ще го направи.
Патси Буун, учителката му по актьорско майсторство, беше огромна безсрамна австралийска блондинка, която си падаше по изпъкнали гениталии и се обръщаше към него със „сладък“:
— Направи го така, сладък.
— Никога не се отпускай, сладък.
— Тонът е всичко, сладък.
Патси непрекъснато пиеше чай и прекарваше половината си време в банята, но му даде увереност. Не беше играл от шест години и се нуждаеше от уверението, че все още може да го прави.
Разбира се, очарова Патси веднага и тя скоро му предложи допълнителни часове — безплатно.
По времето, когато замина за снимките, се чувстваше достатъчно уверен, че може да го забележат и да се върне в бизнеса. Майната му. Нямаше време за губене.
Когато пристигна в Хамптънс, се обади Маделин.
— Как е хотелът? — попита тя.
— Малък, нищо особено.
— Мислех си дали да не намина за края на седмицата и да прекарам там няколко дена.
— Ще бъде страхотно, Мади.
Не. Нямаше да бъде. Не искаше актьорите и екипът да знаят, че чука дъртата кошница. И още по-зле — агент и дърта кошница едновременно. Всички биха си помислили, че тя му е осигурила ролята. А това не беше истина. Талантът му му беше осигурил ролята. Присъствието му.
Беше достатъчно умен да не я отблъсква. В последната минута щеше да измисли нещо, за да я задържи на сигурно място в Ню Йорк.
Смяташе да отиде направо в гардероба и да пробва костюмите си. Вместо това пообиколи наоколо, за да се ориентира в ситуацията. Паркира зад хотела, където бяха и огромните кинаджийски камиони, подредени като голям цирков керван. Гардероб, грим, камери, декори, осветление, фургоните на звездите и стълпотворение от камиони и коли, карани от хора от екипа, които седяха тук-там, разказваха си мръсни вицове и играеха на карти. Джой погледна имената върху фургоните на звездите. Кайл Карсън и Лара Айвъри. Някой ден може би и неговото име щеше да бъде изписано на фургон. Джой Лоренцо. След обиколката се върна в стаята си и удари глътка водка от минибара. Не че имаше проблеми с пиенето — просто искаше да бъде колкото се може по-спокоен и чаровен, когато отиде на снимките.
Истината беше, че искаше всички да го обикнат.
ГЛАВА СЕДМА
— Искам да прочета сценария преди всички останали — каза Лара и отдръпна слушалката от ухото си, докато Рокси, личната й фризьорка, се опитваше да направи косата й, като навие тънки медно-руси кичури около малки ролчици от фино фолио.
— Толкова ли ти хареса книгата? — въодушевено възкликна Ники.
— Не можах да я оставя. Четох цяла нощ. Днес изглеждам като Квазимодо.
— Да бе, да — промърмори Рокси. — Като свинче със звънче. — Рокси беше от Бруклин, имаше съвсем късо подстригана светлочервена коса, кокалесто тяло и по него — няколко страшно изглеждащи татуировки. Беше фризирала косата на Лара за три филма и двете бяха станали близки.
— Скоро трябва да свърша нещо, което да ме направи щастлива — обади се Ники. — Може и да го направя сама — ще ми отнеме ден или два.
— Ричард ще ти позволи ли да го направиш?
— Да ми позволи! — засмя се Ники. — Сериозно ли говориш? Освен това, когато се върнем в Лос Анджелис, той ще се затваря в монтажната по осемнайсет часа на ден — знаеш го какъв е, когато завършва филм.
— Да, помня — каза Лара, припомняйки си многото дълги и самотни нощи.
— Полудях окончателно, след като разбрах, че книгата ти е харесала! — възкликна Ники.
— Завладяваща е.
— Истинска история. Срещнах се с жената, с която се е случила; тя е направо героиня.
— Изпрати ми сценария колкото е възможно по-скоро — настоя Лара. — Ако е силен колкото книгата, започваме работа.
— Уха! Това е лудост.
— Защо?
— Защото няма начин да те наемем.
— Какво ще кажеш за степента и напрежението на действието?
— Куин никога не би ти позволил да участваш.
— Говорих с него тази сутрин.
— Направила си го?
— Той може и да си мисли, че направлява кариерата ми, но истината е, че отговорната съм аз.
— Разкажи ми за това — знаещо се обади Ники. — Всички си представят, че ти си едно деликатно малко цвете, но под външната сладост се крие каменно сърце, нали?
Лара се изкиска.
— Да.
— И като говорим за каменното ти сърце, по-добре намери с кого да се срещаш по време на тези снимки. Определено имаш нужда от малко разтопяване.
— Колко пъти трябва да ти го казвам? — въздъхна Лара. — Отлично се чувствам и сама.
— Но в такъв случай за рождения ти ден ще ти подаря вибратор.
— Вулгарна си, знаеш ли го?
— Какво вулгарно има в един вибратор? По-добре е, отколкото всеки ден да сменяш мъжа, пък и вибраторите не ти създават никакви неприятности. На тях можеш да се довериш, винаги са на разположение, а и не е задължително ти да изглеждаш добре.
Лара се засмя и затвори телефона.
— Наистина ли чух думата „вибратор“? — попита Рокси, докато професионално навиваше тънък кичур.
— Приятелката ми, Ники — отговори Лара. — Единственото, което я интересува, е да ме върже за някого.
— Ники… Ники… не е ли оная дизайнерка на костюми, която се омъжи за бившия ти съпруг?
— Точно тя.
— Боже! — Рокси завъртя очи. — Имам двама бивши съпрузи и ако видя някой от тях да върви по улицата, пресичам отсреща, за да го избегна. И двамата са копелета. Единият чукаше сестра ми, а другия го хванах да носи най-хубавата ми черна рокля заедно със златните ми вечерни обувки. Как звучи това на каменното ти сърце?
— Сигурна съм, че си се справила чудесно.
— Можеш да се обзаложиш! Втурнах се в „Блумингдейл“. От кредитната му карта похарчих пет хиляди долара за дрехи на прочути дизайнери и после се разведох с кофти облеченото копеле — тя се преви от смях. — Не бях наблизо, за да видя лицето му, когато е получил сметката — предполагам, че още я изплаща.
Лара се усмихна — откакто познаваше Рокси, винаги се носеха слухове за разни копелета, които са й създавали неприятности. Йоко, личната й гримьорка, също имаше проблеми с мъжете, както и Анджи, дубльорката й. Беше хубаво, че при тези снимки беше заобиколена от познати лица — жени, с които беше работила и преди. Беше й приятно, че са наоколо.
— Срещна ли се вече с господин Карсън? — попита Рокси, след като се отдръпна, за да се наслади на работата си.
— Не още.
— Страхотен сладур — отбеляза Рокси и засмука бузите си.
— С каква репутация се ползва? — Лара знаеше, че Рокси винаги разполага с вътрешна информация.
