неуспешния опит на Хари да легне с нея той беше имал поредица момичета за по една нощ, като се започне от нейната дубльорка, монтажистката и две статистки. По време на външни снимки нямаше такова нещо като тайно чукане — всеки знаеше кога точно се е случило.
— Искам да ти благодаря, че не каза нищо за онази нощ — каза той и хвърли плах поглед към жена си, като трескаво се надяваше първият асистент-режисьор да не каже нещо, което не трябва.
— Защо не се опиташ да бъдеш джентълмен и да спреш да плюеш жена си? — предложи Лара. — Как би се чувствал ти, ако тя я караше по същия начин?
— Тя не би се осмелила — навъси се Хари.
— Не бъди толкова сигурен — остро натърти Лара. — Помисли си как ще се чувстваш.
— Съпругата ми не е от този тип жени — каза той, а над горната му устна изби пот.
— Защо си толкова сигурен?
— При мъжете е различно — обясни той, сякаш тя би разбрала. — Всеки го знае.
— Не — Лара беше непоколебима, — ето къде грешиш.
Хари нямаше намерение да спори. Държеше възхитителната Лара Айвъри в ръцете си и това беше последният му шанс да успее. Притисна я толкова плътно към себе си, че тя можа да усети ерекцията му, притисната към бедрото й. Преди да успее да се отдръпне, той успя да й прошепне:
— Бих дал лявата си топка да правя любов с тебе. Знаеш го, нали?
— О, за Бога, порасни, Хари — каза тя, отблъсна го и напусна дансинга.
Купони. Понякога бяха ужасни.
На следващата сутрин Лара тръгна рано за летището. Ники и Ричард дойдоха да я изпратят до вратата на вилата — и двамата облечени в хавлиени халати за баня, със зачервени очи и тежък махмурлук.
— Не мога да повярвам, че свърши — каза Ники и протегна ръце високо над главата си.
— Знам какво имаш предвид — съгласи се Лара. — Чувствам се по същия начин.
— Гледай да се грижиш за себе си, скъпа — каза Ричард, докато й стискаше ръката. — Ако имаш нужда от нещо, обади ми се. Знаеш, че винаги съм на твое разположение. Денем или нощем.
— Мразя сбогуванията — промълви Лара, набързо прегърна и двамата и скочи в колата; багажът й беше вече натоварен. Не погледна назад, докато колата излизаше от автомобилната алея.
Вярната й асистентка, Каси, я посрещна на летището в Ница. Каси беше пълна жена в средата на трийсетте си години, която бегло приличаше на Елизабет Тейлър от годините й с Лари Фортенски. Работеше за Лара от шест години и се стараеше всичко да върви гладко. Днес беше загрижена да качи Лара на самолета за Париж, където тя щеше да направи връзка за Ню Йорк.
— Изморена съм — прозина се Лара.
— Не изглеждаш така.
Един мъж от самолета си изпотроши краката да им помогне да се качат на борда. Друг представител на авиолиниите ги посрещна в Париж и ги ескортира до полета им с „Ер Франс“ за Ню Йорк. Лара седна на мястото си до прозореца в първа класа. Каси й подаде сценария на „Мечтателят“ и голяма пластмасова бутилка с минерална вода „Евиан“.
— Благодаря — каза тя и отпи неподхождаща на дама голяма глътка. — Ако заспя, не ме буди.
— Дори и за храна?
— Не, Каси, особено пък за храна!
Някакъв бизнесмен през пътеката протягаше врат, за да я види по-добре. Накрая не можа да издържи повече и дойде при тях.
— Лара Айвъри — обърна се към нея; гласът му беше изпълнен със смесица от страхопочитание и възхищение.
— Аз съм — весело се отзова тя — знаеше точно какво ще каже той след това.
Беше права.
— Вие сте далеч по-красива от плът и кръв — констатира той.
Лара се усмихна, и излъчването й го изуми — беше все още сутрин, тя носеше обикновени дрехи и почти нямаше никакъв грим.
— Благодаря ви — промърмори.
