— Никога не съм твърде зает за сладко зайче като тебе — той я хвана за ръка и я вмъкна в апартамента.
Клуни се беше изтегнала на канапето и изглеждаше отсъстваща. Махна колебливо в тяхната посока. Съмър забеляза, че все още има малко бял прах на покритата със стъкло масичка, и стомахът й се сви.
— Искате ли да си смръкнете? — Норман посочи към праха.
— Не употребявам кокаин — неодобрително отговори тя. — Нито пък Тина — добави и хвърли на Тина предупредителен поглед.
— Но ако имаш някаква трева… — бързо се обади Тина. — Тогава можем да говорим!
— Хайде, пиленце — Норман избута Съмър в спалнята. — Ела да видиш какво имам за тебе.
— Само аз? — тя го гледаше право в очите.
— Само ти — отговори той и белите му зъби блеснаха насреща й.
Управителят на хотела беше истински жител на Бевърли хилс с къдрава сребърна коса и орехово-кафяв слънчев загар.
— Какъв е проблемът? — той пренебрегна Ники и хвърли на Шелдън поглед, в който се четеше „ние, мъжете, се поддържаме“.
— В момента няма проблем — сухо отговори Шелдън, поел отговорността. — Аз съм доктор Шелдън Уестън. Непълнолетната ми дъщеря е в този хотел и аз искам да знам къде точно.
Управителят не искаше да има неприятности. Погледна към чиновничката на рецепцията.
— Знаете ли къде може да е дъщерята на този джентълмен?
— Ъ-ъ… да, господин Бел. Тя и още една млада дама се качиха в апартамента на господин Бъртън.
— Това трябва да е мансардният апартамент — отбеляза управителят. — Мога да ви придружа догоре и ще видим дали дъщеря ви е там. Обикновено не бих и сънувал да безпокоя гостите ни в този късен час, но след като вие изглеждате толкова сигурен…
— О, сигурен съм — злобно произнесе Шелдън.
— Да, той е сигурен — добави Ники. — И тъй като тя е и моя дъщеря, да вървим.
Норман подаде на Съмър джойнт и й каза да седне на леглото.
— Гледам страхотен филм с Мел Гибсън — каза той. — И знаеш ли какво? Толкова си готина и хубава, че си помислих, че ще е хубаво да ходиш с мене.
Точно това искаше да чуе. Да ходи с него. Да стане госпожа Норман Бъртън. Да избяга завинаги от Чикаго.
— Аз… аз мислих много за тебе, докато си бях вкъщи — плахо се осмели да каже.
— Къде е това вкъщи? — и той скочи в леглото до нея.
— В Чикаго.
— Да? Ходил съм там веднъж на промоция. Изглежда като град, в който нещо се случва.
— Може би ако ме вземеш със себе си следващия път — смело се намеси тя, — ще мога да те разведа насам-натам.
— Скъпа, единственото, което правят, е да ме местят от лимузина в лимузина. Никога нямам възможност да разгледам забележителностите.
— Какъв срам.
— Но ми плащат добре.
— Понякога — мъдро каза тя, — парите не са всичко.
Той я погледна така, сякаш не можеше да повярва, че е толкова наивна.
— Ти наистина не знаеш за какво е всичко това, нали? — попита.
Тя събра целия разум, който можа да призове.
— Била съм тук-там.
— Хей — вниманието му изведнъж беше привлечено от ставащото на екрана. — Погледни Мел Гибсън с тази бясна дълга коса. Наистина е готин, а?
— Обичам Мел Гибсън — каза тя.
— Да — Норман се усмихна. — Той кара ли те да си подмокряш гащичките?
— Моля?
Той се засмя.
— Боже мили! Със сигурност в Чикаго ги правят невинни.
Управителят почука на вратата на апартамента на Норман Бъртън. Клуни се повлече да отвори. Всички я разпознаха.
— Здрасти, хора — беше голяма оптимистка. — Какво става?
— Извинявам се, че ви безпокоя — управителят се опитваше да не гледа хубавите й кафяви гърди, почти изскочили от малката, плътно прилепнала рокля. — Казаха ми, че две млади дами се намират в апартамента на господин Бъртън. Едната от тях трябва да се върне у дома с баща си — той е тук да я прибере.
— Да не се шегувате? — попита Клуни с ръце на тънките бедра.
— Искам си дъщерята — втурна се напред Шелдън. — И си я искам веднага.
— Задръжте така — и Клуни им затвори вратата.
Тина беше в банята. Клуни я извика по име.
— Някакъв дъртак е тук и той твърди, че ти е баща.
— Какво? — появи се на вратата Тина.
— Отвън е с управителя. По-добре да махнем кокаина от масата — за в случай че трябва да влязат вътре.
— Аз… аз нямам баща — обади се Тина. — Моят старец почина отдавна.
— Тогава трябва да е на другото хлапе.
Шелдън започна да удря по вратата.
— По дяволите! — извика Тина. — Права си. Трябва да е бащата на Съмър. Какво ще правим?
— Бързо, прибери кокаина, после ще им кажем, че тук няма никой — Клуни чевръсто пресипа кокаина в найлонов плик и го прибра в чантичката си. Когато и това беше свършено, се върна до вратата и я отвори.
— Къде е дъщеря ми? — попита Шелдън.
— Ъ-ъ… Тина е единственият човек тук — отговори Клуни.
— Тина? — обади се Ники. — Къде е?
— Не мисля, че господин Бъртън ще ви е благодарен, че идвате тук и го безпокоите посред нощ — Клуни изведнъж стана много отракана.
Управителят беше объркан. Започна да се извинява, но не се бе съобразил с Ники, която изведнъж се промъкна покрай него в апартамента.
Тина се втренчи в нея шокирана.
— Ти ли си Тина? — попита Ники.
— Ъ-ъ… да. Защо?
— Къде е Съмър?
— Ъ-ъ… не е тук — започна Тина.
— Глупости! — отряза я Ники. — Видях я да влиза в хотела с тебе — и преди някой да успее да я спре, тя стигна до вратата на спалнята и я отвори.
Съмър хвърли цигарата марихуана и скочи от леглото.
— Боже мой! Какво правиш тук, мамо?
— Мамо? — повтори Норман Бъртън.
— Отиваме си вкъщи, Съмър — Ники се опитваше да остане спокойна, въпреки че беше съвсем неприятно изненадана да открие дъщеря си, седнала в леглото в хотелска стая с някакъв полугол актьор. — И си тръгваме веднага.
Съмър неохотно се повлече към вратата. Можа да разбере, че майка й не е в настроение да спори.
— Аз… аз… не знам какво да кажа — измърмори тя.
