— Очевидно е — отбеляза той, докато стояха отвън пред ресторанта; топлият средиземноморски въздух рошеше косата й с цвят на мед, сега освободена от предишните мъчителни къдрици.
Тя поклати глава.
— Грешиш.
— О, не, не греша — той я сграбчи за ръката и я повлече през пренаселената крайбрежна улица към паркинга.
— Нямам намерение да танцувам, Хари — спокойно обяви тя.
— Не ставай глупачка, Лара — той все още флиртуваше. — Давам ти думата си на англичанин, че няма да те нападна.
— Толкова ме успокои — отговори тя малко саркастично. Дълго и твърдо впиха погледи един в друг, след това към тях се присъединиха и останалите.
— Идвай, скъпа — обади се Ричард, хвана я за ръката и я повлече към колата си.
На Лара не й хареса собственическото му отношение, тя забеляза, че Ники също не е очарована.
— Знаеш ли какво? — обади се тя, освобождавайки се от хватката на Ричард. — Приемам идеята на Пиер за казиното. Не че ще играя, но би ми било приятно да видя едно френско казино отвътре. Прилича ли на Вегас?
Пиер се усмихна със сънливата си усмивка. Хари се намръщи. Ричард започна да възразява, но Ники го прекъсна.
— Приятно прекарване — каза тя с окуражително намигване и леко отблъсна Лара към колата на Пиер. — И не се притеснявай, няма да те чакаме!
Казиното в Монте Карло изобщо не приличаше на Вегас — представляваше импозантна сграда, построена на оживен площад близо до морето. Придружена от Пиер и Хари, който също бе настоял да дойде, Лара пообиколи залата, наблюдавайки жадно играещите, решили да загубят парите си. Стари жени в тежки вечерни облекла, отрупани със скъпи бижута, играеха наред с откровени мутри и с трепет поставяха кулички от чипове на щастливите си числа, докато рулетката се въртеше; запалени картаджии със стоманени погледи седяха до блондинки с каменни лица на масите за блекджек; играеше се на зарове, на покер и прочее.
— Толкова е… невероятно грандиозно — Лара търсеше точното определение. — Почти от друг век.
— Доста декадентско — весело се разсмя Хари. — Харесва ми!
Разтропан салонен управител с черна като вакса коса и съответно вечерно сако се понесе към тях и спря пред Лара с угодническа усмивка.
— Мадмоазел Айвъри, за мене е удоволствие да ви приветствам с „добре дошла“ в казиното ни — гласът му беше като кадифе. — Вие и приятелите ви бихте ли приели по едно питие?
— Не, благодаря — каза тя и представи Хари и Пиер.
Усмивката на управителя стана от голяма по-голяма.
— Ако можем изобщо да направим каквото и да било за вас, моля ви, не се колебайте да го поискате.
Тя му се усмихна в отговор.
— Вие сте великолепна актриса, мадмоазел Айвъри — добави управителят на безупречен английски.
Лара го дари с още една усмивка.
— Благодаря ви.
Той не можеше да бъде спрян.
— И мога да се осмеля да кажа, че на живо сте още по-красива.
Излишните комплименти й бяха досадни. Усещаше се неловко, когато хората я възпяваха. Те нямаха и представа коя е тя в действителност. Никой не знаеше истината — даже и Ричард, въпреки че се беше приближил до нея повече от всеки друг.
— Тя определено е такава — намеси се Хари само защото той знаеше пътя до вилата й, така че „сбогом, Пиер“.
— Ще играете ли тази вечер? — попита управителят от казиното. Приключил с красотата и таланта й, сега искаше парите й.
Тя се усмихна сладко.
— Може би друг път. — Управителят се отдалечи. Тя се обърна към Пиер: — Ще тръгваме ли?
Пиер я хвана за ръката. Хари покровителствено се придвижи от другата й страна. Заедно я ескортираха до вратата.
На стълбите пред казиното се навъртаха неколцина папараци. Те се втурнаха в действие, крещяха името й, навсякъде около нея проблясваха светкавици.
Тя автоматично прикри лицето си, докато Хари бързо се отдалечаваше, за да изглежда, че тя и Пиер са двойка.
„Страхотно — помисли си Лара, — сега ще ме има по всички таблоиди.“ Мразеше да я свързват с някого, когото едва познава. Миналия месец се случи в един ресторант с Кевин Костнър, а продаваните по супермаркетите издания бяха писали, че двамата планират женитба!
Папараците ги преследваха по целия път до колите им. Хари беше бесен — това означаваше, че няма да може да изиграе хода си, без да бъде фотографиран — жена му беше ревнивка, която не би одобрила късните му нощни снимки с възхитителната госпожица Айвъри — двамата влизат заедно в кола, докато тя си седи вкъщи във Фулам с двете ненавършили пет години дечица и със седемдесет и шестгодишната му майка. Той нямаше друг избор, освен да позволи на Лара да тръгне с Пиер.
Обаче не всичко беше загубено — той имаше план. Скочи в наетото си рено и се залепи плътно зад колата на Пиер, когато се включиха в движението.
Веднага след като се увери, че не ги преследват, започна да натиска клаксона и да примигва с фаровете, за да накара Пиер да спре.
— Какво има? — попита Лара, когато Хари се наведе през прозореца.
— Ричард настоя аз да те закарам вкъщи — каза той. — Обещах му да го направя.
— Защо?
— Защото Пиер никога не би намерил дома ти.
— Естествено, че ще го намери.
— Имаш ли адреса?
— Не… — за момент тя се поколеба. — Но е в Сен Пол дьо Ванс. Сигурна съм, че мога да го ориентирам дотам.
— Дотам има стотици пресечки и завои. Трябва да дойдеш с мене, иначе ще карате нагоре-надолу цяла нощ.
— Хари…
Той сви рамене, сякаш не му пукаше.
— Слушам, любов моя, каквото пожелаеш.
Тя не искаше да се изгуби сред хълмовете с френски актьор, когото едва познава.
— Прав си — реши Лара, неохотно излезе от колата на Пиер и влезе в тази на Хари.
Пиер не се подразни. Беше късно, а той — уморен — прекалено уморен, за да се опитва да успее при изключителна американска звезда, която вероятно би го отхвърлила. Освен това истинските му предпочитания бяха мъжете — тайна, която беше успял да запази за себе си, иначе това би разрушило цветущата му кариера на актьор във водещи мъжки роли.
Лара махна за „довиждане“ на Пиер и се отпусна на мястото до шофьора в реното на Хари. Затвори очи и реши, че трябва да е била луда да се откаже от сигурността при Ники и Ричард, за да обикаля из Монте Карло с двама актьори. Защо винаги успяваше да направи грешния избор?
За момент мислите й се понесоха и тя се сети за Лий — бившия й приятел. Лий беше изключително мил, далеч не бе най-изключителният мъж на света, но удовлетворяваше нуждите й.
А какви бяха нуждите й?
Някой, при когото да се сгуши. Топло тяло посред нощ. От време на време секс. Компания.
