Вчера най-сетне беше отишъл до гардероба, ръководен от Ерик, педал с мускулесто тяло и късо подстригана бяла коса, и Трини, млада испанска, чиято блестяща черна коса стигаше до кръста й. Те го бяха облекли в черна копринена тениска и бял костюм на Армани. Огледа се — беше точно като за него.
Сега, след като нямаше нищо друго за правене, реши да се върне до фургона на гардероба. Излезе от хотела и бавно се повлече натам.
Само Трини беше там. Докато тихо си тананикаше под носа песен на Глория Естефан, беше заета с подреждането на камари дрехи.
Джой се облегна на вратата и няколко секунди я наблюдава мълчаливо.
— Къде е Ерик? — попита той, като че ли му пукаше.
Тя едва го погледна.
— На снимките с Кайл Карсън.
— А ти защо не си там?
— Днес отговарям за фургона — отговори тя с нотка на самодоволство.
Джой погледна по-отблизо. Тя беше много хубава — имаше дръзки очи, неправилна розова уста и малки подканващи гърди. За нещастие беше ниска, а миньонките не успяваха да го възбудят.
— Мога ли отново да пробвам костюма си? — попита той.
— Всичко ти става, нали?
— Обличането на дрехите ми помага да навляза в характера.
— Добре — съгласи се тя и се протегна покрай решетката към закачалка с картичка, носеща името му. Той забеляза, че тя носи малък пръстен с перла на левия си безименен пръст, което вероятно имаше връзка с факта, че не се беше нахвърлила върху него.
— Виждам, че си сгодена — отбеляза той.
Доволна усмивка се появи на хубавото й лице.
— От две седмици — гордо съобщи тя, вдигна ръката с пръстена и я размаха пред лицето му.
— И аз съм сгоден — излъга той, решил, че не е лоша идеята да се преструва, че е. Това би му осигурило други възможности — плюс това ще държи жените на снимките далече от него. Имаше правило, което се опитваше да следва — никога не чукай там, където работиш.
— Наистина ли? — Трини възкликна разбиращо. — Моят годеник е боксьор. Ами твоята?
Джой обмисли отговора си. Искаше да изглежда добре — и нито модели, нито актриси щяха да бъдат подходящи.
— Адвокат — каза той най-сетне. — Тя е най-младият адвокат в нейната фирма.
— Ау! — беше отговорът на Трини. — Супер!
— Вярно е — съгласи се Джой.
Отново пробва костюма си.
— Изглеждаш страхотно — одобри Трини.
Той се взря в себе си в огледалото в цял ръст и пожела ролята му във филма да е по-голяма. Беше способен на всичко и готов да полети, нищо не можеше да го задържи — не и след мястото, откъдето идваше.
— Може ли да задържа костюма? — попита той.
— Трябва да попиташ продуцента — отвърна Трини. — Не е прието — освен ако не си звезда.
— Някой ден ще стана звезда — довери й се Джой. — Можеш да се обзаложиш.
— Е… Със сигурност си достатъчно хубав — съгласи се тя, смеейки се леко. — Знаеш ли, изненадана съм, че са наели тебе.
— Как така?
— Кайл Карсън ще започне да пикае газ, когато види, че изглеждаш по-добре от него.
Той отметна назад тъмната си коса, все още взрян в отражението си.
— Мислиш ли, че наистина е така?
Сега те и двамата бяха сигурно сгодени и тя можеше да си позволи малък лек флирт.
— О, хайде, човече, знаеш, че е така.
— Режисьорът ме хареса — размишляваше той. — Както и продуцентката — как й е името?
— Барбара Уестърбърг.
— Тя много ме хареса.
— Абсолютно съм шокирана, че си се промъкнал покрай Кайл.
— Какво означава това?
— Работих в последния му филм — тя кимна знаещо. — О, човече! Всеки актьор трябва да е по-стар и по-малко хубав от него — и тя снижи глас до доверителен шепот: — Той оплешивява, нали знаеш.
— Това сигурно го кара да се чувства несигурен.
— Не съвсем — отговори тя. — Той все още се опитва да скочи върху всичко, което се движи.
— Ами?
— Обаче само жени — изкиска се Трини. — Можеш да бъдеш спокоен.
— Благодаря ти, Боже — сухо каза той.
— Кога ще снимаш?
— Утре. Сцената в бара.
— Сигурна съм, че ще си страхотен — заяви тя. — По-добре си вземи костюма отсега. Тези панталони трябва да бъдат изгладени.
Лара се появи на снимачната площадка в обкръжението на изцяло женския си антураж. Там беше Рокси, облечена като за първа среща в светлозелена минипола от микрофибър и високи до глезените бели кокетни ботушки, червената й коса — като блясъка на славата. Там беше Йоко, гримьорката й — хубава японка с късо подстригана права черна коса и кръгло лице. Там беше Анджи, дубльорката й — жалка версия на Лара, оглеждаща се уморено наоколо си поради факта, че беше омъжена за сценичен работник, който непрекъснато й създаваше проблеми. Там беше и Каси, влачеща се подир другите с клетъчен телефон в ръка плюс жълта подложка и готова за водене на бележки писалка.
Лара познаваше неколцина от екипа, с които беше работила преди. Поздрави ги по имена, добавяйки топло ръкостискане и искрени въпроси относно семействата им. Всички я обичаха заради това, че си спомня за тях.
Кайл вече беше на снимачната площадка, полюшващ се в платнения си режисьорски стол, дългите му крака бяха протегнати пред него. Той стана при появата на Лара.
— Добрутро, красавице — каза с дълбок плътен глас. — Добре ли спа нощес?
— Определено — отговори тя.
Майлс се приближи.
— Изглеждаш прекрасно — и я целуна и по двете бузи. — Тази прическа наистина става.
Ръката й се протегна инстинктивно да докосне новите кичури в косата.
— Благодаря — скромно каза тя. — Всичко се дължи на Рокси.
Майлс не обърна внимание на фризьорката — за него тя нямаше значение.
— Бързо да прегледаме сценария — той беше готов да постави сцената.
Зад гърба му Рокси се опули.
Каси подаде на Лара сценария й.
— Как става така — обърна се Лара към Майлс, — че първата сцена от първия ден винаги е сцена с целувка?
Той се засмя.
— Има ли по-добър начин вие двамата да си паднете един по друг? Суров секс, скъпа, това всеки път дава резултат.
Тя пренебрегна грубостта му и тихо защитаваше позицията си:
— Със сигурност разбираш, че ако заснемеш тази сцена по-късно в графика, актьорите, изпълняващи сцената, ще бъдат по-близки.
— Не се притеснявай, скъпа — каза Майлс с покровителствен тон. — Ти и Кайл определено ще подпалите екрана. — Той намигна на Кайл, който му намигна в отговор. Лара потъна в мълчание. Беше научила, че една преуспяваща в киноиндустрията жена не бива да се впуска в спорове за дреболии. По-
