ГЛАВА ПЕТА
„Френско лято“ беше почти завършено и Лара усещаше обичайната тъга, която й носеше поредният приближаващ към края си филм. Да се прави филм — особено някъде в чужбина — винаги приличаше на това, да станеш част от огромно семейство — семейството, което тя нямаше. Хубавото беше, че всички се грижеха за нея — от фризьорите и гримьорите до шофьорите и сценичните работници. Тя беше специален фаворит на филмовия екип, но дори и след като стана голяма звезда, не беше примадона и знаеше как почтено и с уважение да се отнася към всички. Повечето от мъжете в екипа обикновено се влюбваха в нея. И защо не? Тя беше изключително красива, с великолепно тяло и ако това не беше достатъчно, беше умна и приятелски настроена.
В наетата вила Ники беше организирала щедро празненство. Имаше огромни маси с храна в градината и много бира, вино и твърд алкохол. Тенис кортът беше трансформиран в дискотека с примигващи светлини в комплект с ужасен на вид дискожокер, който си падаше по соула от шейсетте години.
— Всичко изглежда прекрасно — възкликна Лара, когато се появи от стаята си, облечена в невероятна бяла рокля без ръкави и сандали без токчета — кожата й блестеше, дългата й до раменете коса беше току-що измита.
— Стига с тия глупости за прекрасното — отговори Ники с ръце на пристегнатия в черна кожа кръст. — Скъсах си задника, за да съм сигурна, че това ще е купонът на годината. Искам всички да разберат, че когато работят във филм на Ричард Бари, са им благодарни.
— Надявам се Ричард да е благодарен на тебе — отбеляза Лара.
— Най-добре да е — направи гримаса Ники.
— Прекалено добра си била с него — продължи Лара. — Сега той е много по-приятна личност.
— Искаш ли си го обратно? — пошегува се Ники.
Лара се разсмя.
— Не, благодаря ти.
— Хубаво — Ники направи още по-страшна гримаса. — Защото той изобщо не е на разположение.
Сякаш усетил, че е обект на разговора, се появи Ричард и се отправи към градината, облечен в бежови ленени панталони и обикновена копринена риза.
— Хм… — забеляза Лара. — Сега се облича по-добре.
— Разбира се — каза Ники. — Влача го в „Нейман“ два пъти годишно и го карам да изхарчи всичките си пари!
— Вие двете пак ли разговаряте за мене? — попита той — както обикновено се преструваше, че вниманието му е неприятно.
— Знаеш ли, Ричард — Лара леко докосна ръката му. — Ти си невероятен късметлия. Намерил си жена, която така добре се грижи за тебе.
— Хей… — възрази Ричард. — Тя ме намери!
— А… егото става все по-голямо и по-голямо — промърмори Лара.
— Но това не е всичко — Ники намигна похотливо, обви ръце около кръста на Ричард и го притисна към себе си.
— Сериозно обаче — обади се Лара. — Щастлива съм за вас двамата.
— Сега всичко, което трябва да направим, е да ти намерим подходящ мъж — Ники все се връщаше към темата.
— Продължавам да ти го повтарям — търпеливо каза Лара. — Добре съм си и сама.
— Глупости! — изсумтя Ники. — Всеки има нужда от някого.
— Сигурен съм, че Лара е напълно способна да си го намери и сама — дразнеше го, че Ники толкова настоява Лара да се обвърже с някого.
Лара си пожела тези двамата да я оставят на мира. Сама беше щастлива — през повечето време.
— Ще ми липсвате, хора — тъжно каза тя. — Без вас няма да е същото.
— Толкова надълбоко ще затънеш в „Мечтателят“, че дори няма да забелязваш, че ти липсваме — възрази Ники, споменавайки следващия филм на Лара, чиито основни снимки започваха в Хамптънс след седмица.
— Искам пак да работя с вас двамата — каза Лара. — Опитът беше забележителен.
— Кажи го на агента си — остро отсече Ники. — Според него си заета през следващите три години.
— Глупости!
— Ричард — Ники сбута съпруга си с лакът, лицето й се освети от въодушевление, — да кажа ли на Лара за книгата, върху която имам опция?
— Каква книга? — полюбопитства Лара. — И защо я споменаваш сега, когато практически се махам оттук?
— Нарича се „Отмъщение“ — очите на Ники проблясваха от ентусиазъм. — Истинска история за една учителка, която е изнасилена от банда и почти умира, но после оздравява и раздава свои собствени наказания.
— Звучи интригуващо.
— Аз съм продуцентът — гордо обяви Ники. — Първият ми опит.
— Страхотно!
— Ричард обеща да помогне — което означава, че ще хвърля по едно стоманено око на всичко, което правя. Ще наема талантлив млад режисьор. За нещастие бюджетът е депресиращо малък. Но главната роля е фантастична за една актриса.
— И аз не я получавам — каза Лара. — Защо не се обади?
Ники хвърли опасен поглед към Ричард.
— Той каза, че не бива да ти досаждам.
— Което е точно това, което правиш в момента — прекъсна я Ричард с поглед, в който се четеше: „Какво трябва да направя с тебе?“ — Казах ти, Ники, това не е типът филм, от който Лара би се заинтересувала.
— Имаш ли вече сценарий? — попита Лара.
— Нищо, от което да съм доволна.
— Бих искала да го прочета.
— Просто така? — попита Ники с надежда.
— Любопитна съм да видя в какво се въвличаш.
— Тя няма и представа — сухо се обади Ричард. — Опитай се да я спреш — аз не мога.
— Не е ли това целият живот? — меко каза Лара. — Да помагаш на другите да осъществят мечтите си?
— Точно така! — съгласи се Ники и стисна ръката на Ричард. — А когато стана голям и дебел свръхбогат продуцент с неконтролируемо желание за секс, студио за снимки на живо и многократно надхвърлян бюджет, първият човек, когото ще наема, ще бъде Ричард Бари — който по това време ще бъде дърт, излязъл от форма пияница, живеещ в Санта Барбара само със спомените си и двойка стари, свикнали с камерите кучета.
— Благодаря, скъпа — Ричард беше смазан. — Със сигурност знаеш как да накараш човек да се чувства сигурен в себе си.
— Само се шегувам.
— Като че ли не знам.
— Не се стягай.
— Кой се стяга?
— Вие двамата — обади се Лара, като клатеше глава и се смееше, — държите се като пътуваща постановка по Вирджиния Улф.
— Да вървим да си вземем по едно питие — предложи Ричард. — Може и да сме първите.
Много по-късно същата вечер Хари Солитър сграбчи Лара на дансинга. Той се потеше под червеното си поло, ръцете му бяха влажни, когато несръчно ги положи върху раменете й. Съпругата му, приятна англичанка, която беше пристигнала навреме, за да прекара последния уикенд с мъжа си, седеше в един ъгъл и разговаряше с първия асистент-режисьор. Лара изпита съжаление към бедното момиче. След
