Тя се изчерви.
— Никога не е имал такъв.
— Е, хайде и ти. Разбирам, не си била омъжена. И какво от това? Но просто не може да не имало някой.
— Да. Имаше. Беше на петдесет и две, а аз на петнайсет. Позната история. Изнасили ме. Беше приятел на баща ми, така че никой не ми повярва. Изхвърлиха ме от къщи. Дойдох в Ню Йорк и оттогава съм тук.
— И се оправяш добре?
— Е, оправям се. Можеше да бъде и по-лошо. Гледам сина си. Нищо интересно, нали?
— Така е. Истината винаги е такава.
Никога не й посегна, въпреки че я пожела, когато силите му се възвърнаха.
— Наистина ли имаше трипер? — попита я той един ден.
Тя се усмихна.
— Излъгах те. Исках да те държа по-далеч от мен.
— Така ли? Защо?
— Защото жена като мен не иска да бъде просто още една бройка.
Той се замисли дали да не я сграбчи и да я хвърли в леглото. Но му мина и друга мисъл, която беше по- силна. Бяха приятели. Защо да разваля всичко?
На следващия ден, след като напусна дома й, й изпрати плик. Съдържаше петнайсет хиляди долара и бележка, написана с нечетлив почерк: „Ти спаси един нещастен глупак, дяволска сестро. За теб пет, както обещах. Десетте — в банката за Марко.“
Тя остана поразена. Джино Сантейнджело да й направи такова добро. Веднага забута дълбоко-дълбоко в паметта си нашумялото убийство наблизо същата нощ, когато той бе пристигнал облян в кръв, полужив, в дома й.
Първият обяд с Хенри Муфлин Джуниър беше забавен.
Вторият вълнуващ.
Третият страхотен.
Четвъртият състезание по чукане.
Ха-ха! Неизпитван досега възторг. Хенри Муфлин Джуниър се влюби в Синди и тя се забавляваше всяка минута.
Той беше една хайлайфна кукла, която скачаше, когато Синди дърпаше конците.
Той искаше да я засипе с диаманти, кожи и подаръци.
Искаше да я удави в шампанско и черен хайвер.
Искаше тя да се разведе с Джино и да се омъжи за него.
Тя сложи и двамата на кантара.
Джино я пренебрегваше.
Хенри я боготвореше.
Джино чукаше която му падне.
Хенри щеше да й верен завинаги.
Джино говореше с нея като с по-долна от него.
Хенри я издигаше на пиедестал.
Джино нямаше никаква класа.
Хенри беше закърмен с нея.
Разбира се…
Джино беше груб, упорит и с приятна външност.
Хенри беше малко мекушав.
Джино беше могъщ и имаше пари.
Хенри имаше богатство.
Джино беше великолепен любовник, когато искаше.
Хенри имаше още много да се учи.
Тя можеше да го учи. Защо не? Колко забавно щеше да бъде да го учи какво да прави с пръстите и езика си… е, и с неубедителната си ерекция.
Тя взе решение, повлияна до голяма степен от твърдението на Алдо, че Джино е трябвало да замине неочаквано. Тайно пътуване. Според доклада на нейния детектив обаче Джино се бе сврял в апартамента на някаква курветина чак във Вилидж.
Прегледа внимателно доклада още веднъж. Вътре стриктно бе проследен пътят на Джино онази нощ. Беше направил две посещения. И двете във Вилидж. Очевидно една курва не му е стигнала. Беше излязъл след първата явно пиян и после бе подкарал към втората. Там явно му бе харесало толкова много, че не се беше показал навън с дни. Сякаш беше пропаднал вдън земя. Копеле.
Е, вече не можеше да я прави на глупачка. Щеше да се разведе с него и да се ожени за Хенри.
И колкото по-скоро, толкова по-добре.
Когато Джино се прибра у дома, го чакаха безброй бележки да се обади на сенатор Дюк.
Алдо го беше докарал до апартамента. Часът бе пет следобед, но единственият човек, когото завари вътре, беше прислужницата.
— Къде е Синди?
Алдо сви рамене и извърна поглед. Нямаше никакво намерение да е този, който ще каже на Джино, че жена му се развява из града с чужд мъж. Сам щеше да разбере. Скоро.
— Къде е госпожа Сантейнджело? — попита Джино прислужницата.
Въпросът му я стресна. Момичето дори подскочи от уплаха. При вида на господаря стомахът я присви от болка.
— Аз… не знам, сър. Не ми каза къде отива.
Джино се намръщи.
— Каза ли й, че се връщам днес? — попита той Алдо.
— Казах й. Може би трябваше сам да й се обадиш по телефона… тя… не беше много доволна, че изчезна ей тъй, изведнъж…
— По дяволите! От какво не е била доволна? Тя ми е жена, за Бога, трябва да е тук!
Алдо пристъпи неловко от крак на крак. Май беше по-добре да предупреди Джино.
— Виж… — започна той.
— Нямам настроение нищо да виждам — прекъсна го Джино. — Ще отида да си легна. Донесе ли всичките счетоводни документи.
Алдо кимна утвърдително, бръкна във вътрешния си джоб и му подаде кочан с документи.
— Нещо ново за Момчето?
— Нищо. Като че ли потъна в морето. Но ще изплува някой ден. Не се безпокой, ще го пипнем.
— Кой, по дяволите, се безпокои?
Обядът беше много вкусен. От румсървиса поднесоха студен омар, студено шампанско и ягоди със сметана.
Хенри Муфлин Джуниър бе ангажирал апартамент. Навсякъде червени рози. Романтична музика. И малка вълнуваща кадифена кутийка.
Но Хенри не позволи на Синди да я отвори, докато не приключат с обяда.
— Ох, Хенри! — изглези се Синди. — Толкова си лош с мен.
— А ти си т-т-тоолкова добра с мен, мила моя — похвали я той.
Тя се нахвърли като вълк върху обяда, гаврътна чашата с шампанско и скоростно натъпка ягодите една след друга в устата си.
— Ето, приключих — заяви тя. — Може ли котенцето да отвори кутийката?
— Мо-о-же — великодушно проточи той.
Тя стръвно грабна кутийката — като кученце първия си кокал. Големите й сини очи искряха от
