Съмър беше изключително красива, висока и едра, с дълга бяло-руса коса — разбира се, естествена — и поведение в стил „Лолита“. Ричард я наричаше изкушение и когато бяха заедно, се смееха много. На Ники й се струваше, че Съмър се разбира много по-добре с мъже, отколкото с жени.
Наскоро Шелдън се беше оженил отново. Ники си помисли, че Съмър ще намрази Рейчъл, новата съпруга на Шелдън, имайки предвид факта, че тя е само с три години по-голяма от Съмър. Но точно обратното — двете момичета бяха станали доста близки; всъщност Съмър дори бе попитала дали за няколко дена може да доведе Рейчъл със себе си.
— Абсолютно изключено — беше казала Ники, ужасена от тази мисъл.
Ники тичаше из къщата, за да се увери, че всичко е наред. Беше очарована, че Лара иска да види сценария — какъв удар, ако тя се съгласеше да участва във филма!
Днес сценаристът трябваше да донесе окончателния вариант. Надяваше се той да пристигне преди Съмър, защото единственото, което наистина искаше да прави, е да седне тихо в ъгъла и да чете.
Съмър Уестън потърси млад шофьор на лимузина, който да държи бяла картичка с името й, написано с големи черни букви. Шофьорът беше подстриган глупаво, морковената му коса беше замазана, а той имаше жизнерадостно изражение. Взря се в нея с присвити очи и не можа да повярва на късмета си, когато тя се отправи право към него.
— Здравей — небрежно каза тя. — Ти ме посрещаш.
— Аз ли?
— Аха — и му подаде пътната си чанта.
Той взе чантата и каза:
— Ъ-ъ… да докарам ли колата, или искаш да дойдеш с мене до паркинга?
— Имам доста багаж.
— Доста?
— Шест сака.
— Тогава значи ще останеш тук?
— Може би — тя флиртуваше.
— Защо да не те оставя при багажната лента, а аз да отида да докарам колата?
— Дадено — тя беше очарована, че Ники е изпратила за нея лимузина.
Започнаха дългата разходка.
— Актриса ли си? — попита той, поглеждайки я отстрани.
Тя се изкиска, отметна назад дългата си руса коса.
— Ти как смяташ? — отговори с въпрос, доволна от онова, което си е помислил за нея.
Той й смигна.
— Изглеждаш като онова момиче в „Без улики“ — нали знаеш, Алисия не знам си коя.
— Е, не съм аз.
— Няма проблем — небрежно каза той. — Ти си по-хубава.
— Честно?
Едно лаконично „да“.
Това беше отлично начало на пътуването й. Сигурен знак, че Лос Анджелис е точно мястото, където трябва да се намира. Баща й искаше да отиде на Бахамските острови с него и младата му жена, но за голямо негово неудоволствие тя отказа. Колкото по-малко време прекарваше с него, толкова по-добре.
Пристигнаха при багажната лента и изчакаха да се появят саковете й.
— Аз съм Джед — каза шофьорът й, приближавайки се плътно към нея. — Върша това, за да си плащам наема — иначе съм актьор.
— Сигурно се срещаш с много готини хора.
— Да — засмя се той. — Като тебе. Само дето ти не можеш да ми уредиш работа.
— Вторият ми баща е известен режисьор — похвали се тя.
— Сериозно? И как му е името?
— Ричард Бари.
Очите му се разшириха.
— Впечатлен съм.
По-късно, седнала на задната седалка на дългата сребърна лимузина, насочваща се към Малибу, тя бръкна в чантичката си и запали марихуана. Пушеше трева от две години — това й помагаше да премине през всички неща, с които трябваше да се справя. Без тревата нямаше да знае какво да прави.
Джед веднага усети, подушвайки въздуха, и я погледна в огледалото за обратно виждане.
— Ще осмърдиш колата — отбеляза той.
— И какво? — попита тя надменно. — Аз плащам.
— Точно така — изкикоти се той. — Ти и богатото ти татенце.
— Искаш ли дрога? — предложи тя. — Безплатно.
За момент той се поколеба, после каза:
— Защо не?
Тя се наведе през разделителното стъкло и му подаде цигарата. Той дръпна дълбоко. Ветеран.
— За това могат да ме затворят — но не звучеше разстроен от перспективата.
— Да, но си помисли колко ще ти е забавно до края на деня — изкиска се тя.
— Съвсем си права — отговори той и мощно подсмръкна.
По времето, когато лимузината стигна в Малибу, той й беше дал телефонния си номер и името на клуба, където висеше, когато не беше на работа.
— Намини — предложи той — падаше си по това момиче с дълга руса коса и страхотна трева.
— Може би — тя все още флиртуваше.
— А може би трябва — отговори той с мисълта, че най-сетне е открил нещо свястно.
Ники чу лимузината да спира и побърза да отвори вратата.
— Здрасти, мамче — каза Съмър — излезе от колата малко дрогирана, но го прикриваше добре. — Къде е Ричард?
— В монтажната — отговори Ники — заболя я, че първите думи, излезли от устата на Съмър, бяха „Къде е Ричард?“ — Няма ли да получа прегръдка и целувка?
— Както искаш — небрежно изрече Съмър и театрално прегърна майка си.
Ники не беше сигурна, но за момент й се стори, че усеща силния мирис на трева.
Младият шофьор усърдно разтоварваше куфари от багажника. Ники го насочи към стаята на Съмър.
— Лос Анджелис е страхотия — обади се Съмър, докато бродеше из къщата. — В Чикаго е тооолкова горещо и прашно. Уха! Отвратно време!
— Тук е хубаво — съгласи се Ники, докато я следваше.
— Естествено, можех да отида с татко и с Рейчъл на Бахамските острови — продължи Съмър. — Факт е, че вече съм била там два пъти и ми е досадно. Освен това исках да видя Ричард — и теб, разбира се.
— Страхотно — Ники разглеждаше облеклото на дъщеря си — стилът на ранната Мадона се преплиташе с този на Къртни Лав — вид, който не подхождаше на свежата красота на Съмър. — Да отидем утре да пазаруваме — предложи тя. — Ще обиколим Мелроуз — там има много нови магазини, които съм сигурна, че ще ти харесат.
Съмър изръмжа, сякаш това беше най-лошата идея, която някога беше чувала.
— Хайде бе, мамче, знаеш, че нямаме еднакъв вкус.
— Едва ли аз съм някоя дърта консерваторка — отговори Ники, възмутена от коментара на Съмър. — Всъщност съм един от най-преуспелите дизайнери на костюми в киното. — „Освен това съм по-млада от Мадона — помисли си тя. — Така че не се отнасяй с мен като с някоя грохнала дърта брантия.“
— Да, мамче. Всъщност… прави каквото искаш, но мене ме няма.
Страхотно! Нямаше я собствената й дъщеря.
— Умирам от глад — каза Съмър и се втурна към кухнята. — Има ли нещо за ядене?
За ядене имаше много неща, но Съмър имаше гадния навик да отваря с трясък хладилника и да казва:
