е забележителен.
— Колко време още има, преди всичко да стане готово? — попита Ники.
— Суровото копие трябва да е готово след около шест седмици.
— Страхотно. Добре ли изглеждат костюмите?
— Намини утре и виж сама. Ще бъдеш доволна.
— Наистина ли? — попита тя, докато го обгръщаше с ръце.
— Да, скъпа, наистина.
— Обичам те, Ричард — и тя сгуши лице на гърдите му.
— И аз те обичам, любима — отговори той не особено съсредоточено. — Къде е Съмър? Не се ли предполагаше днес вече да е тук?
— Пристигна, създаде обичайния хаос и излезе.
— И те остави тук сама?
— Тя не става за моя компаньонка, Ричард. Споменах, че нямам нищо против да излезе. Казах й да се прибере вкъщи до полунощ. Няма нужда да я чакаме — реших да й се доверя.
— Браво на тебе.
— Ти ме пренебрегваш — Ники желаеше той да й обърне повече внимание. — Кой е на първо място — филмът или аз?
— Знаеш, че винаги е филмът — каза той, за да я подразни.
— Такова копеле си — тя се изправи на пръсти и го целуна. — Не знам защо те обичам.
Той я обгърна с ръце, почти откъсвайки краката й от земята.
— Отнеси ме в спалнята и ме похити! — пошегува се тя. — Възползвай се, докато съм в настроение.
— Гладен съм — каза той. — Единственото, което съм ял, са понички и кафе.
Тя пусна най-секси гласа си:
— Ще ти дам за хапване нещо, което наистина обичаш.
— Нима?
Сега беше привлякла цялото му внимание.
— О, да, господин Бари. Много ще ти хареса.
Със смях се оттеглиха в спалнята.
И аз се озовах там — шестнайсетгодишен и пак сам. Нямах намерение да остана с Лулу, приказливата малка кучка.
Имах няколко възможности. Едната от тях се казваше Авис Деламор, дъртата кошница, която водеше актьорския клас, който посещавах. Авис твърдеше, че е известна театрална актриса от Англия. Не бях толкова сигурен, защото всеки път, когато се възбудеше, забелязвах остатък от Бронкс в акцента й.
Когато я опознах по-добре, разбрах, че съм прав. Беше живяла в Англия няколко години с някакъв неудачник, когото забила в бар. Това беше размерът на английското й наследство.
Авис много си падаше по мене, така че когато звъннах на звънеца й и й казах, че няма къде да отида, тя веднага заяви:
— По-добре да спиш на канапето ми.
Да бе, сигурно. Онази нощ канапето се превърна в нейна спалня, а аз бях изпълнен с желание да отмъщавам. Както казах преди, ако наистина се концентрирам, мога да имам всяка жена, която поискам.
За нещастие Авис не беше Лулу със стегнатото й тяло на стрийптизьорка и щръкнали гърди. Авис беше едра жена с отпуснати цици и дебели бедра.
Скоро разбрах какво е да чукаш жена, която не го е правила известно време. Моят старец се оказа прав. Благодарността е хубаво нещо. Благодарността означава, че ще ти дадат всичко, което искаш. И тя го правеше. Единственото, което се искаше от мене, беше да помоля.
Никога не си мислех за баща ми или за това, какво прави. Доколкото ме засягаше, той беше като вчерашните новини. Бях се изнесъл и не ми пукаше.
Естествено, както и Лулу, Авис нямаше представа, че съм само на шестнайсет. Казах й, че съм двайсетгодишен, и тя го прие.
Караше ме да върша разни работи около порутената й стара къща и казваше на всички, че съм асистентът й. Затова трябваше да я чукам, а тя ми даваше петдесет долара джобни пари седмично. Проблемът беше, че искаше всяка нощ, пък аз нямах намерение да е толкова редовно.
Компромисът беше тя все едно да чука дърво. Обичам да съм дърво — това означава, че мога да си лежа по гръб и да не правя нищо. Авис на колене, а аз си фантазирам за филми и за всички онези холивудски лайна. Няма значение как изглеждат, след като прекрасно го духат.
Единственото хубаво нещо на това, да съм с Авис, беше, че всеки ден трябваше да уча актьорско майсторство. А и в класа беше гот — винаги различни момичета идваха и си отиваха, така че аз, естествено, напълно се възползвах от ситуацията.
Авис беше хлябът и маслото ми. Момичетата — изключителните десерти.
Разбира се, гледах да го правя така, че Авис да не знае — дори изобщо да не подозира. Бях достатъчно умен, за да съм наясно, че не би се отнесла мило с мене, ако си го вра навсякъде.
Всичко вървеше добре, докато един ден дъщерята на Авис, Бети, не се върна от Калифорния, където беше на гости при баща си — отчуждения съпруг на Авис. По това време бях на седемнайсет години и доста привикнал към новия си живот, така че когато Бети се появи, не очаквах проблеми.
С Бети бяхме на една и съща възраст, но тя изобщо не беше доволна да ме открие в дома си. Чух я да се кара с майка си още първата нощ, след като пристигна.
— Какво, по дяволите, прави тоя тук? Отвратително е — той е достатъчно млад, за да ти бъде син.
Авис не обичаше сблъсъците, което беше една от причините съпругът й да избяга.
— Това си е моят живот — каза тя, защитавайки позициите си. — Ние сме много щастливи.
Бети и аз се мразехме три седмици. През четвъртата седмица правихме невероятен секс в леглото на майка й и тогава нещата станаха наистина сложни.
Бети беше лошо момиче — от този тип, който винаги ме е привличал. Гнусеше се от майка си и не можеше да повярва, че спя с нея.
— Как можеш да го правиш с такава дърта брантия? — подиграваше ми се тя. — Ти наистина си низш вид.
Една нощ дойде при мене с план.
— Знам къде майчето си крие бижутата — да ги вземем и да избягаме. Можем да отидем при татко и приятелката му в Лос Анджелис.
— Искаш да й откраднем нещата? — попитах аз и звучах като тъпака на годината.
— Не, ще я помолим да ни ги даде — каза Бети с възможно най-подигравателния си тон. — Какво си мислиш, че имам предвид бе, глупако?
Авис беше добра с мене, но пък и аз бях добър с нея.
От друга страна, Бети предлагаше наслада и приключения. Беше млада, хубава и абсолютно дива. Нямах какво да губя, а ме очакваше цяла поредица от приключения.
Така че грабнахме всичките бижута на Авис от сейфчето, което държеше под леглото си, и поехме към Калифорния.
Най-сетне бях на път към Холивуд.
ГЛАВА ДЕВЕТА
Джой бродеше неспокойно из хотела. Беше разгледал града, минал през плажа и сега му беше скучно. Двуседмични снимки и само тридневна работа, разпръсната през четиринайсетте дена — щеше да полудее, ако не измисли нещо, което да го ангажира.
Реши да отиде на снимачната площадка — тъкмо снимаха в крайбрежен ресторант. Но да висиш така, когато нямаш работа, едва ли е умно, пък и освен това е досадно.
