— Толкова си цинична.
Рокси се разсмя.
— Тука си права.
В наетия й дом Каси бе ангажирала филипински готвач, който да им приготви лека салата. Седнаха на задната тераса с изглед към простиращите се бели пясъци и океана. Дървена стълба, заобиколена от вечно зелени дърветата и шарени диви цветя, извеждаше на брега.
Лара си пое дълбоко дъх.
— Знам, че това място тук ще ми хареса — каза тя с поглед, вперен в океана. — Направила си правилния избор, Кас.
— Ще сторя всичко възможно, за да не ти досаждам — обади се Каси. — Единственото, което трябва да направиш, е да ме повикаш, когато ти потрябвам.
— Хей… Помолих те да останеш тук с мене — сама ще ми е нервно.
— Насам няма много престъпници — отбеляза Каси.
— Не за това се тревожа — натърти Лара. — Откакто се сблъсках с онази луда жена миналата година, се чувствам по-добре, когато не съм сама.
— Поне твоята престъпница е в затвора.
— Ще излезе — красивото лице на Лара изведнъж се намръщи.
— Това е да си звезда — лекомислено се засмя Каси. — Имаш си собствен личен ловец!
— Нещо, без което определено мога да мина — каза Лара и се замисли за омразната и страшна жена, която я беше следвала навсякъде през няколкото ужасни месеца — правеше снимки, изпращаше множество писма и подаръци и най-лошото от всичко — появяваше се на вратата й безброй пъти.
— Добрата новина — обади се Каси, — е, че всяка нощ ще имаме охрана. Той ще седи в колата си пред къщата — вероятно ще спи на работното си място, но поне можем да му звъннем когато се наложи.
— Мразя да живея така — ядоса се Лара.
— Плаща студиото — Каси беше практична както винаги. — Какво значение има тогава?
Каси не разбираше, но нямаше значение. Да те преследват си е жив кошмар.
— Мисля, че ще се поразходя по брега — каза тя. — Искаш ли да дойдеш с мен?
— Не мога да оценя идеята — отговори Каси, докато сочеше забележителния си задник. — По-скоро ще изям парче шоколадова торта и кофичка сладолед.
Лара неодобрително вдигна вежди.
— Какво стана с диетата ти?
— Оставих я в Лос Анджелис заедно с всички онези стегнати тела.
— Хм… — започна Лара. — Когато се върнеш, ще ти платя едногодишно членство във фитнес-клуб.
— По-скоро бих искала порше!
— Много забавно — разсмя се Лара. — Ще се поразходя, преди да се стъмни. Гледай да ме събудиш в пет и половина.
— Нямаш проблеми — и Каси направи любимата си физиономия.
Брегът беше обветрен и пуст. Лара тръгна покрай линията на водата, ритна настрани сандалите си и се понесе боса — харесваше й да усеща влажния пясък под краката си.
Мислеше си за книгата на Ники и за ролята на Ребека — изнасилената жертва, която сама се заема да отмъщава. Искаше да изиграе ролята; това беше предизвикателство, а животът трябваше да е предизвикателство по всяко време.
Естествено, не беше роля за звезда, но ако сценарият беше добър, тя определено щеше да се захване. Беше постигнала невероятен успех — защо да не се заеме с нещо рисковано? Нещо, което да разшири обхвата й като актриса? Нещо, което може би ще й помогне да преодолее миналото си?
Лара Айвъри — красивата кинозвезда. Ако хората знаеха истината…
Само ако знаеха…
ГЛАВА ОСМА
След почти тримесечно отсъствие от Лос Анджелис, Ники имаше да свърши хиляди неща. Петнайсетгодишната й дъщеря Съмър щеше да пристигне всеки момент, така че главната й грижа беше да подреди къщата в Малибу и да организира всичко. Понякога Съмър прекарваше ваканцията си с Ники, но най-често оставаше при баща си в Чикаго.