Каси притича, за да се намеси, като разположи забележителния си задник между Лара и възхищаващия се поклонник.
Той схвана намека и се върна на мястото си.
— Цивилни! — измърмори Каси.
Лара се зачуди какво ли би било да излиза с „цивилен“. Единствените мъже, с които контактуваше, бяха свързани с киното — актьори, продуценти, режисьори, снимачен екип. Беше срещнала Лий, докато работеше над филм — Ричард беше уредил първата им среща. Лий беше болезнено срамежлив — притесняваше се да бъде център на внимание като неин приятел. Бяха прекарали по-голямата част от годината заедно в дома й в Лос Анджелис. Два месеца преди края тя знаеше, че той наближава. Във връзката им не беше останала страст, а Лий не беше щастлив да живее в сянката й. Плюс това нея я преследваше фен маниак, което влудяваше Лий. Накрая се бяха съгласили да се разделят като приятели и оттогава тя не беше чувала за него.
— Стюардът се чудеше дали би могъл да получи автограф от тебе — обади се Каси.
— Дадено — отговори тя. — Кажи му да дойде насам.
След няколко минути стюардът — обратен младеж с невъзможно дълги мигли и нежни очи — коленичи до седалката й.
— Извинете ме, че ви притеснявам, госпожице Айвъри — каза той благоговейно. — Само че моят приятел би ме обесил и разчленил на части, ако си позволя да се върна вкъщи без подписа ви. Ужасно невъзможно ли е да ви помоля да се подпишете в бележника му?
— Разбира се, че не — отвърна тя с лека усмивка. — Имате ли писалка?
— Точно тук — и той затърси в джоба си.
— Как е името на приятеля ви? — попита тя, докато вземаше от него бележника в синя кожена подвързия.
— Напишете: „На Сам, мъжа на моите мечти.“
Тя благосклонно постъпи, както я помолиха. Някои звезди изобщо не даваха автографи, други биха накарали феновете им да плащат за тях. Лара се чувстваше привилегирована за това, че изобщо я молят. Да си кинозвезда беше голяма отговорност — хората се възхищаваха от нея. Спомни си как веднъж видя Деми Мур в шоуто на Дейвид Летерман да се съблича по почти несъществуващи бикини. По това време Деми беше най-високо платената актриса в света и изглеждаше тъпо да стане на крака и да изгърми имиджа си пред милиони зрители — да се превърне просто в поредната мацка с тяло. Разбира се, тя се бе възмездила с брилянтно изпълнение в „Джи Ай Джейн“, но беше ли това достатъчно?
Лара спа през по-голямата част от пътуването и се събуди половин час преди пристигането им в Ню Йорк. Беше се надявала да прекара няколко дена в дома си в Лос Анджелис, но нямаше време. Три френетични дни на проби на костюми и интервюта в Ню Йорк и после трябваше да поеме към къщата, която студиото й бе наело в Хамптънс. Каси беше летяла натам преди няколко седмици, за да провери мястото.
— Абсолютно в твой стил е — увери я Каси. — Съвсем „Мария Стюарт“ — удобно, с хубава градина и достъп до плажа. О, да, и това ще ти хареса — изключително е уединено.
Каси я познаваше добре — когато не работеше, тя обичаше усамотението. Купоните и нощният живот не бяха за нея.
Лимузина я закара право в хотел „Сейнт Реджис“, където й бяха резервирали Ориенталския апартамент — реверанс на студиите „Орфиъс“, които отговаряха за нея през следващите седем седмици, докато снимаше „Мечтателят“ — лека комедия за двама разведени, които се срещат, влюбват се, разлюбват се и накрая се събират за добро. Историята беше съвременна — добре дошла промяна след филма на Ричард, където ден след ден я обличаха в измъчващите я и неудобни тоалети от миналото. Тя обичаше да прави филми — мразеше да носи костюми.
Другата звезда в „Мечтателят“ беше Кайл Карсън — печеливш актьор, който наскоро се беше разделил с жената, за която беше женен от седемнайсет години. Лара бе срещала Кайл за кратко на няколко
