— Ужас! Нищо ядливо!
Направи го и сега. После отвори всеки шкаф в кухнята и пропусна да ги затвори.
Ники се опита да остане спокойна; ужасните навици на дъщеря й я влудяваха напълно.
— Ега ти! — възкликна Съмър. — Ричард не е вкъщи и няма никаква манджа.
— Кажи ми какво би искала и ще изпратя прислужницата да напазарува.
— Забрави, мамче. Смятам да отида на плаж. Имам намерение да си докарам доста готин тен.
В момента, когато куриерът донесе сценария, Ники го грабна и забърза към терасата с изглед към брега. Съмър лежеше под нея на пясъка без горнище на банския. Тъй като беше почти плоска, това наистина нямаше значение, освен дето беше неподходящо — особено след като това е обществен плаж, където не се предполага да вършиш такива неща.
Изкуши се да я извика и да й каже да си сложи горнището, но дали това беше добра идея? Съмър щеше да я послуша за две минути и веднага след като Ники се извърне, отново щеше да го свали.
Със сценария под мишница се сви в удобен люлеещ се стол и започна да чете.
За час и половина беше напълно погълната. Окончателният вариант беше брилянтен — писателят, когото бе наела, бе свършил чудесна работа, като се бе съобразил и с нейните бележки. Остави сценария на масата и потръпна въодушевено. Лара трябваше да го види веднага.
През ума й мина да й го занесе лично. После си спомни, че Съмър е тук и няма да е честно да я остави сама с Ричард. Може би щеше да изпрати сценария с „Федерал експрес“, ще й даде възможност да го прочете и след това ще вземе самолета. Да, реши тя, това е начинът.
Обади се на Ричард в монтажната.
— Сценарият е тук — каза тя. — Точно приключих с четенето, точно каквото трябва е.
— Не се въодушевявай толкова — предупреди я той. — Хората, които дават парите, трябва да му хвърлят един поглед, а те винаги имат претенции.
— На кого му пука? — безразсъдно отговори тя. — Мисля, че е достатъчно добър, за да го изпратя на режисьорите, за които съм мислила, и да видя тяхната реакция.
— Е… Те всички очакват да го видят — намуси се той. — Само помни, че съм вързан тук през следващите няколко седмици и няма много да ти помагам.
— Мога да го направя — уверено каза тя. — Това е мой проект и въпреки че оценявам намесата ти, сама ще се справя чудесно.
— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
— Абсолютно.
Беше на път да се обади на „Федерал експрес“ и да изпрати сценария на Лара, когато си спомни за Съмър — тя определено беше на плажа от твърде дълго. Наведе се над парапета на терасата и погледна надолу. Съмър се беше изпружила на пясъка — все още без горнище. До нея беше седнал мускулест младеж, който говореше непрекъснато. „Хм… — помисли си Ники, — не й отне много време да намери някой местен герой.“
Разбираше, че не трябва да бъде толкова критична, но не искаше дъщеря й да бъде сполетяна от същата съдба като нейната. Бременна на шестнайсет години, омъжена — на седемнайсет, разведена — на двайсет и пет. В главата й промърмори тъничък гласец:
Извика името на Съмър.
Почти голата й дъщеря завъртя глава и я погледна, сякаш тя й беше съвсем непозната.
— Да?
— Не трябва ли вече да се прибираш? Не трябва да се печеш толкова много през първия ден.
Съмър прошепна нещо на момчето. И двамата се превиха от смях.
Ники знаеше, че тя е обектът на шегата им, но се престори, че няма нищо против, и забърза в къщата. Обади се на „Федерал експрес“ и прибави към сценария кратка бележка за Лара. След това седна на бюрото си и започна да звъни на режисьорите, на които беше планирала да изпрати сценария, за да ги осведоми, че той вече е на път.
Съмър знаеше, че има едно нещо, което може да прави без никакво усилие: да привлича момчета — или мъже — нямаше значение, стига да бяха от мъжки пол. Пет минути на плажа и този голям здрав сърфист пристигна и се залепи за нея. Тя свали горнището си, каза му, че всички в Европа се пекат без горнища, и докато той присвиваше очи, го попита откъде може да се сдобие с малко трева. Той я осведоми, че може да й донесе всичко, което поиска, покани я на купон и се влюби в нея.
По-късно влезе в къщата боса и покрита с пясък. Тънка риза едва прикриваше бикините й.
— Трябва да излизам — каза на майка си. — Мога ли да взема кола?
— Твърде си млада, за да шофираш — отбеляза Ники. — Трябва да си навършила шестнайсет, не помниш ли?
— Карам колата на татко през цялото време — нацупи се тя.
— Може би баща ти е готов да поеме риска — рязко отговори Ники. — Но ние не можем.
— Аз съм достатъчно добър шофьор, мамче.
— Сигурна съм, че е така, но тук не може да караш. Такъв е законът.
— Няма да ме хванат.
— Казах „не“.
— Такава си досада — промърмори Съмър, мислейки си, че майка й няма да е толкова лесна за манипулиране като скъпото татенце.
— Накъде си се запътила все пак? — попита Ники. — Мислех си, че тази вечер ще вечеряме всички заедно.
— Не мога — отговори Съмър. — Отивам на купон.
— Вече?
— Не искаш само да си седя вкъщи, нали?
— Баща ти определил ли ти е вечерен час?
— Вечерен час? На мене? Пфу!
— Не ми се прави на умна, Съмър. По кое време трябва да се прибираш вкъщи в Чикаго?
— По времето, по което си искам — смело отговори тя.
— Правилата тук са различни — обяви Ники, като почукваше по часовника си. — Да се върнеш в полунощ.
— Полунощ! — изпищя Съмър. — Тогава купоните дори още не са започнали!
— Откъде знаеш?
— Тук имам приятели.
— Имаш ли? И кои?
— Не ги познаваш.
О, Боже! Съмър беше достигнала трудната възраст. Ники стисна зъби. Помощта на Ричард щеше да й е необходима, а в момента той изобщо не беше на разположение.
— Ще ти дам пари за такси — каза тя най-после — не искаше изведнъж да става твърде строга. — И да си си вкъщи в дванайсет. Ясно?
— Както кажеш — промърмори Съмър и се отправи към стаята си с мисълта каква гадна досада е майка й.
Ричард не се прибра вкъщи до десет и половина. Беше се възгордял.
— Филмът изглежда невероятно — обясни той, докато си сипваше силно питие. — Снимките в Южна Франция са изключителни, а изпълнението на Лара — блестящо. Начинът, по който тя израсна като актриса,
