаха на очите на Рудолф Валентино — неотдавна така беше казала една жена. Сравнението му беше харесало. Да. Рудолф Валентино.
Носеше черна лентичка на ревера си. От година вече. Постъпваше правилно, не е ли така? Знак на почит и уважение към паметта на скъпата му съпруга Синди. Тя се беше подхлъзнала и паднала от прозореца на апартамента им на последния, двайсет и пети етаж. Ужасна случайност. Истинска трагедия. А през това време Джино дори не беше в града. Намираше се в Уестчестър, на гости у своите добри приятели сенатор Дюк и госпожа Дюк.
Да. Голямо нещастие. Съкрушителен удар за него. Да остане вдовец на трийсет и две години.
Организира грандиозно погребение с внушително присъствие и речи. Синди трябваше да бъде почетена и изпратена както подобава.
Злата съдба попречи на Хенри Муфлин Джуниър да съпроводи Синди в последния й път. Катастрофира тежко с колата си и се наложи да се лекува в Европа. После плъзнаха слухове, че той толкова харесал стария континент, че можело никога да не се върне в Щатите.
Същата седмица избухна пожар в кантората на Сам Лоусън, частен детектив. Той изгоря в пламъците заедно с всичките си документи. Случайно съвпадение беше, че Сам Лоусън бе точно този частен детектив, когото Синди бе наела. Джино реши, че е напълно достатъчно да изпрати венец в знак на уважение. Синди щеше да оцени жеста. Ако беше жива.
Джино отпи от чашата скоч с много лед и обърна поглед към жената, която вървеше към него. Чернокожа. Екзотична. С гърди, които можеха да спрат движението по улиците.
Тя застана до масата му и се усмихна.
— Господин Сантейнджело?
— Да.
— Чух, че вие сте собственикът на това заведение. Просто реших да ви открия и да споделя с вас, че местенцето си го бива.
Той се усмихна. Обичаше дръзките жени. Понякога.
— Заповядайте. Да ви предложа нещо за пиене?
Кери седна. Чувстваше се на седмото небе. Беше толкова пияна и мислеше, че стига да поиска, целият свят ще бъде неин.
— Шампанско? — попита той.
— Естествено.
Джино щракна с пръсти и сервитьорът изникна до него.
— Бутилка от най-доброто шампанско.
— Да, веднага, господин Сантейнджело.
Джино я огледа. Рядко срещана красавица. Една чаша шампанско и щеше да я отведе вкъщи.
Още една чаша и тя щеше да тръгне с него.
— Направи го пак — изстена Кери. — Ох… моля те…
Той я лижеше. Възбуждаше я и й доставяше удоволствие с опита на обигран мъж. Дори не си спомняше кога за последен път го е правил с език на жена. Много отдавна. Но тази беше сладка като сметана и толкова страстна… Изглежда не беше имала мъж от години. Това му хареса. Стимулираше желанието. Поддържаше възбудата. Кръвта му кипеше.
Не беше лишен от жена. Имаше Бий. Тя винаги беше на разположение — топла, успокояваща. Имаше и една певица от клуба — много секси, но изпитваше съмнения, че се къпе толкова често, колкото трябва. И, разбира се, многобройни жени за по една нощ — от гърлите на „Копакабана“ до дами от висшето общество.
Тя отново изстена. Този път по-силно и продължително.
Той отдръпна езика си и легна върху нея. Тя го обви с гладките си копринени бедра и го пое.
За миг той изгуби представа за реалността. Не докрай, обаче. Умът му винаги бе нащрек — остър и проницателен. Следеше всичко като страничен бдителен наблюдател. Дори когато го заливаха вълните на оргазма.
Момичето беше близо до кулминацията. Ето, стигна върха — един продължителен, трескав спазъм. Той почувства как тя пулсиращо го всмуква в себе си. Прие го като знак, че е време да се присъедини към нея.
Толкова. Сега искаше тя да си тръгне.
Джино стана от леглото.
— Хей — каза той, — обзалагам се, че не си го учила как се прави в училище.
Шампанското още държеше Кери. Тя се чувстваше силна и уверена. И, ох, толкова добре. Джино Сантейнджело не я беше използвал. И тя не го беше използвала. Беше взаимно радостно изживяване.
Тя мързеливо се протегна. Беше като преродена, сякаш с магическа пръчка някой беше прогонил цялото й напрежение.
— Колата ми е долу. Шофьорът ще те откара вкъщи, когато си готова — мило й даде да разбере, че иска да остане сам. — А, ето и един малък подарък за теб. Купи си нещо хубаво.
Подаде й сто долара. Даваше винаги пари за подарък на жените, които водеше в леглото си. Те чувстваха, че това е специален жест и не възразяваха. Нито една. Дори дамите от висшето общество ги пъхваха в чантите си и отиваха на другия ден до „Тифани“ или „Картие“, за да си купят нещо дребно, което да им напомня за Джино Сантейнджело.
— Копеле! — изкрещя тя и скочи от леглото. — За проститутка ли ме взимаш?
— Ама разбира се, че не…
