— Джой — тя подбираше внимателно думите си и наблюдаваше лицето му, докато говореше. — Ти провали кариерата си просто така. Имаше шанса си и избяга от него.
— Майната му! — извика той, удари с юмруци по масата, тъмните му очи се бяха замъглили. — Не разбираш ли? Ако си го направила за мен веднъж, можеш да го направиш пак.
Момент на чисто удовлетворение.
— Имам репутация, която поддържам — каза Маделин. — И нямам намерение да я провалям, като те препоръчвам където и да било.
— Глупости — измънка той.
— Ти не си благонадежден — продължи тя доволна, че го връща на земята. — И още по-зле — ти си крадец. Не, Джой — тя поклати глава. — Страхувам се, че не мога да те препоръчам на никого, така че ми направи една голяма услуга и се разкарай.
Тя изчака гневът му да се увеличи, спомняйки си проявяващата се понякога негова склонност към насилие. Но този път не се плашеше, той не би се осмелил да й посегне в кабинета й.
Вместо да се разгневи повече, той пое по друг път. Изгубеното малко момче. Толкова красиво и самотно. Тя никога не е била в състояние да устои на тази поза и той го знаеше. Джой би могъл да превключи на тази вълна като никой друг.
— Добре, разбирам — той прокара ръка през гъстата си коса. — Аз съм като вчерашна новина. Никой не би ме наел. Предполагам, че със същия успех бих могъл да се върна и към карането на такси — той се изправи и тръгна към вратата, където спря с ръка на дръжката. — Мога ли да те поканя на вечеря? За да се опитам да ти обясня какво стана. Дължа ти го — напрегнатите му очи я следяха от другия край на стаята. — Мога ли, Мади?
Тя добре знаеше, че ако приеме, би изглеждала като патетична стара глупачка…
Нямаше значение, защото нямаше начин, по който да устои.
Джой знаеше точно какво прави, всеки ход беше обмислен предварително. Вечеря в малък италиански ресторант; бутилка марково червено вино, три четвърти от която изпи Маделин, която не разбираше, че той не пие наравно с нея. Интимен разговор — най-вече за това, колко много му е липсвала и колко страхотно изглежда тя.
Лъжи, лъжи, но какво й пукаше? По времето, когато взеха такси към апартамента й на Шейсет и шеста улица, тя се чувстваше секси, женствена и много похотлива. Джой я беше омаял с някаква история за болна леля в Монтана и семеен бизнес, който единствено той е трябвало да спасява. Тя не му повярва, но какво от това? Джой й обръщаше повече внимание, отколкото беше получила през всичките шест години, и отчаяно й се искаше той да прави любов с нея.
Джой не я разочарова. Правеше любов дори по-добре отпреди. Продължителна любовна игра; мързелив орален секс; и после — дълго твърдо проникване, докато тя изкрещя в пороя на екстаза.
Не се усещаше над петдесетте и със седем килограма наднормено тегло. Джой я накара да се чувства красива, желана жена.
Той остана цялата нощ, на сутринта отново правиха любов, твърдото му тяло притискаше плътта й по най-невероятно възбуждащ начин. Тя знаеше, че отново са я прецакали. Една страстна нощ изтри шестте години на гняв.
— Защо не ми се обади? Поне да знам къде си — жално попита тя, докато пръстите й се движеха нагоре-надолу по мускулестия му гръб.
— Сега съм тук — отговори той. — Не е ли достатъчно, че се върнах? — и устните му се притиснаха към нейните, отслабиха колебливата й съпротива, докато тя окончателно се предаде.
След два дена той отново се нанесе при нея. Няколко дни след това тя го помоли да намине към офиса й.
— Изпращам те на проби за малка роля, която може да е точно за тебе — му каза тя. — Ако я получиш, това ще бъде начало в правилната посока.
— Ти си най-добрата, Мади — усмихна се Джой с неустоимата си усмивка.
Тя знаеше, че той вероятно я използва, но някак си — още веднъж — това нямаше значение.
ГЛАВА ТРЕТА
„Тету“ беше известен рибен ресторант, разположен над пясъчния бряг между Еден рок и Жуан ле пин. Популярен от много години, той беше скъпа спирка за местните баровци и богатите туристи — нищо в Южна Франция не беше евтино.
Ники беше поканила и Хари Солитър и Пиер Перес. Пиер беше френски актьор с мътни очи и сънлива усмивка — тази сутрин беше долетял от Париж и трябваше да започне снимки след два дена.
— Пиер не е женен — прошепна Ники, докато сядаха. — Дори не е сгоден. Използвай презерватив и давай.
— Няма ли да спреш! — сопна се Лара.
Пиер беше толкова чаровен, колкото Хари — настоятелен. Ричард гледаше и двамата неодобрително. Беше изключително покровителствено настроен към бившата си жена — тя може и да беше известна кинозвезда, но беше крехка и се нуждаеше от грижи — само той знаеше от колко много грижи.
— Защо покани тези двама задници? — измърмори той на Ники, докато Лара привличаше вниманието.
— За да те подразня — отговори мърморейки Ники и пусна ръка по чатала му под дългата покривка на масата.
— Стига! — сериозно каза той.
Тя се намръщи.
— Защо? Знам, че ти харесва.
— Има си време и място.
— Сега му е времето — тя се опитваше да разкопчае ципа му.
Не можа да се удържи да не се усмихне, докато отблъскваше ръката й. Ники никога не му даваше време да мисли за други жени — тя винаги беше заета с нещо.
Когато вечерята свърши, а те се мотаеха над кафетата си, Хари скочи на крака. Той живееше заради снимачните терени — законното отделяне от жена му беше едно от основанията да стане актьор.
— Да вървим да танцуваме — предложи той ентусиазирано. — Знам страхотно местенце в Монте Карло.
— Мене не ме бройте — бързо каза Лара.
— Защо? — упорстваше Хари, а очите му говореха: „Харесваш ме, нали? Привлечена си от мене — така че идвай, хайде да се повъргаляме и да се омърсим.“
— Имам да уча реплики — поколеба се тя.
— Може би пет минути в казиното? — предложи Пиер.
Тя погледна към Ричард за помощ. Той се отзова веднага — сега не й беше съпруг, но беше завинаги неин рицар в малко потъмняла броня.
— Като режисьор на Лара — звучеше доста помпозно, — казвам, че ще я отведем у дома.
— Господи! — промърмори Ники под носа си. — Защо?
— Какво? — раздразнено попита Ричард.
— Остави я да върви — настоя Ники, втренчена в него.
Той й върна погледа по свой си начин.
— Лара е свободна да прави това, което иска. Тя иска да се върне вкъщи с нас.
— Не говорете за мене, сякаш че не съм тук — прекъсна ги Лара, усетила напрежението.
— Имаш снимки рано сутринта — собственически произнесе Ричард. — Трябва да се прибереш у дома.
— Може би да, може би не — натърти Лара с изведнъж появила се следа от недоволство.
Хари схвана картинката и бързо й помогна, галантно изпращайки я до вратата.
— На бившия ти съпруг все още му става от тебе — каза той с полушеговит-полугневен тон.
— Моля? — студено отсече тя.
