— Старата чанта ревнува, щото аз те имам, пуделче.
Хенри моментално засия.
— Наистина ли м-м-мислиш така? — заекна той.
— А как иначе!
Полунощ дойде и отмина. Синди я нямаше.
Джино кръстосваше из апартамента. Ругаеше и псуваше. Стана един, после два, три… Синди я нямаше.
Накрая започна да се унася, приспан от картините, които въображението му рисуваше, как ще й се отплати. Не можеше неговата жена да скитосва като курва. Мяташе се и се въртеше в леглото. Събуждаше се и поглеждаше часовника. Сънува Леонора, Бий, Джейк Момчето, Зефра Кинсейд. Събуди се в седем часа с болки в стомаха, в рамото и разтворени шевове на бузата.
Прислужницата му донесе чисто кафе, прясно изстискан портокалов сок, сутрешните вестници и пристигналите документи. Беше заобиколен с лукс и разкош, но с копнеж си мислеше за уютния овехтял апартамент на Бий, където за закуска имаше топли, току-що опечени кифлички и чай с мляко. При нея той прочете Великият Гетсби на Ф. Скот Фитцджералд — от кора до кора. Да. За първи път в живота си той прочете книга. При Бий. После я прочете отново. Не беше много зле да четеш книга. Почуди се защо не го е правил досега. Дори намери прилика между себе си и Гетсби — и двамата бяха нещастни смотаняци.
Телефонът иззвъня. Беше Клемънтайн. Гласът й звучеше напрегнат и разтревожен.
— Да благодарим на Бога, че се върна.
Синди и Хенри спореха.
— Но аз и-и-искам да дойда с теб — настоя той.
— Невъзможно — беше категорична тя.
— Твоят с-с-съпруг не ме плаши.
— Радвам се да го чуя. Но мога да те уверя, че плаши доста хора. Той е подъл, груб и хич не си поплюва.
— Но С-с-синди…
Тя скочи от леглото и хубавичко се протегна.
— Аз мога да се оправя с него, миличък. Аз мога да играя точно толкова мръсно, колкото и той.
Както беше гола, тя започна да танцува из хотелската спалня. С протегнати напред ръце се възхищаваше на пръстена си.
Хенри седна в леглото.
— Моята майка не иска да чака повече, за да ви запозная. Мисля, че в края на седмицата е подходящо.
Тя подмяташе високо крака и му хвърли бърз поглед, в който имаше скрита гордост.
— Много подходящо. Сутринта ще кажа на Джино. Следобед се изнасям. Бърз развод. Обещавам.
— Д-д-добре — запъна се той. — Върни се в л-л-леглото, мила моя. Да го н-н-направим още веднъж, преди да си т-т-тръгнеш.
Тя се изхили. Всеки би си помислил, че не е бил докосван от момиче досега. Тя скочи в леглото, дръпна завивката и откри едва-едва възбудения му пенис, който я очакваше. Един изключително необикновен пенис. Много дълъг и тънък, безплътен и мек. Определено това не беше нейна грешка. Тя изкусно го пое в устата си.
Той изстена щастливо:
— Ох, С-с-синди!… Ох…
Джино замислено затвори телефона. Когато разгърна вестника на колоната с клюки на Уолтър Уинчъл, черните му очи мрачно заблестяха.
Да, всичко беше там, както му бе казала Клемънтайн. Ясно написано. Да го видят всички. И да го прочетат. И злорадо да хихикат.
Синди Сантейнджело, съпруга на известния собственик на клуб Джино Овена Сантейнджело, миналата вечер беше на разходка из града и посети премиерата на Въоръжени момичета, придружавана от Хенри Муфлин Джуниър.
Това беше всичко.
Но беше достатъчно.
Захвърли гневно вестника на пода.
В дванайсет на обяд Синди пристигна у дома. Влетя в апартамента, малко нестабилна на токчетата, които бяха доста високи за нея. Беше се увила от главата до петите с бледорозовото наметало от лисица.
Прислужницата я поздрави с изнервен поклон.
— Господин Сантейнджело си е вкъщи, мадам. В спалнята.
— Благодаря — каза Синди с царствено вирната глава. — Свободна си до утре — и продължи с несигурната си походка към спалнята, готова за битката, която — беше сигурна — я очаква там.
При вида на Джино тя се втурна в атака:
— Къде, по дяволите, беше?
— Катастрофирах с колата.
— Дрън-дрън! — тя приближи до леглото и го загледа. — Изглеждаш ужасяващо!
— Нещо не си свадлива както обикновено. Къде беше?
Тя захвърли наметката си.
— Я го виж ти! Него го няма десет дни, а пита къде съм била аз! Такова нахалство! — втурна се към тоалетката, седна пред нея и внимателно свали розовата си шапчица.
— Синди — заговори той с мек, нежен глас. Почти шепнеше: — Чете ли днешните вестници? — хвърли й вестника, който тупна до краката й. Беше сгънат така, че се виждаше колоната на Уинчъл.
Тя вирна гордо брадичка, за миг реши да не взема вестника. Но любопитството й надделя и тя го вдигна от пода.
Започна да чете бавно, съсредоточено. Четенето определено не беше нейната стихия. Когато разчете името си в колоната на Уинчъл, по лицето й прелетя лека усмивка. Тя беше прочута. Браво на нея!
Свърши и внимателно остави вестника на тоалетката. Може би щеше да си купи албум и да събира в него изрезки от вестници.
Джино беше вбесен.
— Е? — попита той. — Как ще го обясниш? И как ще обясниш къде си била цяла нощ?
— Бях с Хенри — отвърна тя спокойно — и имам намерение да бъда с него и тази вечер.
Той не повярва на ушите си.
— Майната ти, върви да се чукаш!
— Това и правя! И ти няма да ме спреш.
— Няма ли? — надигна се в леглото той.
— Няма — тя също се изправи и го изгледа нагло, поставила ръце на кръста си, с презрителна усмивка на уста. — Няма, ако знаеш кое е добро за теб.
Той започна да се смее. Тая направо е откачила. С кого си мислеше, че се заиграва, за Бога!
— Знам толкова много неща за теб, Джино Сантейнджело — каза тя. — Много.
— Какви шибани неща ми говориш?
Злорада усмивка разкриви лицето й.
— Аз те проследих с нает от мен частен детектив. Знам всичко. Ха! Десетдневно внезапно пътуване. Как ли не. До Вилидж и някаква долнопробна курва. Имам всичко това написано. Когато се разведем, ще трябва да си много мил с мен или ще те разбия. Чуваш ли ме?
