— Край! Разпечатайте го! Точно този е.
Лара въздъхна облекчено.
Ричард беше преуспяващ режисьор от около трийсет години. Беше висок, добре сложен мъж в края на петдесетте си години, с прави черти, добре поддържана брада, дълга кестенява коса, изпъстрена със сиво на слепоочията, и живи сини очи. Имаше сухо чувство за хумор и сардонична усмивка. Жените го намираха за изключително привлекателен.
— Пфу! — Лара въздъхна за втори път и хубавите й страни се зачервиха. — Някой да ме измъкне от тази рокля!
— Аз ще го направя! — доброволецът беше Хари Солитър — както обикновено флиртуващ, с похотлива гримаса.
— Дадено — натърти Лара и се усмихна, защото харесваше Хари и ако той не беше женен, щеше да бъде задоволителна партия. Тя приемаше женените мъже за строго недосегаеми и отказваше да наруши това си правило за когото и да било — дори и след като не беше се срещала с никого от шест месеца, откакто беше скъсала с Лий Рандолф, първи асистент-режисьор, който, след като бяха заедно година, се бе оказал неспособен да понесе бремето на това, да е с толкова известна жена. Беше ли тъжната истина тази, че човек не може да е доволен да е част от фона? Да стои на заден план? Да е атакуван от полудели преследвачи и фенове? Сервитьори и шофьори да го наричат „господин Айвъри“?
Само изключително силен човек можеше да се справи с подобни неща — човек като Ричард Бари, който го беше понасял забележително през четирите години, когато той и Лара бяха женени.
С Ричард се бяха развели преди три години и заедно с новата съпруга на Ричард, Ники — дизайнер на костюми, която той беше чукал, докато снимаше филм в Чикаго, — сега бяха добри приятели.
Ники беше тъмнокоса, весела и изключително красива по един игрив начин. Също така знаеше как да извлече най-доброто от Ричард. В началото на връзката им тя откри, че като повечето мъже и той има много работа. Преди да влезе в живота му, той пушеше, флиртуваше и пиеше по много и освен това очакваше през цялото време да върви по собствения си път, а когато това не стане, да се цупи. Ники бе преценила силните и слабите му страни и реши, че той си струва усилията. По някакъв начин го бе успокоила, покриваше всичките му нужди и сега най-голямата й съперница като че ли беше работата. Той беше печеливш режисьор, изискваше много и филмите му винаги правеха пари, а точно това се ценеше в Холивуд.
Лара смяташе Ники за най-близката си приятелка. Точно сега всички се наслаждаваха на съвместната си работа над „Френско лято“ — сериал с прекрасен сценарий, над който Ричард се трудеше страстно. Тримата деляха една вила под наем за шестседмичните външни снимки. Лара не искаше да се натрапва, но Ники бе настояла, което тайничко успокои Лара, защото вероятността да остане насаме със себе си беше нещо, с което трудно щеше да се справи.
— Този последен дубъл беше фантастичен — обади се Ричард, докато се приближаваше към нея и й стискаше ръката. — Определено си струваше чакането.
Лара се намръщи — беше най-сериозният си критик.
— Така ли мислиш? — попита притеснена. Би могла да се справи и по-добре.
— Сладурана — успокои я Ричард; той очакваше тя да е загрижена, защото я познаваше толкова добре. — Седмият дубъл е съвършен. Няма какво да се подобрява.
— Искаш просто да си мил — каза тя и се намръщи още повече.
— Не мил, а откровен — открито отговори той. Обезоръжаващо честните й зелени очи срещнаха неговите.
— Наистина ли? — попита тя.
Ричард се съобразяваше с изключителната си бивша съпруга и установи, че се чуди дали за болезнената й несигурност не е допринесъл и провалът на брака им.
Може би. Макар и фактът, че го хванаха във фургона му да се пуска на гримьорката, да се оказа последният пирон в ковчега на изневерите му, това беше нещо, което той не бе в състояние да признае пред себе си.
Година след доста шумния им и жлъчен развод не си бяха говорили. Тогава Ричард срещна Ники и тя бе настояла по своя обичаен разумен начин, че е ненормално всички те да не бъдат приятели. Както винаги беше права. Тримата се бяха срещнали на вечеря и никога не съжалиха.
Ники се приближи с широки крачки — изглеждаше адски гот в протритите ленени панталонки и жълта памучна ризка, вързана на възел под гърдите й и разкриваща диафрагма с хубав тен. Беше в началото на трийсетте си години, по-ниска от Лара, със стегнато, добре поддържано тяло, късо подстригана тъмна коса, пристегната с дълга лента през челото, открити лешникови очи и прекалено пълни устни. Никой не би и предположил, че има петнайсетгодишна дъщеря.
Ричард беше доволен от това, че Ники е умна и умела и най-вече, че не е актриса. След като изгуби Лара, беше решил никога вече да не се обвързва с актриса, която да може да се сравнява с нея. Ники и безхитростното й поведение бяха променили мнението му.
— Отърви ме от тази рокля! — молеше Лара. — Ще ме счупи на две. По-голямо наказание е от това, да си омъжена за Ричард.
— Нищо не може да е по-лошо от това! — пошегува се Ники и завъртя изразителните си очи.
— Нали Лара беше страхотна в онзи последен дубъл? — прекъсна ги Ричард, прегърна през рамо настоящата си съпруга и прокара пръсти нагоре-надолу по голата й кожа.
— Той е просто мил — каза Лара с една от дълбоките си въздишки — нейна запазена марка.
— Познавам това чувство — остро отговори Ники. — Точно така казва, когато хвали готвенето ми.
Очите на Лара се разшириха.
— Да не искаш да кажеш, че му готвиш? — възкликна тя. — Аз никога не го правех.
Ники се опули.
— Той ме принуждава, знаеш колко настоятелен може да бъде.
— О, да — съгласи се Лара. Двете се засмяха съзаклятнически.
Ричард се намръщи — преструваше се на недоволен.
— Наистина се дразня от това, че двете сте толкова добри приятелки — каза той. — Мразя го! — Истината беше, че му харесва и двете жени да са част от живота му.
— Не, не го мразиш — натърти Ники, поглеждайки го с онзи израз, който жената придобива, когато е абсолютно сигурна в мъжа си. — Гордееш се с това.
Той се отдалечи, весело поклащайки глава.
Ники даде знак на асистентите си от гардероба да ги последват във фургона на Лара.
— За зрял мъж Ричард е такова дете — отбеляза тя.
— Ето защо бракът ни се провали — меко каза Лара. — Два огромни „аза“ в борба за най-добрата гледна точка на камерата!
— И единият от тях чука наред като Чарли Шийн в най-лошия му период.
— Ти го излекува от това.
— Надявам се! — повиши тон Ники. — В момента, в който членът му покаже друга посока, изчезвам.
— Би го напуснала?
— Веднага — Ники изобщо не се поколеба.
— Обзалагам се, че би го направила — Лара си пожела да притежава вътрешната сила на приятелката си.
— Хей, слушай — Ники набърчи покрития си с лунички нос. — Очаквам той да ме зареже, ако аз му изневеря, така че защо същото правило да не важи и за мене?
Лара кимна.
— Абсолютно си права.
И в третата, и в четвъртата… Ричард не знаеше кога да спре.
