Рокси говореше и работеше едновременно.
— Жена му го изхвърлила, защото го хванала да си играе на „ако ти ми покажеш твоята, аз ще ти покажа моя“ с някаква недорасла телевизионна актриса. Де да имах аз тоя късмет! След седмица избягала с треньора си. Говори се, че Кайл иска да си върне обратно женичката, щото тя иначе ще му отнесе половината състояние. А тъй като той е измежду най-големите кинозвезди от последните десет години, тя може да удари голям джакпот.
— Много голям.
— Знаеш ли какво ме изненадва в мъжете? — попита Рокси и вдигна тънко изрисуваните си вежди.
— Какво? — Лара се забавляваше.
— Че са винаги готови да вдигнат малките си жалки пишки, но когато става въпрос за пари, увисват така, сякаш си заковала прекрасните им топки към бронята на кадилак, модел 1965!
— Толкова си красноречива — Лара все още се усмихваше.
— Да, това каза и приятелят ми миналата нощ — точно след като му рекох да си го начука сам, след като се изпразни навсякъде по новата ми рокля на Ан Клайн.
— Рокси!
— Ама той наистина го направи — възмутено отговори тя. — Какво трябваше да направя? Да го разцелувам? Изобщо не мисля така.
Когато Рокси приключи с навиването и на последния кичур около тънкото фолио, на вратата на фургона се почука.
— Кой е? — извика Рокси.
Вратата се отвори на няколко сантиметра и Кайл Карсън подаде глава. Изглеждаше добре по един прелъстителен начин — имаше нещо от късния Гари Купър. Усмивката му цъфваше лесно, тънката му кестенява коса започваше да олисява отпред, макар че умела фризура скриваше този факт от очите на обожаващите го фенове.
— Здрасти — каза той. — Тук ли е Лара Айвъри?
Лара завъртя стола си.
— Цялата съм в тънко фолио — и тя опули разкаяно лице.
— Ще те притесня ли, ако вляза?
— Съвсем не.
— Здрасти — повтори той и се вмъкна вътре. — За теб съм чувал само хубави работи. Очарован съм, че най-сетне ще работим заедно.
— Както и аз — каза тя, докато той се приближи да й стисне ръката. — И се запознай с Рокси, тя е фризьорката — гений, която винаги ме прави красива.
— О, да — промърмори Рокси. — Има нужда от много гении, за да те накарат да изглеждаш добре.
— Реших, че трябва да дойда да те намеря — обади се Кайл. — Тъй като утре започваме работа. — Взираше се в ослепителното й лице — изключително красиво, въпреки навитата й на тънко фолио коса. — Ъ-ъ… ако има нещо, което мога да направя за тебе — ако искаш да си прочетеш репликите, преди да се срещнем пред камерата, готов съм. Може би довечера да вечеряме в хотела?
— Не съм отседнала в хотела — отговори Лара. — Студиото ми нае къща.
— Точно това смятаха да направят и за мене — каза той. — Но тъй като засега съм разделен с жена си, не бих искал да съм затворен сам в къща. Реших, че хотелът може да улесни нещата.
— Убедена съм, че си прав — съгласи се тя.
— Знаеш, че сме разделени? — попита той, за да е сигурен, че тя е наясно, че той е полу- на разположение.
— Чух.
— А за довечера — мога да те откарам до къщата ти, ако така ще ти е по-лесно.
— Знаеш ли, Кайл, току-що се върнах от Европа и още съм уморена от полета. Ще имаш ли нещо против, ако се уговорим за вечеря утре на снимките?
— Хей — той сви рамене. — Просто се опитвам да ти правя компания.
— Много мило, благодаря ти.
Дари я с още една лесно появила се усмивка, преди да напусне фургона.
— О, Лара! — обади се Рокси. — Много си е паднал по тебе!
— Беше учтив — каза Лара.
— Учтив ми е задникът — беше му станало — въздъхна Рокси с копнеж. — Но така или иначе всички го правят, нали? А на тебе понякога ти се повръща от това.
— Натягат се на образа, който съм си изградила — замисли се Лара. — Като актриса на екрана създавам образи, в които хората се влюбват.
— Ти му викаш „влюбване“ — аз му викам „страст“! — разсмя се мръсно Рокси. — Трябва да ти кажа, че няма мъж, когото познавам и който не иска да те чука.
— Благодаря, Рокси — сухо каза Лара. — Точно това исках да чуя.
— Скъпа, истината си е истина. Събуди се и усети миризмата на ерекция.
След няколко минути се появи Майлс, режисьорът. Той беше висок мъж в началото на петдесетте си години, с грива от дълга посребрена коса, очила с метални рамки и живо изражение.
— Предполагам, че това е денят, когато всички ще ме видят с неоправена коса — каза Лара, докато той се навеждаше, за да я целуне по бузата.
— Ти винаги си изключителна, скъпа. Никога няма да забравя първия път, когато влезе в кабинета ми.
— И аз няма да го забравя, Майлс. Ти ме насочи по този път.
— А ти вървиш по него добре, сладка моя.
— Благодаря — и тя посочи косата си. — Помислих си, че по-русите кичури ще подхождат на образа.
Той погледна косата й.
— Права си.
— Идеята е на Рокси — тя върши страхотна работа.
— Виждам. — Той седна на ръба на масата с лице към нея. — И как беше да работиш с Ричард сега, когато сте разведени?
— Страхотно преживяване. Обичам и него, и Ники.
— Това е здравословно отношение.
— Бракът ми с него беше кошмар. Но приятелството ми с него е съвсем друга работа.
Майлс кимна, сякаш напълно разбираше.
— Чух хубави неща за филма.
— Да?
— Думата е „отличен“.
— Ричард е прекрасен режисьор. Знае точно какво прави.
— Както и ти.
— Аз съм в очакване отново да работя с тебе, Майлс.
— Ще си прекараме страхотно.
— Как е Джини?
— Все още в Лос Анджелис, заета с благотворителността си. Сигурен съм, че ще се опита да ни посети. О, и ти изпраща цялата си обич.
— Предай й моите най-добри чувства.
— Какво ще кажеш за вечеря довечера?
— Имаш ли нещо против да пропусна? Смятам добре да се наспя тази нощ, за да бъда в добро настроение и готова за камерата сутринта.
— Тогава ще се видим утре — той й изпрати въздушна целувка и напусна фургона.
— Още един, дето си пада по тебе — отбеляза Рокси.
— Мислиш, че всички си падат по мене — Лара вече губеше търпение. — Майлс е женен мъж.
— Тия са най-лошите — каза Рокси и знаещо намигна. — Покажи ми женен мъж, а аз ще ти покажа какво значи ерекция, стига да не е насочена по посока на жена му.
