представя дъщеря ми, Съмър.
— Дъщеря ти? — хлъцна Мик, докато ръцете му неконтролируемо трепереха.
— Да — отговори любезно Ники и същевременно забеляза, че Хуан е цял в слух. При появата на Съмър той изпадна в транс. За щастие тя още не го беше видяла. С повече късмет нещата щяха да останат дотук.
Съмър отмина Мик, съзря Лара и се затича към нея.
— Лара, миличка! — извика тя.
— Колко си пораснала! — прегърна я Лара. — Много си хубава. Запознай се с Джой Лоренцо.
— Приятно ми е — Съмър го разглеждаше с интерес.
— Здравей — и той също й хвърли един поглед. Ники можеше да се справи с това момиченце само ако го заключи и глътне ключа — поне докато не навърши осемнайсет.
Съмър се отправи към Айдън Шон. Той я погледна невиждащо.
Решена на всяка цена да привлече вниманието му, тя се представи като негов най-голям фен:
— Гледала съм всичките ви филми поне по десетина пъти! Така или иначе вие сте най-гениалният актьор на света.
Айдън не реагира. Изглеждаше изцяло погълнат от чашата си с „Джак Даниелс“.
— Не ме ли помните? — Съмър снижи гласа си, за да не може да чуе никой друг.
Той едва поклати глава.
— Неее…
— „Вайпър клуб“.
— Съжалявам, момиченце, не си спомням — и той се прозина в лицето й.
Тя го изгледа продължително. Ще си плати за това „момиченце“.
От терасата Джой не изпусна нито една подробност от онова, което ставаше.
— На колко години е нимфетката? — прошепна на Лара.
— Едва на петнайсет. Направо да не повярваш!
— Със сигурност ще бъде основното занимание на Мик тази вечер. Виж го само — ще я изпие с очи.
— Не бъди толкова циничен. Не забравяй, че тя е още дете.
— Дете, което отдавна е пораснало.
— И защо мислиш така?
— Сама ще видиш.
Мик успя да привлече вниманието на Съмър едва когато се настаняваха в трапезарията.
— Мога ли да знам защо не ми каза коя е майка ти? — попита той с изкривена уста.
— Да си ме питал за това? — дръзко натърти тя.
— И как стана така, че дори не ми намекна?
— О, бях сигурна, че ще издивееш, като разбереш, че мамчето ми е Ники Бари.
Той беше поразен. Тази малка Лолита го объркваше.
И преди да може да й отговори, тя го заряза, а той се озова на масата между Лара Айвъри и Айдън.
Разговорът на масата беше изцяло доминиран от Мик, който явно бе решил, че единственият начин да заинтересува Съмър е да огласи възгледите си по най-различни въпроси: от политиката до престъпността.
— Както сме тръгнали, ще трябва да възстановим смъртното наказание и публичното обесване за назидание — докато говореше, с показалеца на лявата си ръка разсеяно поглаждаше бюста на Мерилин. И в същото време настойчиво гледаше към Съмър, която упорито не го забелязваше. — Готов съм да си плащам, за да гледам как ги бесят и как се люлеят краката им.
— Това най-малкото е непристойно — Ричард леко смръщи чело. — Също като да ни накараш всички да тръгнем по бели гащи с копие в ръка.
— Законът на джунглата: убиваш ги, преди те да те убият — Мик улови погледа на Съмър, която начаса се извърна.
Джой се забавляваше с тази сцена. Някой трябва да каже на това момиченце, че режисьорите са къде- къде по-важни от актьорите. Стига цяла вечер е хвърляло погледи към Айдън Шон. Сложи ръка на коляното на Лара под масата и бавно я плъзна по крака й.
— Ти въобще даваш ли си сметка колко много хора са екзекутирани заради съдебна грешка? — питаше разгорещено Ричард. Даже потропваше с юмрук по масата.
— Е, има двама-трима — отговори Мик. — И знаеш ли защо? Защото милозливите либерали се страхуват. Сигурно искат всички останали да завършат живота си със „смъртно наказание“.
— Смъртното наказание не е решение на всички въпроси — рязко заяви Ричард. В този момент му се искаше всички да се махнат от къщата му.
— Глупости! — и Мик се обърна към Лара: — Ти какво мислиш по въпроса?
— Зависи за какво престъпление става дума — тя не искаше да се остави да стане жертва в спора им.
Айдън се изправи. Цяла вечер не се беше разделял с тъмните си очила и не беше казал почти нищо.
— Къде е тоалетната? — попита той.
— В предния хол — отговори Ники.
— Аз ще те заведа — Съмър скочи на крака, за да го съпроводи.
Отиде с него до тоалетната за гости и се опита да влезе заедно с него.
— На какво си играеш, по дяволите? — попита той и й препречи пътя.
Тя го погледна с широко отворени невинни очи.
— На нищо. Нямах представа, че играеш във филма на майка ми.
— И предполагам, не знаеш и това, че Мик й е режисьорът — продължи той, сякаш въобще не й повярва.
Ах, значи я помнеше.
— Не знаех, честна дума — и отново се опита да се вмъкне в банята заедно с него. Знаеше, че ако го обвие с дългата си руса коса и го поеме със сладките си млади устни, може да изпрати мъжа в рая. Мик беше очарователен, но в действителност желаеше Айдън.
— Изчезвай оттук, девойче — каза й той и хлопна вратата под носа й.
Тя се върна на масата с неуверени крачки. Айдън Шон още не е чул последната й дума, тя ще му го върне.
Лара и Джой си тръгнаха малко преди единайсет.
— Що за вечер! — възкликна тя в колата на път за вкъщи. — Как да кажа… Мик има ужасен характер. А пък Айдън Шон…
— Бившият ти съпруг много се грижи за тебе — отбеляза Джой.
— Не бих казал — побърза да отговори тя.
— И как така ти е позволил да го напуснеш?
— Казах ти, измъчваше ме с вечните си изневери — въздъхна тя. — И в един момент осъзнах, че така повече не може да продължава.
— Сигурен съм, че сега той горчиво съжалява.
— Много е щастлив с Ники.
— Не бъди толкова сигурна.
— Те наистина са щастливи — настояваше тя.
— Хайде, скъпа — дразнеше я Джой. — Не мислиш, че не мечтае за тебе в леглото, нали? За невероятната ти кожа? За нежните ти ръце? Или за дългите ти крака, сключени около врата му… — държеше волана на колата с една ръка, а с другата обхвана лявата й гърда. — Свали си сутиена — нареди й той.
