започна да рулира по пистата.
— Знаеш ли — той й изпрати усмивка, — откакто съм с тебе, нищо няма значение.
И наистина казваше истината, защото най-сетне беше намерил жената, с която да остане завинаги.
Лара се усмихна. Да, случи се неочаквано бързо, но всичко изглеждаше толкова хубаво, толкова разумно. И е страхотно да си с някого, на когото му пука за тебе.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ТРЕТА
Макар да не обичаше да си губи времето в кухнята, Ники реши да сготви нещо. Лара не си беше вкъщи достатъчно време и можеше да се очаква, че изпеченото от нея месо ще я изненада приятно. Спря се на меню от пилешко печено, картофено пюре, броколи, боб и английски хлебен сос — все неща, които Лара предпочиташе.
Ричард се прибра вкъщи по-рано, за да има време да се преоблече. Влезе право в кухнята, където в този момент Ники режеше авокадо за салата на тънки парченца. Целуна я по тила.
— Познай — Ники цялата сияеше. Без съмнение той щеше да е разгневен, но след блестящото му представяне тази нощ не можеше да му откаже внимание.
— Какво? — попита той и си взе парченце авокадо от купчината.
— Лара ще доведе някого.
Веждите му се вдигнаха високо.
— Нима?
— Така изглежда… Спомняш ли си, разказвах ти за един, който, струва ми се, не й беше безразличен… актьор, с когото веднъж се срещнах — Джой Лоренцо. Както се вижда, тя изпитва нещо повече от празно любопитство.
— По какво съдиш?
— Досега не съм имала възможност да говоря с нея, но Каси ми се обади и каза, че Лара възнамерява тази вечер да дойде с него. Естествено, отговорих, че ще е чудесно.
— Аз не бих се съгласил — кисело каза Ричард. — Защо й трябва да се занимава с някакъв никому неизвестен актьор?
— Защо не? А и с кого друг да се среща?
— Значи тази вечер ще дойде с него? — той поклати глава. — Кой можеше да си помисли такова нещо?
— Ти, скъпи мой. Спомни си собствените си постъпки, които сега ти изглеждат странни само защото този път го прави тя.
Ричард отвори хладилника и извади от него бутилка бяло вино.
— Трябва да говоря с нея — каза той.
Това вече накара Ники да заговори иронично:
— И какво ще й кажеш? Сигурно, че не може да си хване гадже, преди да получи твоето разрешение.
Той й хвърли студен поглед и излезе от кухнята, като взе и виното. В този момент вътре нахлу Съмър с широко отворени очи и ухилена до уши.
— Ау! — възкликна тя. Изглеждаше много сладка в светлорозова ластична рокля. — Усещам много апетитен аромат!
— Благодаря — Ники се зачуди какво ли ще иска Съмър този път. Колата? Къщата? Или може би Ричард?
— Ники — извика Ричард от съседната стая. — На телефона… Обажда се Мик.
— Искам да те помоля за нещо — мрънкаше Мик. — Ама мнооого голяма молба.
— Слушам те.
— Наистина е важно за мене.
— Какво има? — тя започваше да губи търпение.
— На главата на Айдън се струпаха хиляди неприятности. Той по принцип живее в един хамбар под наем… Няма никакви приятели.
— И искаш да разбереш дали можеш да дойдеш с него? — попита тя с твърде помръкнал вид — предварително знаеше, че после ще съжалява, задето го е поканила.
— Това исках да те помоля.
— Осем часа. Както се разбрахме — остави слушалката на мястото й и се провикна: — Ванда! Постави още един прибор.
— Нали мога да остана за вечеря? — попита Съмър със светнали сини очи и затанцува из кухнята. Беше дочула разговора по телефона и не можеше да повярва, че й се отваря такава възможност.
Ники не можеш да направи нищо друго, освен да се съгласи. И все пак подметна:
— Как така ще пропуснеш да излезеш тази вечер?
— Да изляза и да изпусна случая да опитам вечерята ти? — Съмър бръкна с пръсти в салатата и измъкна оттам едно червено доматче.
Какво можеше да отговори на собствената си дъщеря? Че очакват специални гости и няма възможност да присъства?
— Всъщност вечерята ще бъде делова — неубедително произнесе тя.
— Ричард ми каза преди малко, че ще дойде и Лара. Много ми е домъчняло за нея. Сякаш не съм я виждала от векове…
— Няма да бъде само Лара — побърза да обясни Ники. — Ще дойде и моят режисьор, Мик Стивън. Ще обсъждаме един куп делови въпроси и се боя, че ще ти стане скучно.
— Нали винаги искаш да си стоя вкъщи, мамичко? — в гласа на Съмър прозвучаха нотки на обида.
— Искам, разбира се — Ники изпита вечната семейна вина и се обърна към икономката с кратко нареждане: — Ванда, сложи още един прибор — множим се от минута на минута.
— Благодаря ти, мамо — и Съмър излетя от кухнята.
Ники си отбеляза, че трябва да се разбере с Шелдън колкото се може по-скоро. Ако Съмър има сериозното намерение да остане, тя няма да й откаже тази възможност. Може би все още има надежда нещата между тях да потръгнат.
Съмър се втурна в стаята си. Мик Стивън у тях! Идеално! Никога не му е казвала коя е. Той ще се вцепени, когато най-сетне научи. Но голямото събитие беше Айдън Шон. Какъв пич само. Беше толкова нетърпелива.
Какво ли е най-добре да облече? Нещо толкова секси, че той да не може да й устои. О! Това беше нейната вечер!
Лара седеше пред огледалото на тоалетката, довършваше последните подробности на грима си и си мислеше колко е хубаво човек отново да си е у дома.
Вчера, веднага след като пристигнаха в къщата, подробно инструктира господин и госпожа Креншоу — възрастното семейство шотландци, които работеха за нея — да приготвят стаята за гости за Джой. Госпожа Креншоу прие поръчката, огледа Джой малко критично, което накара Лара да се разсмее. Семейство Креншоу, както и всички останали, прекалено се тревожеше за нея.
След като се настани, Джой започна да разглежда къщата.
— Я виж ти! Това се казва къща — възкликна той, докато заничаше тук-там. — Въобще не си давах сметка, че живееш в такъв палат.
— Тук прекарвам цялото си време, когато не работя — обясни тя. — Опитах се домът ми да бъде колкото се може по-уютен.
