— Не е достатъчно да си сладък, скъпа моя — той докосваше гърдите й, притискаше зърната. — Хващам се на бас, че никога не е могъл да те възбуди така, както го правя аз.
Тя се опитваше да се освободи и да седне.
— Джой, това е истинска лудост. Познаваме се от няколко дена и вече… понякога имам чувството, че сме заедно цял живот.
— Това го наричат „духовна близост“ — той изведнъж бе станал съвсем сериозен.
Тя го гледаше, без да помръдва.
— Това ли е наистина?
За него беше същото. Продължи:
— И какво каза Ники?
— И аз искам да бъдеш изнасилвач.
Той отиде до бара, отвори хладилника и извади оттам кутия бира.
— Тази сутрин прегледах сценария — каза, докато отваряше кутията. — Доста сериозно.
— Да, така е.
— Имаш ли доверие на този Мик Стивън? Той може и да е много свестен режисьор, обаче дали е на твоя страна? През по-голямата част от филма ще играеш обратното на амплоато си.
— И това е така.
— Трябва да помислиш и за почитателите си — и той отпи от бирата. — Как смяташ, защо идват да те гледат?
— Сигурно защото съм добра актриса — предположи тя небрежно.
— Идват заради твоето излъчване, твоята аура, идват заради имиджа ти.
— Така ли?
— Да, мила, заради имиджа ти. Ти си красавица, мила. Ти си това, за което мечтае всеки мъж: доброто и сексапилно момиче.
— Приятно ми е, че добави и сексапилно — усмихна се нежно тя.
— Нека да го обмислим още — продължаваше той. — Защо ме привличаш толкова силно? Ами защото… наистина… Макар че съм бил с много жени.
— Е, да приемем, че това е било, преди да се обвържеш.
— Безспорно — сериозно отговори той. — Вярвам във верността… А ти?
— И аз — тя също беше сериозна. — Изцяло. След горчивия ми опит с Ричард се заклех пред себе си, че няма да допусна нито един мъж да ме подведе.
— А какво щеше да направиш — подразни я той, — ако днес, когато се прибра, ме беше заварила в леглото с някое момиче?
— Този въпрос изобщо не ми харесва.
— Не, не, хайде, отговори ми — настояваше той. — Ще ми откъснеш ли главата? Ще ме изриташ начаса? Ще се развикаш? На мене или на нея? Какво ще направиш?
— Сигурно ще си отида — тя беше много спокойна. — Просто ще си изляза и ще те оставя.
— О, не, скъпа — убедено каза той. — Ти няма да можеш да ме изоставиш.
За момент зелените й очи потъмняха.
— Не бъди толкова сигурен, Джой. Никога не бъди толкова сигурен. Аз съм по-силна, отколкото си мислиш.
Междувременно Ники се прибра в дома си в Малибу. Завари Ричард отново пиян.
— Това вече започна да ти става навик — каза му с леден глас. — Мислех си, че вечното ти пиянство е приключило.
— Какво има? — войнствено попита той. — Нямам ли право да се поотпусна и да си почина?
О, Боже! Не и още една битка за деня. Затова попита, докато влизаше в кухнята:
— Имаш ли още работа?
— Всичко е свършено — и той я последва.
— Къде е Съмър?
— Излезе — той все още беше в мрачно настроение.
— Слушай, Ричард — започна тя, твърдо решена докрай да си изясни нещата. — Ти ме амбицира да стана продуцент. Дори си мислех, че искаш да направя този филм сама.
— Но не съм ти казвал да въвличаш в него и Лара. Как можеш да я събереш заедно с този кретен, режисьора, и да рискуваш кариерата й? — той беше твърде рязък. — Използваш личните си връзки и това не ми харесва.
— Лара иска да участва в моя филм — тя отвори хладилника, за да измъкне оттам два вакуумирани стека.
— Тя го прави само заради мене — кисело отбеляза той.
— Щом ти харесва да мислиш така — и сложи стековете в грила.
— Никога нямаше да се запознаеш с Лара, ако не бях аз.
— Това що за приказка е?
— Самата истина.
— Съжалявам, че разсъждаваш по този начин — каза го примирително, не искаше да започва нови битки този ден. — Може ли да поговорим за това по-късно? Точно сега смятам да вечеряме.
По-късно обаче той вече беше съвсем пиян и те си легнаха, без да разменят нито дума повече.
Съмър и Тина се върнаха в клуб „Пот“, където танцуваха цяла нощ. Понякога — сами, понякога — с различни момчета. Най-сетне решиха да поседнат с блестящи от капчици пот тела.
— Вчера Мик Стивън и Айдън Шон бяха в дома на майка ми — разказваше Съмър. — Можеш ли да си представиш! Мик направо откачи! А онзи глупак Айдън се направи, че не ме познава.
— Надут пуяк! — с насмешка каза Тина.
— И знаеш ли как го наредих?
— Какво му направи?
— Ами взех едно такси и се завлякох в миризливия му апартамент и му казах в лицето какъв е.
— Направила си такова нещо? — Тина учудено вдигна вежди.
— Е, не съвсем — изхили се Съмър. — Всъщност отидох при него, за да поискам да спи с мене. Но той не го направи. Може и да е педал.
— Вярно?
— Иначе не разбирам защо не го направи.
— Съмър — започна замислено Тина, — ако искаш първият ти да е кинозвезда, аз мога да ти намеря цял куп.
— Задължително е.
— Уау! — Тина беше във възторг. — И представи си… като кажеш на ония от вестниците, те ще ти платят да напишат материал.
— Върхът! — Съмър също си помисли, че да получиш пари така, за едното нищо, е наистина страхотна идея.
— Ако сериозно си решила да го направиш, ще уредя всичко — съвсем приятелски каза Тина. — Само да не ми се разсърдиш после, като стане…
— Давай — Съмър беше твърде смела. — Готова съм.
— Помисли си пак — предложи Тина. — Аз не се занимавам с детски игрички. Това е нещо сериозно и ако стане, няма да ми се сърдиш.
— Няма.
— Добре тогава. Ще направя каквото трябва. Обади ми се утре по телефона.
Предстоеше ново приключение. Съмър нямаше търпение.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ШЕСТА
