свързани с киноиндустрията събитията и той й се беше сторил привлекателен и чаровен — надяваше се скорошната раздяла да не го е променила.
Режисьорът беше Майлс Кийфър — стар приятел, който бе режисирал първия й филм.
Персоналът на хотела я поздрави с усмивки за „добре дошла“, припомняйки си последното й посещение. Беше добра към всички — в природата й не беше заложено да е иначе.
Лично мениджърът я придружи нагоре по стълбите до разкошния апартамент, за да е сигурен, че има всичко, което пожелае.
Често разсъждаваше над това, колко е странен животът й. Лимузини и къщи под наем, първокласно пътуване, всеки — готов да се подчини и на най-малкия й каприз. Беше неразбираемо как кинозвездите се научаваха да вярват в собствената си публичност и важност. Те бяха толкова защитени и глезени, че реалността сякаш преставаше да съществува.
Беше мислила за проекта на Ники и искаше да прочете книгата. Извика Каси, която беше в спалнята, заета с разопаковането на багажа й.
— Направи ми една услуга, Кас — каза тя, докато влизаше в стаята. — Обади се в „Барнс и Нобъл“ и ги накарай да ти изпратят копие от „Отмъщение“.
— Вече е сторено — и Каси се отправи към телефона.
Книгата пристигна след час. След като хапна лека вечеря от рум-сервиза, тя седна да чете.
Чете и през нощта и накрая заспа с книгата в ръце. Събуди се рано и в девет часа сутринта нюйоркско време се обади на агента си в Лос Анджелис.
— Куин — каза тя. — Вярно ли е, че съм заета през следващите три години?
— Заета си толкова, колкото искаш да бъдеш, Лара — отговори Куин, докато се опитваше да се събуди. — Мога да уредя да работиш постоянно три, четири, пет години — изборът е твой.
— Ами ако ми се прииска да направя филм с малък бюджет?
Това наистина го събуди.
— Защо изобщо би обмисляла подобна възможност? — попита той разтревожен.
— Бих ли могла да го направя? — настояваше тя.
— Възможно е. — Пауза. — Има ли нещо, което трябва да знам?
— Не точно сега.
— Добре — успокои се той. — Мога ли да се върна да си доспя?
— Определено можеш.
Остави слушалката замислено. Куин беше отличен агент, но като повечето агенти главният му интерес беше правенето на пари.
Представи си лицето му, ако му кажеше, че иска да играе във филма на Ники.
Ако сценарият се окажеше силен като книгата, филмът щеше да стане страхотен.
ГЛАВА ШЕСТА
Образуваха група в ъгъла на стаята — две жени от кастинга, режисьорът и продуцентката. Джой се концентрира върху жените. С всяка една подред създаваше мощен визуален контакт — хвърляше погледи, които сигнализираха: „Ако това беше друго време… друго място… бих ви чукал, докато замолите за милост. Докато малките ви горещи катерички не могат повече да го понесат. Докато свършите по десет пъти.“ Жените разчитаха тези мълчаливи погледи и те всеки път действаха.
Продуцентката — жена от старомодния тип „бамбина“ — прочисти гърлото си. Джой знаеше, че тя е стояла на колене пред някой жалък нещастен богаташ, за да стигне дотук — дори може би беше омъжена за дъртака.
Двете жени от кастинга бяха самата противоположност. Едната — млада, другата — стара. Едната — ниска, другата — висока. И никоя — привлекателна. Но и към тях се отнесе по същия начин.
Режисьорът беше висок, бял, женен — доказваше го блестяща златна венчална халка.
— Готов ли сте да четете? — попита продуцентката.
Джой кимна и хвърли бърз поглед към страниците, които беше изучавал, докато чакаше. След това ги остави на масата и изрецитира сцената по памет, като другата роля се четеше от по-младата от кастинга. Той даде всичко от себе си и когато свърши, знаеше, че е успял да ги впечатли.
По-възрастната от кастинга свали очилата си и се втренчи право в него.
— Не участвахте ли в „Солидно“? — попита тя.
— Точно така — той беше доволен, че тя го помни.
— И това беше…
— Преди шест години — прекъсна я той — каза го първи, за да не изглежда, че има да крие нещо.
— Какво сте правили оттогава насам? — попита режисьорът, докато въртеше венчалната си халка така, сякаш искаше да я увие около пръста си.
— Майка ми се разболя — Джой включи честност на пълни обороти. — Трябваше да се прибера вкъщи и да се грижа за семейството си.
— Толкова съжалявам — възкликна продуцентката, играейки си с кичур от силно изрусената си коса. — Надявам се, че сега е по-добре.
— Не — Джой отговори с най-добрия глас на изгубено малко момче, който можа да докара. — Тя ъ-ъ… почина. Останах да се грижа за сестричката си, докато завърши училище.
— Толкова е мило от ваша страна, че сте постъпили така — възкликна по-младата от кастинга — гладните й очи го поглъщаха.
— Е… — скромно произнесе той. — Сега се върнах и смятам отново да продължа с кариерата си.
— Това е много малка роля — предупреди режисьорът.
— Не мога всеки път да очаквам главна — отбеляза Джой.
— Четохте хубаво — обади се продуцентката.
— Благодаря, че дойдохте — заключи режисьорът.
— Ще се свържем с агента ви — добави по-възрастната от кастинга.
Джой разбра, че е свободен, когато те се втренчиха в лицето му. Но това не означаваше, че няма да го вземат. Беше сигурен, че го харесаха.
Напусна офиса със самодоволно перчене. Отвън чакаха дузина млади актьори и се потяха, докато им дойде редът.
— Не се притеснявайте — информира ги той, докато си пукаше пръстите. — Забих ролята.
Бе доволен, че ги накара да се чувстват още по-несигурни.
След три дена получи ролята.
— Парите са добри — обясни му Маделин. — Тридневна работа, разхвърляна през двете седмици външни снимки в Хамптънс — ще ти плащат хотела и разумна сума на ден. Не ме излагай, Джой.
— Не бих го направил, Мади — каза той невинно.
Тази нощ я задоволи в леглото и я остави да спи с усмивка на лицето. Беше сипал халцион в декофеинизираното й капучино, за да я накара да захърка толкова силно, че да не разбере кога е напуснал апартамента.
Неспокойно обикаляше улиците; накрая влезе в стрийптийз бар и плати на някакво момиче с големи силиконови гърди да му танцува на четири очи. За него тя не беше нищо. Беше курва. Той я мразеше. Защо продължаваше да се наказва с бърз и евтин секс, който нищо не значеше?
Взе такси до апартамента на Маделин и легна в леглото до нея. Никога не беше имал връзка, която да струва и пукнат грош. В този живот или трябва да използваш, или те използват. Сексът е власт. Това е всичко.
Лежеше по гръб с широко отворени очи и не можеше да заспи.
Понякога писъците в главата му бяха толкова силни, че беше невъзможно да живее с тях.
Маделин извади кредитната си карта и плати за учител по актьорско майсторство на Джой. Макар и да я беше зарязал веднъж, тя беше благодарна, че се е върнал при нея, и сама си внушаваше, че никога повече няма да я напусне. Някакси успяваше да заглуши досадния глас на подсъзнанието си, който я уверяваше, че
