— Какво? — тя беше останала без дъх.
— Чу ме. Смъкни го надолу под блузата си.
— Джой — смехът й беше нервен. — Не може ли да си по-търпелив и да почакаш, докато се приберем у дома?
— Не — той беше непреклонен. — Цяла вечер изтърпях да не те докосвам. Сега го направи.
Гърлото й се сви от предчувствие. Този мъж беше твърде упорит. А на нея това й харесваше.
Посегна под блузата си, разкопча сутиена и го свали.
Внезапно ръката му се провря под блузата й и замачка зърното й между пръстите си.
Тя изстена и усети прилива на възбудата. За момент си помисли, че той й въздейства невероятно силно.
— Разкопчай ципа на панталоните ми — нареди, докато внимателно продължаваше да следи пътя пред себе си. — Извади го.
— Джой — тя се опитваше да се бори, — ние сме на магистралата. Ще ни видят…
— Кой ще ни види? Намираме се в движеща се кола. Направи го!
— Джой… — въпреки протестите си усещаше, че му се подчинява. Сякаш той я беше омагьосал и тя нямаше сили да го спре. В действителност нямаше желание да му откаже. Измъкна го от панталоните му и го погали леко; не спираше да мисли колко желае вече да са си вкъщи, така че той да може наистина да я люби.
— Смучи го! — нареди й той и твърдо притисна ръка към тила й.
О, Боже! Трябваше само да й поиска…
Тя наведе глава и го докосна с устни, обгърна го. Когато той стигна до върха, преминаваха по магистралата Пасифик коуст със скорост от сто и десет километра в час. Изпразването му беше толкова мощно, че тя самата усети оргазма.
— Ти си моя, скъпа — очите му бяха втренчени в пътя. — Не го забравяй никога. Моя си, цялата си моя. Нали така, мила? Нали?
Тя кимна, още в унеса на изживяното и се отпусна на седалката. Сега знаеше, че и тя няма търпение да си легнат в леглото у дома.
Веднага след като Айдън Шон и Мик Стивън си тръгнаха от глупавата вечеря на майка й, Съмър извика такси. Айдън наистина не беше много любезен с нея, но все пак вече разбра що за човек е тя.
Върхът! Как само изглеждаше лицето на Мик, когато тя влезе в стаята и Ники обяви, че това е дъщеря й. Внезапна паника. Тя даже се изсмя вътрешно. Онази вечер, когато се срещнаха във „Вайпър клуб“, Мик сигурно си е помислил, че се е запознал с поредната нимфетка, негов фен… дежурната вятърничава тийнейджърка, която да му духа. Какъв шок за него тази вечер!
Беше твърде възбудена, за да мисли за него. Харесваше Айдън Шон, а когато Съмър иска да постигне нещо, тя не се отказва.
Преди вечеря успя да се обади в офиса на филмовата продукция и поиска адреса на Айдън от името на майка си. Добре го измисли. Веднага след тръгването им уведоми Ники, че трябва да излиза, и само след миг се настани в таксито и ги последва.
Айдън живееше в мизерно малко апартаментче на една от ужасните мръсни улици в северен Холивуд. Тя плати таксито и натисна звънеца.
Айдън се появи на вратата гол — само с тъмните очила на носа, прикриващи очите му, и чифт плъстени чехли на дългите си четвъртити ходила.
— О, Боже! — изръмжа той. — Значи си ме проследила до вкъщи.
— Не беше много любезен с мене — и го избута навътре в апартамента му. Телевизорът работеше, а на масата се мъдреше полупразна бутилка „Джак Даниелс“. Тя си припомни всички онези истории, които разказваха за него в таблоидите, и потръпна от любопитство и възторг.
— Ама ти наистина си падаш по упадъчните изпълнения — гледаше го с широко отворени от възбуда очи.
— Не ми казвай, че си такава глупачка и се връзваш на тия идиотщини — отвърна й той, докато намъкваше чифт панталони. — И къде си мисли мамчето, че си сега?
— Казах, че излизам. На парти. Ама на нея хич не й пука, тя е заета само с филма си и с Ричард.
— Тая дърта надувка — изръмжа Айдън и удари една глътка от бутилката.
— Ричард е готин — отговори Съмър. — От него мога да изкрънкам каквото си искам. Направо да не повярваш, че е режисьор. По-готин е от твоя приятел, Мик.
Айдън леко отмести очилата си и я погледна над тях.
— А бе, момиченце, я кажи какви са ти мераците — попита, докато отваряше поизносения диван. — И да знаеш — каквото и да искаш, от мене няма да го получиш.
— Сега ми е времето да се уча — гледаше го с истинско въодушевление.
— Подкарала си я през просото, да знаеш. Имаш късмет, че не съм някое гадно копеле.
Тя се изкиска невярващо.
— Не си ли?
— Някои хора досега сто пъти да са ти скъсали гъза, без въобще да им пука. Но, скъпа моя, аз съм човек с принципи.
— Ясно — тя кимна с разбиране и продължи: — Затова съм именно тук. Искам… ъ-ъ… да го направиш с мене.
— А, без мен, момиченце. Имам си достатъчно проблеми на главата.
— Ако не го направиш, ще кажа на татенцето, че си го свършил, и после полицията ще те арестува за блудство с непълнолетна.
Той втренчи поглед в нея за един дълъг, мълчалив момент.
— И сигурно ще го направиш, нали?
— Баща ми е голям психиатър в Чикаго — похвали се тя. — Наистина ще се впечатли. Освен това се познава добре с кмета.
Айдън невярващо клатеше глава.
— Веднага да се разкараш оттук, или мамчето ти ще научи за всичко това.
— О, тя въобще няма да ти се върже и набързо ще те шитне от филмчето си.
— Много ми пука — отговори той и я избута до външната врата. — Прибирай се вкъщи, момиченце, и никога не се връщай.
— Ще съжаляваш — беше шокирана, че той я разкарва.
— Значи ще съжалявам? Голяма работа.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЕТА
Лара и Ники се настаниха в китайския ресторант срещу офиса на продукцията. Беше приятно да опитат тези вкусотии от див ориз, сладко-кисели скариди, яйчени ролца и риба тон.
— Никога не съм те виждала толкова щастлива. Ти направо цъфтиш — и Ники се зае със следващото ролце. — Не ми казвай, че си хлътнала безнадеждно. Ако не прибереш тази умопомрачителна усмивка от лицето си, ще трябва аз да те сваля на земята.
— Не мислиш ли, че той е страхотен? — замечтано попита Лара. — Един Господ знае с колко готини пичове съм се занимавала. Но той не изглежда само готин. Той наистина е невероятен.
— Глупавичката ми — промърмори Ники.
— Трябва да ме разбереш — зелените очи на Лара блестяха. — Джой е нещо съвсем различно. Нежен е и силен, умен и не е настойчив… и е тооолкова секси.
— О — мъдро кимна Ники. — Сега всичко ми е ясно. Той е просто секси.
— Не — възрази веднага Лара. — Ники, не преиначавай думите ми. Не е само сексът.
— Да бе, да — не вярваше Ники. — Набързо те е свалил със сексапила си. Как се оправя с другите неща, с работата си?
Без да чува въпроса на приятелката си, Лара продължаваше да бленува:
— Сякаш си принадлежим един на друг. Сякаш цял живот сме били самотни, страдали сме… и сега най-