Ники често разсъждаваше над миналия си живот и се чудеше как някога е била онази личност. Госпожа Шелдън Уестън — уважавана съпруга и майка, — заключена в брак без любов просто защото се бе оказала бременна на шестнайсетгодишна възраст след безумна шестседмична връзка с по-възрастен мъж. Шелдън бе сторил каквото трябва и се бе оженил за нея. Е, така и трябваше — той беше с двайсет и две години по- възрастен от нея и уважаван психиатър — не можеше да рискува да опетни безупречната си репутация. Плюс това консервативните й родители бяха настояли за този брак. Ако не бяха те, тя можеше и да не стане такова диво дете, но след като в дома им не беше позволено дори споменаването на секса, тя трябваше да излезе навън и да разбере сама. Нито Шелдън, нито родителите й й бяха дали възможност за избор. Беше шестнайсетгодишна — почти дете?
Освен че беше изключително преуспял психиатър, Шелдън беше и много резервиран човек — по някакъв начин приличаше на баща й. След като веднъж се ожениха, Ники откри, че той очаква тя да се подчинява и на най-дребния му каприз, и докато в началото се наслаждаваше на играта на покорна малка женичка, това скоро се оказа бреме — особено след като се роди Съмър.
По това време Ники беше на седемнайсет години и умираше да се забавлява.
Шелдън беше на трийсет и девет и очакваше тя винаги да си е вкъщи и да го чака.
След няколко години тя усети, че той й изневерява. Знаеше, че много от известните в обществото жени лягат на кушетката му и му говорят всичко, и заподозря, че докато са там, той прави много повече от това да ги изслушва. Отне й години да го хване — и когато го направи, пак нямаше твърдо доказателство, което да представи в съда.
Разводът с Шелдън не беше лесен. Той нямаше желание да й позволи да си тръгне, всъщност дори я беше заплашил, че ако го напусне, никога вече няма да види Съмър.
Заплахите му не подействаха. Тя нае опитна адвокатка и се бори; всичко свърши с това, че и двамата получиха равни права за детето.
Съмър беше на осем години, когато се разведоха, и говореше постоянно за огромната къща на баща си в предградията на Чикаго, където можеше да язди коне и да си гледа зайчета за домашни любимци. Мразеше малкия апартамент на майка си, така че Ники се предаде — позволи й да остане при Шелдън.
Беше грешка. Съмър се съюзи с баща си и започна да се държи с Ники като с полудяла по-голяма сестра.
Ники я болеше, но с годините се научи да го приема. Вместо да бъде родител, тя се концентрира върху правенето на кариера — започна като асистент и скоро стана търсен дизайнер на костюми в киното — за голямо огорчение на Шелдън.
Когато в града пристигна Ричард Бари да снима филм, той потърси Ники за дизайнер на костюмите. Тя беше поласкана и заинтригувана.
Първата им среща беше класика при Ричард — той й крещеше, сякаш е слугиня, и това я вбеси. След известно време го дръпна настрани и го постави на място.
— Знам, че си онзи голям холивудски режисьор — каза му тя. — Но и аз си имам репутация, така че моля те не ми казвай как да си върша работата — и аз няма да ти казвам как да си режисираш филма.
След две нощи бяха заедно в леглото и за нейна изненада сексът беше страхотен.
По времето, когато филмът беше завършен, Ричард я помоли да се омъжи за него и тя прие — въпреки че той беше поредният възрастен мъж.
Сега бяха женени от две години и макар Ричард да не го одобри, тя беше решила, че иска да стане продуцент. Опитваше се да организира снимките на „Отмъщение“.
Откакто се омъжи за известен кинорежисьор и се премести в Лос Анджелис, отношението на Съмър към нея бе станало много по-топло. Сега дори изглеждаше, че очаква да прекара ваканцията си с тях. Естествено, за това допринасяше и фактът, че имат къща на брега на Малибу.
